Решение № 959 от 07.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502188 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. Г. – чрез адв. В. О., срещу отхвърлителната част на решение №986 от 22.04.2024г. по гр.д.

№13648/2021г. по описа на СГС за сумата над присъденото обезщетение от 40 000лв. до претендираното такова от 150 000лв.

Заявено е искане в тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи искът за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 12.07.2021г., ведно със законната лихва от 24.10.2021г. до окончателното изплащане.

Формулирани са възражения, че съдът не е преценил правилно всички обстоятелства в делото и е извел необосновани изводи за справедливия размер на обезщетението на пострадалия за причинените му вреди. Счита, че първоинстнционният съд неправилно е стигнал до извода, че получените травматични увреждания не са причинили неимуществени вреди в обем и с 1 интензитет, който обосновава присъждане на пълния предявен размер на обезщетението.

Претендират се разноски за първата и за настоящата инстанция.

Ответникът е депозирал отговор на ВЖ, с който я оспорва.

Формулира искане за оставянето й без уважение и присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД е депозирала и своя ВЖ срещу частта от решението, с която е определено обезщетение за ищеца по ЗЗ“Гражданска отговорност“ за сумата над 15 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва от 24.10.2021г. до окончателното изплащане. Застрахователното дружество счита, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не е приложена правилно нормата на чл.

52 от ЗЗД. В резултат на това, вместо обезщетението да е справедлИ., то води до неоснователно обогатяване за ищеца. В жалбата си ответникът отново излага доводи в подкрепа на възражението си за съпричиняване на вредите от пострадалото лице и иска то да бъде отчетено при индивидуализацията на размера на паричния еквивалент на същите. Ето защо моли решението да бъде отменено в атакуваната му част и да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над сумата 15 000лв. до 40 000лв. Страната претендира и разноски, съобразно изхода от делото.

Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Апелативният съд намира, че СГС е изяснил фактическата обстановка след съвкупна преценка на писмените доказателства, експертните заключения и показанията на свидетели и в резултат на това е извел следния механизъм на ПТП:

На 12.07.2021г. около 14 часа е настъпило пътно транспортно произшествие, при което К. А. А. е управлявала лек автомобил „Шавролет“ с рег. № *** по бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с посока от ул.

2

„Кап. И. Златев“ към бул. „Добринова скала“ и на 20 м. след кръстовището с ул. „Пор. Григорий Загорски“ е реализирала ПТП с пресичащия платното за движение на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила А. Г..

Според САТЕ причината за настъпване на процесното ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца, пресичащ пътното платно, от страна на водача на л. а. „Шевролет“, модел „Орландо“ – К.

А., която при управлението на автомобила със скорост около 30км./ч в района на и след кръстовището на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с ул.

„Пор. Григорий Загорски“ е била длъжна да бъде достатъчно бдителна и внимателна към уязвимите участници в движението /пешеходците/.

Според експерта, тя не е реагирала своевременно при възпримането на пресичащия Г.. Според вещото лице, ако е била налице своевременна реакция на шофьора А. и ако тя е избрала скорост, с която да се движи, съобразявайки се с другите участници в движението, то процесното ПТП не би настъпило.

Същевременно вещото лице пояснява, че причина за възникване на процесното ПТП е и навлизането на пешеходеца на платното за движение на автомобили на място, което не е предназначено за пресичане и не е обозначено като такова, без да се убеди, че няма други участници в движението по платното като същият, предприемайки пресичане на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ е следвало да се убеди, че с поведението си не се поставя в опасност. Същият е пресякъл на около 10 метра след кръстовището на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с ул. „Пор. Григорий Загорски“ на място където е поставена кофа за боклук, ситуирана на пътното платно и на същото разстояние преди пешеходната пътека, водеща към спирка на трамвай. Експертът установява, че ударът е бил лек и настъпил с предната част на лекия автомобил в тялото на пострадалия, в резултат на което тялото полита напред и пада.

Тройната САТЕ потвърждава изводите на единичната и допълва, 3 че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца, намиращ се зад контейнера на пътя, предвид разстоянието на между автомобила и него и ръста на последния.

Деликвентът А. е била санкционирана с административно наказание за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП с НП на СДВР – отдел „ПП“.

В производството не са спорни и са обявени за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата за настъпването на ПТП на 12.07.2021г., при което е пострадал ищецът и наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД относно л.а.

„Шевролет“, модел „Орландо“ с рег. № ***, валиден към датата на ПТП.

