Решение № 3179 от 02.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3179 гр. Варна, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110103548 по описа за 2024 година

Ищцата З. К. П., ЕГН ********** от град В. е предявила кумулативно съединени осъдителни искове срещу „Е. и.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., бул.В.В. № ***, представлявано от управителя Й. В.-Г. с искане за постановяване на решение с което

1/ на осн.чл.128, т.2 КТ да й плати възнаграждение за м.януари 2024 г. в размер на 1830.08 лева и възнаграждение за м.февруари 2024 г. в размер на 1509.86 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата.

2/ на осн.чл.220, ал.2 КТ да й плати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2036.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата.

3/ на осн.чл.224, ал.1 КТ да й плати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 ден за 2023 г. и за 4 работни дни за 2024 г. в размер на 629.10 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата.

Моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството.

В молбата и в съдебно заседание се твърди, че действително ищцата е подписала бланка молба за напускане с правно основание чл. 326, ал. 1 от КТ, след което изрично в последващи две молби от 19.02. и от 20.02. оттегля молбата и на 21.02. се е явила за да отработи срока на предизвестието, но не е била допусната, тъй като правоотношението й прекратено съгласно резолюция на изпълнителния директор на ответното дружество.

Волята на ищцата е била да прекрати договора си с предизвестие като отработи предизвестието.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло по основание и по размер всички предявени кумулативно съединени искове. Възразява срещу същите и заявява, че ищцата няма неизплатени нетни трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. Работодателят не й дължи обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор. Такова дължи ищцата на ответника съгласно заявеното от нея в предизвестие от 16.2.2024 г.

1

Ответникът „Е. и.“ ООД, ЕИК *** е предявил насрещен иск срещу ищцата З. К. П., ЕГН ********** с пр.осн.чл.220, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 2036.80 лева. Претендира заплащане на разноски за производството.

Твърденията са, че работодателят не дължи трудови възнаграждения за месец януари и до 19-ти февруари и обезщетение за неползван отпуск. Има доказателства по делото, че има възнагражденията са платени частично за месец февруари и обезщетенията за отпуск за 2023 г. и 2024 г. Налице е влязла в сила неоспорена заповед за прекратяване на трудовия договор с ищцата по нейна молба. С нейно изрично заявено съгласие и със знание за последствията за прекратяване на трудовия договор от определена дата.

В условие на евентуалност ако съдът приеме, че се дължи част от възнаграждението за този неспазен срок на предизвестие от страна на ищцата моли да бъде уважен и насрещния иск.

Моли за заплащане на разноски за производството.

Ищцата не е изразила становище по насрещния иск.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните нямат спор, че с трудов договор № 71 от 29.6.2023 г. ищцата е назначена на работа в ответното дружество на длъжност „мениджър ключови клиенти“ на 8-часов работен ден.

По делото е представена молба с вх.№ 54/16.02.2024 г. от З. К. П. до управителя на „Е.“ ООД с текст: „Г-жо управител, моля да бъда освободена от длъжността МКК в отдел ПВП.

В молбата се съдържа печатен текст: „настоящото да се счита за предизвестие при условията на чл.326, ал.2, вр.чл.220, ал.1 КТ като при неспазване на предизвестието от моя страна ми бъде удържано обезщетение от работната заплата. Върху молбата има резолюция „За г-жа К.

Й. Съгласна съм Подпис“ Върху молбата има резолюция „съгласна съм З. П. да бъде освободена от длъжността МКК, считано от 19.02.2024 г. Я.Р.-С. подпис“.

В съставения протокол вх.№ 56/16.02.2024 г. е посочено, че З. П. е представила обходен лист вх.№ 55/16.02.2024 г. след подадена от нея молба молба за напускане и подписана от управителя. Посочено е, че при представяне на обходния лист е върнала пропуска карта № 0062 и сим карта. В 16.30 часа е напуснала фирмата, 1 час преди края на работното й време 17.30 часа. Протоколът е подписан от двама служители в отдел „Човешки ресурси“.

Обходният лист е подписан от началниците на съответните отдели.

Със заповед № 8 от 16.02.2024 г. на управителя на дружеството-работодател е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.326, ал.1 КТ въз основа на молба вх.№ 54/16.02.2024 г.

В същата са посочени причини: отправено предизвестие от страна на работника за прекратяване на трудовия договор. Посочено е също така, че на работника се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неизползван отпуск за 1 р.д. за 2023 г. и за 4 р.д. за 2024 г. Посочено е в заповедта, че на осн.чл.220, ал.1 КТ работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение.

Работодателят е изпратил до П. покана с изх.номер от 19.02.2024 г., че на касата на дружеството се съхранява трудовото й възнаграждение за м.януари в размер на 1803.08 лева и за м.февруари в размер на 1509.86 лева. Посочено е, че П. дължи на дружеството обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2036.80 лева. Разликата в двете насрещни задължения е 1303.14 лева и същата сума може да бъде получена от ищцата в брой или по банков път като следва до 06.03.2024 г. ищцата да посочи начина по който иска да получи дължимата й сума.

Заповедта е връчена на ищцата на 19.02.2024 г. в 9.30 ч. при отказ да я получи, в присъствието на двамат свидетели Д.З. и Р.Д. за което обстоятелство е съставен протокол.

На 20.02.2024 г. работодателят е изпратил уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до нАП за прекратяване на трудовия договор на З. П..

На 01.03.2024 г. ищцата е изпратила на управителя на ответното дружество покана да й бъде 2 платено възнаграждението за м.януари иза м.февруари, както и обезщетение за неспазено предизвестие.

