Решение № 77 от 03.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600020 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Р. Й. А., чрез защитника му адв. Х. К. от АК – Сливен, по въззивна жалба от частните обвинители Д. С. А., А. М. К., представляван от своята майка и законен представител Д. С. А., С. М. К., представляван от своята майка и законен представител Д. С. А., Р. М. К., представляван от своята майка и законен представител Д. С. А., С. С. К., А. Р. К., Ж. Р. К. и В. Р. К., чрез повереника им адв. Р. М. от САК и по въззивна жалба от частните обвинители С. Г. А., З. С.

Щ., С. Т. Р. лично за себе си и като законен представител на малолетните деца З. С. А., С. С. А., Ж. С. А., М. С. А., В. С. А. и Т. С. А., И. Р. М., Е. А. В., В. С.

А. лично за себе си и като законен представител на малолетните деца И. Г. А., Г. Г. А., М. Г. А., З. Г. А. и М. Г. А., С. Г. А. със знанието и съгласието на майка си В. С. А., Е. Г. А. със знанието и съгласието на майка си В. С. А. и А. К. С., чрез поверениците им адв. С. Ч. от СмАК и адв. К. С. от САК, срещу присъда № 25/02.10.2024 г., постановена по НОХД № 475/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

1

С атакуваната присъда подсъдимият Р. Й. А. е признат за виновен в това, че на 06.05.2023 г. на път III-6007, км 1-ви, посока Сливен, при управление на МПС - БМВ Х6 с рег.№ СН .. ВА, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч категория „В“, извън населено място 90 км/ч“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице (на четири лица), на пътуващите в ППС (каруца с животинска тяга) - С. С. А., М.Р.К.,К.А.К. и Г.И.А.., поради което и на основание чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК го е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато от така определеното наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимият А. е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 06.05.2023 г. до 06.07.2023 г.

На основание чл.343г от НК на подс. Р. А. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години, считано от отнемането на свидетелството за управление на МПС.

По отношение на вещественото доказателство - лек автомобил БМВ Х6 ДРАЙВ 35Д с рег. № СН .. ВА (оставен на съхранение на охраняем паркинг в двора на КАТ при ОД на МВР - Сливен), е постановено, след влизане на присъдата в сила, да се върне на „Ауто МК“ ЕООД Сливен, а по отношение на веществените доказателства - части от каруца (оставени на съхранение на охраняем паркинг в двора на КАТ при ОД на МВР - Сливен), е постановено, след влизане на присъдата в сила, да се унищожат като вещи без стойност.

Подсъдимият А. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР -Сливен сумата от 6227.55 лв., представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.

Подсъдимият А. е осъден да заплати на частните обвинители С. Г. А., З.

С. Щ., С. Т. Р., З. С. А., С. С. А., Ж. С. А., М. С. А., В. С. А., Т. С. А., И. Р. М.,

Е. А. В., В. С. А., И. Г. А., Г. Г. А., М. Г. А., З. Г. А., С. Г. А., М. Г. А., Е. Г. А. и А. К. С., направените от тях разноски в общ размер на 30 000 лв. т.е. по 1500 лв. за всеки един от тях.

2

Във въззивната жалба, депозирана от подсъдимия Р. Й. А., чрез защитника му адв. Х. К. от АК – Сливен, се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, че с нея е нарушен закона и е постановено явно несправедливо наказание. Настоява се за отмяна на присъдата на Окръжен съд – Сливен и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.

Във въззивната жалба, депозирана от частните обвинители Д. С. А., А.

М. К., представляван от своята майка и законен представител Д. С. А., С. М.

К., представляван от своята майка и законен представител Д. С. А., Р. М. К., представляван от своята майка и законен представител Д. С. А., С. С. К., А. Р.

К., Ж. Р. К. и В. Р. К., чрез повереника им адв. Р. М. от САК се заявява, че при постановяване на атакуваната присъда неправилно са приложени материалния и процесуалния закон, като не са отчетени всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наложените наказания на подсъдимия. По отношение на последните се твърди, че същите са несправедливи, предвид тежкия съставомерен престъпен резултат и с оглед на отегчаващите обстоятелства, установени по делото, поради които те не биха изпълнили целите по чл.36 от НК. Настоява се за изменение на атакуваната присъда и за увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода към максималния размер на санкцията за извършеното Д.ие, както и за увеличаване на размера на наказанието по чл.343 г от НК съобразно увеличения размер на наказанието лишаване от свобода.