От медицинските документи и заключението на съдебно – медицинската експертиза е изяснено, че ищецът е получил контузия на главата с разкъсно-контузни рани в дясна челна област; разкъсноконтузна рана на дясно ухо като изброените увреждания са с медикобиологична характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та и контузия на главата с остър епидурален хематом в лява челна област, като това увреждане е с медикобиологична характеристика временно разстройство на здравето, опасно за жИ.та.

Експертът сочи, че периодът на възстановяване за разкъсноконтузните рани на кожата на главата – болките и страданията са в първите 24-72 часа като възстановяването е 30-45 дни, а за разкъсноконтузните рани на ушната мида болките и страданията са в първите 24-72 часа като възстановяването е 54-60 дни, тъй като тя е хрущял и кръвоснабдяването й е по-слабо, което води до по-бавно зарастване.

Експертът е приел, че в конкретния случай обемът на острия епидурален хематом е много малък и компресията, която упражнява е минимална и при тези размери болките и страданията са съизмерими с тези на получените при същата травма контузни рани на меките 4 тъкани – тоест 24-48-72 часа. Посочил е също, че колекцията на хематома е в място на главата – над твърдата мозъчна обвивка, а не в мозъка, в зоната на челото, където мозъкът няма жизненоважни зони и дори по-големи лезии с изявена компресия не водят до съществени огнищни белези в неврологичния статус. Доказателство за това е доброто състояние на ищеца след травмата, отразено в документите на БМП и Спешно отделение, както и бързото му възстановяване в клиниката по неврохирургия. Установено е, че хематомът се е редуцирал без хирургическа намеса.

Вещото лице анализира, че преди процесното ПТП ищецът има увредено телосложение – променена симетрия на тялото с наклон на дясно и призната инвалидност от ТЕЛК - инвалид 99% без чужда помощ. Експертът е категоричен, че Г. е без остатъчни последствия от претърпените от процесното ПТП увреждания и само предполага, че е възможно при процесното ПТП спондилопатията /ошипяването на гръбнака и сколиотичните промени/, от която страда ищецът, да се е усложнила, вследствие от падането на пътното платно.

Основните обстоятелства, които се извеждат от показанията на водача на процесното МПС – свид. А. са, че пострадалият е изкочил внезапно на пътното платно зад кофа за боклук, когато тя се е намирала на около 10м. преди кофата и не е успяла да спре автомобила.Твърди, че кофата не е била в улея за кофите за боклук, а е била изнесена напред и се е намирала на пътното платно.

От показанията на свид. Г.а – майка на ищеца, се изяснява, че поради хемипареза ищецът не се движи като нормален човек, а неговият ход е забавен, затруднен и той внимава къде стъпва и не може да се затича. Сочи, че след инцидента при лечението е акцентирано на наблюдение на хематома на челото, който е получил, за да не се отключат старите му епилептични проблеми, но това не е станало.

За останалата част от показанията й, отнасящи се до това, че е 5 имал нужда от обгрижване в болницата и след изписването от нея, защото не е можел сам да става от леглото и други, съдът счита че не се потвърждават от обективните данни в медицинската документация и изводите на вещото лице в СМЕ. Ето защо в тази част не ги кредитира.

С молба с вх. №94-В-152/23.07.2021г.(по описа на ответника) Ал.

Г. – чрез пълномощника си адв. О., е заявил претенция пред „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за заплащане на обезщетение за травмите от процесното ПТП, на което дружеството е отговорило, че е определило обезщетение в размер на 18 000лв, което е готово да преведе веднага след посочване на банкова сметка от страна на пострадалия. В делото не се твърди и не са представени доказателства определеното обезщетение да е било изплатено.

За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното:

Правната квалификация на предявения иск против ответника е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 409 и чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно - транспортно произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника - застраховател.

В настоящият казус следва да се приемат за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - деянието и автора му, както и протИ.правността на същото, тъй като са установени от САТЕ и писмените доказателства.

Установени са вида на травматичните увреждани и породените 6 от тях неимуществени вреди за ищеца, както и причинно – следствената връзка между деянието и вредите. Горните елементи от ФС на отговорността на застрахователя не са спорни пред въззивната инстанция, както и че причинителят на непозволеното увреждане е имал действаща към момента на ПТП - то задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество. Поради това настоящото застрахователно дружество, следва да репарира вредите от събитието, за което е сключена застраховката.

В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено условието на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди предявяване на съдебната претенция, ищецът е заявил писмена такава пред застрахователя. Изложеното прави съдебното производство допустимо.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху определяне на справедливия размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалия, под формата на болки и страдания в резултат на травмите от процесното ПТП и свързаното с него възражение за съпричиняване и степента на същото.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедлИ. възмездяване на претърпените от деликта психически болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.