По искане на страните са събрани гласни доказателства.

Свидетелката И. разказва, че от две години и осем месеца работи в Е. като мениджър „Ключови клиенти“ на същата позиция като З.. Основната им дейност е да обслужват клиентите на фирмата от външни пазари. Всички служители на тази позиция работят в един офис. Спомня си обстоятелствата при които е прекратен договора на З. П.. Свидетелката:

„Аз бях на работа в деня, в който тя беше на среща при управителката. Беше петък следобед. Нашата пряка началничка я подкани тя да отиде на среща с управителката вместо нея по повод годишно договаряне с определен клиент. Тя слезе, забави се, не помня сега точно, но поне час, със сигурност, след което се върна видимо афектирана, да го кажа, не беше в ... и започна да си прибира нейни неща от бюрото. В движение съобщи, че си е подала молба за напускане“. На следващия работен ден, понеделник 19-ти февруари свидетелката чула разговор по телефона на нейн колега и разбрала, че З. дошла на работа и е на портала, но не я пускат да влезе. Свидетелката не я видяла лично, тъй като З. не е идвала в офиса. Колеги казали, че са я видяли долу на портала. До работното място се стига като се минава през портала на който има четец за карти, всяка сутрин всеки си чекира картата, съответно при всяко евентуално излизане или вечер при напускане на работа също задължително. З. не й е споделила, че на 16-ти след разговор с управителката достъпа й до информационните системи е бил прекратеня, но има наблюдение от други аналогични случаи в които в рамките на един час се спира достъпа на служителя. След като служител си е прибрал нещата и си е върнал пропуска физически може да влезе в дружеството. Ако си предал пропуск и си върнал служебен телефон може да влезеш. Принципно не е изключено да може да влезе на работното си място. Може да има някой долу на вратата, който да е отварял отвътре, и тя да влезе. Сам не би трябвало да може да влезе при върнат пропуск.

Свидетелката Й. работи като специалист „Човешки ресурси“ в „Е. и.“ от 01.06.1987 г.

Нямала информация от управителя, че се прекратява договора с лице от отдел „Външни пазари“ . В петък 16-ти, около 13:30 часа при нея се явила З. и поискала молба за напускане като заявила, че ще напуска. Свидетелката я посъветвала да помисли, но тя казала: „Аз твърдо съм решила. Искам да напусна.“. Свидетелката й обяснила, че има предизвестие, но З. казала: „Знам, че има, но съм решила да напусна.“. Днес, 16-ти, ми е последния работен ден“. Във фирмата ползват както бланки, така и свободен текст на молби. След като попълнила молбата за прекратяване свидетелката я изпратила да уведоми прекия си ръководител за резолюция. З. поискала обходен лист, защото казала, че е последният й работен ден и иска да си предаде нещата. Тръгнала си преди В понеделник на 19-ти в 9.30 ч. дошла да си получи документите, видяла заповедта и отказала да я подпише затова свидетелката спазила процедурата и извикала двама свидетели да удостоверят датата и часа на отказа. Върнала й трудовата книжка срещу подпис. З. грабнала от документите молбата си за напускане и хукнала да бяга към портала, но свидетелката я настигнала и взела обратно молбата. На 20-ти февруари се обадила на свидетелката, че иска да си вземе екземпляр от заповедта за освобождаване и дошла на 21-ви сутринта.

Свидетелят Д. до м.февруари 2024 г. е работел в ответното дружество като „мениджърпродажби, местен пазар“. Има спомен, че на 19-ти февруари в понеделник в отдел „Човешки ресурси“ пристигнал на работа и след 9.30 ч. отишъл в отдел „Човешки ресурси“ по организационни въпроси. Там били К. Й. и Д.. Докато бил там З. дошла в отдела да си вземе документите за освобождаване от работа. Казала, че няма да подпише заповедта за освобождаване, доколкото разбрал заради основанието на което я освобождават. Говориха, че има подадена молба и тя казала: „Искам тази молба да я...“, взе я от К., след което излязоха и тя хукна да я гони към портала и от там нататък вече какво е станало не съм свидетел“. След отказа да получи заповедта тя заявила, че иска да си оттегли молбата, след което я грабнала от ръцете на К. Й. и тръгнала към изхода.

От заключението на ССЕ, което съдът цени като ясно, обосновано и компетентно дадено се установи, че неизплатеното възнаграждени ена ищцата за м.януари 2024 г. е 1830.08 лева и 3 за м.февруари 2024 г. 206.72 лева. Размера на обезщетението по чл.220, ал.2 КТ, което се дължи на ответника е 2036.80 лева. Ответникът е извършил прихващане между двете суми на 29.02.2024 г. и на 31.03.2024 г.

Така установеното от фактическа страна води до следните изводи от правна страна:

Разпоредбата на чл. 220 КТ урежда възможността за страните по трудовото правоотношение да не спазят уговорения срок на предизвестие, като в замяна се заплати обезщетение на другата страна. При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326 КТ, когато работникът или служителят не желае да спази срока на предизвестието и заяви, че ще заплати обезщетение на работодателя възниква въпроса за момента на настъпването изискуемостта на задължението за заплащане на обезщетението по чл. 220 КТ, както и за момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

С разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ се признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправянето на предизвестие до работодателя. Касае се за лично, субективно потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на работника или служителя, а причината и мотивите на работника или служителя за прекратяването на трудовия договор на това основание са без значение, т.е. работникът или служителят не дължи да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Затова при прекратяване на трудовия договор на това основание работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя, промяна в чиято правна сфера възниква независимо от неговата воля или съгласие.