Определение № 1022 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901733 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Р. И. - чрез адв. П. К. от САК, срещу решение № 46 от 29.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 6/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е потвърдено решение № 732 от 20.06.2023 г. по гр. д. № 698/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 02.11.2023 г. по същото дело, в частта за отхвърляне на предявения от Ж. Р. И. против „ДЗИ - Общо застраховане“ АД пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.09.2021 г., за разликата над сумата 60 000 лв. до сумата 80 000 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и за присъждане на допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв. (разлика над сумата 60 000 лв. до сумата 80 000 лв.), ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до окончателното изплащане. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на негов принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, съставляващ основание за редуциране на определеното по справедливост обезщетение в размер на 80 000 лв. с ¼. Излага оплаквания, че поради необсъждане в пълнота на заключенията на назначените в хода на делото експертизи и поради незадълбочен анализ на останалите доказателства въззивният съд необосновано и незаконосъобразно е приел, че поведението му се намира в причинна връзка с получените при произшествието телесни увреждания и че дължимото обезщетение подлежи на намаляване. Поддържа, че за да определи принос в размер на ¼, въззивният съд е акцентирал върху липсата на поставен предпазен колан, но не е взел предвид констатацията на вещото лице от автотехническата експертиза, че ударът на пътника в дясната врата би се осъществил дори той да е бил обезопасен с предпазен колан. Твърди, че не е 1 доказана пряка причинно - следствена връзка между поведението му като пътник в автомобила по време на инцидента и телесните увреждания, по повод на които се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото множество въпроси, за част от които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена задължителна и казуална практика на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а за друга част твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК : „1. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди и основе решението си на всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на въведеното възражение факти, както и да обсъди доводите и възраженията на ищеца във въззивната жалба като изложи конкретни мотиви; 3. Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта; 4. Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има доказана пряка причинна връзка с вредоносните последици; 5. Само по себе си нарушението на установените правила за движение по пътищата (в случая евентуално неизползване на предпазен колан) основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение, или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането; 6. Трябва ли приносът да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем - може ли приносът да е хипотетично предполагаем; 7. Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване;

При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване, т. е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касация „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от ищеца част и за неоснователност на подадената от същия касационна жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, като претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след 2 преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж. Р. И. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 60 000 лв. до претендираните 100 000 лв. (частичен иск от 120 000 лв.), Апелативен съд Бургас е приел, че ищецът има право на справедливо обезщетение за причинените при ПТП на 28.09.2021 г. неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., което подлежи на намаляване с ¼ до размер на 60 000 лв. поради доказан по делото принос от негова страна за настъпване на вредите.

Въззивният съд е анализирал заключенията на назначените в първоинстанционото производство автотехническа и медицинска експертизи, с които са изяснени механизма на увреждащото ПТП и получените от ищеца телесни увреждания. От заключенията на автотехническата експертиза съдът е приел за установено, че произшествието е настъпило при следните обстоятелства : Ищецът е пътувал на предната седалка в лек автомобил „Тойота“ с рег. № РВ 2273 ВР, управляван от водача Стоян Мавродиев, по пътя между с. Българи и с. Кости, община Царево. Автомобилът се е движил със скорост около 50 км./ч. и при спускане по наклон и навлизане в ляв завой спирачната уредба е отказала. За да намали скоростта, водачът е завил рязко наляво и е навлязъл в канавка край пътя, от което е последвало хоризонтално завъртане на автомобила наляво и удар вдясно в неравния скат. По време на инцидента тялото на ищеца е политнало първоначално напред, от което е последвал удар в предното обзорно стъкло, след което се е блъснало в предната дясна колонка на купето и в дясната врата. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, в резултат на произшествието ищецът получил фрактура на 12-ти гръден прешлен на гръбначния стълб и травма на нервните коренчета в гръдната област, без засягане на гръбначния мозък;

Последвали са хирургична интервенция, амбулаторно и домашно лечение за около 6 месеца, а цялостният възстановителен процес е продължил около една година с нормален ход. Въззивният съд е възприел като категорично становището на вещите лица от автотехническата експертиза, че по време на инцидента ищецът е пътувал без поставен предпазен колан и че въпреки недостатъчната ефективност на колана, при последвалата след първоначалния сблъсък ротация тялото на ищеца е щяло да остане прикрепено към седалката;

При непоставен предпазен колан не е било възможно активиране на намиращата се пред ищеца еърбег система.

След преценка на експертните заключения и на показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели относно състоянието на ищеца след произшествието и претърпените болки, страдания и неудобства по повод на получените травматични увреди, въззивният съд е направил извод, съвпадащ с решаващия извод на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение, което се дължи на ищеца за претърпените вследствие на 3 произшествието неимуществени вреди, възлиза на 80 000 лв. Въззивният съд е споделил и извода на първоинстанционния съд, че пътувайки без поставен предпазен колан, ищецът е допринесъл за собственото си увреждане в степен ¼, което предпоставя намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД съразмерно на приноса до размер на сумата 60 000 лв. Изводът за наличие на принос е обоснован с изяснения от вещите лица механизъм, по който е реализирано произшествието и са получени телесните увреждания от ищеца, в частност - с констатацията на вещите лица, че при поставен предпазен колан тялото на ищеца е щяло да остане прикрепено към седалката и да бъде избегната ротацията, при който са увредени 12-ти гръбначен прешлен и нервните коренчета в гръдната област.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, ако по отношение на въпроса са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, въз основа на които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК, и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на преценка само в производството по чл. 290 ГПК в случай, че обжалваното въззивно решение бъде допуснато до касационно обжалване. Разяснено е, че въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

Поставените в т.1 и т.2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, съставляват по същността си оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата и за необоснованост на фактическите констатации на съда, върху които е изграден изводът за наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отговорът на въпросите предполага проверка на правилността на осъществената от въззивния съд решаваща правораздавателна дейност, което според разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване.

Формулираните в т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от изложението въпроси отразяват погрешното разбиране на касатора, че въззивният съд е основал изводите си за наличие на принос и за степента на приноса на предположение, без по делото 4 да е доказана причинна връзка между неговото поведение като пътник в лекия автомобил и настъпилите в резултат на произшествието телесни увреждания.

Въпросите не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд, след съвкупна преценка на доказателствата и анализ на експертните заключения, е достигнал до категоричен извод за доказан по несъмнен начин принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. За да намали определеното по справедливост обезщетение с ¼ на основание чл.

Разпечатката съдържа 26 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1971407-1fb6-49ea-b6c6-0de24e97d306