Във въззивната жалба, депозирана от частните обвинители С. Г. А., З.

С. Щ., С. Т. Р. лично за себе си и като законен представител на малолетните деца З. С. А., С. С. А., Ж. С. А., М. С. А., В. С. А. и Т. С. А., И. Р. М., Е. А. В., В. С. А. лично за себе си и като законен представител на малолетните деца И.

Г. А., Г. Г. А., М. Г. А., З. Г. А. и М. Г. А., С. Г. А. със знанието и съгласието на майка си В. С. А., Е. Г. А. със знанието и съгласието на майка си В. С. А. и А.

К. С., чрез поверениците им адв. С. Ч. от СмАК и адв. К. С. от САК присъдата се атакува в частта й относно наложеното на подсъдимия наказание. Твърди се, че в тази й част присъдата е неправилна, а наложеното наказание е явно 3 несправедливо. Настоява се за изменение на атакуваната присъда и за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание до максималното, предвидено в закона за извършеното Д.ие.

В с.з. пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заявява, че в производството пред първата инстанция е допуснато нарушение на закона от процесуален характер т.е. че е нарушен е процесуалният закон. В тази връзка сочи, че производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.

3 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, но в случая в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат факти и обстоятелства свързани с правилната квалификация на Д.ието и индивидуализацията на наказанието. В частност се твърди, че съдът в случая е коментирал обаждане на тел. 112, както и оказване на помощ, каквито фактически твърдения липсват в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се и това, че съдът неколкократно е обсъждал в присъдата си въпроса за съпричиняване, а именно движението на каруцата в лявата част на лентата, макар в обстоятелствената част на обвинителния акт въобще не се съдържат такива фактически обстоятелства, от които да е видно, че държавното обвинение е приело, че въпросното пътно превозно средство непосредствено преди настъпването на инцидента се е движило в нарушение на тази законова разпоредба от ЗДвП. Обръща се внимание и на това, че обвинителният акт не съдържа и никакви фактически обстоятелства относно друго нарушение, което е анализирано в мотивите към присъдата, а именно липсата на светлоотразителни жилетки на пострадалите. Прокурорът се позовава на съдебна практика, според която съдът е компетентен да даде правилна квалификация на нарушението, но доколкото в обвинителния акт липсвала такава фактология, редът по който е разгледано делото препятствал тази възможност за съда и оттам се обосновава извод, че процесуалното нарушение е допуснато още в момента, в който делото е тръгнало по този ред, тъй като предпоставките не са били налице. Сочат се и други допуснати от прокурора и съда процесуални нарушения, свързани с прецизността на посочената в обвинителния акт и присъдата правна квалификация на Д.ието, както и по приложението на разпоредбата на чл.53 от НК, последното с оглед разпореждането с автомобила, с който е било причинено ПТП. Въз основа на наведените доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила, а 4 именно допускане и приключване на съдебното следствие по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК се аргументира и тезата, че са нарушени както правото на защита на самия подсъдим, и правата на самите пострадали и поради това се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото на първоинстанционния съд и разглеждане на същото от нов съдебен състав.

Частният обвинител Д. С. А., лично и като майка и законен представител на частните обвинители малолетните А. М. К., С. М. К. и Р. М.

К., редовно призована, се явява лично. Частните обвинители С. С. К., А. Р. К., Ж. Р. К. и В. Р. К., редовно призовани, не се явяват. За тези частни обвинители се явява адв. Е. Т. от АК- София, преупълномощен от адв. Р. М. от САК.

Повереникът адв. Т. заявява, че поддържа депозираната от името на тези частни обвинители въззивна жалба срещу присъдата на СлОС на посочените в нея основания, като оплакването е размера на наложените наказания на подсъдимия, индивидуализацията на наказанието и приложението на материалния закон. Оспорва се констатацията на окръжния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалите, както и решението му това съпричиняване да окаже влияние върху размера на наложеното наказание, което е било определено в значително занижен размер.

Твърди се, че не е налице съпричиняване от страна на каруцата, независимо от липсата на светлоотразителни елементи по нея и начина й на придвижване на пътното платно, тъй като ПТП изцяло е било предотвратимо, ако от страна на подсъдимия като водач е било спазено ограничението от 90 км/ч. Заявява се, че няма как да бъде отчетено съпричиняване, доколкото не всички починали по някакъв начин са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, доколкото водачът на каруцата е само един, а той не е установен. Обосновава се извод, че не следва при индивидуализацията на наказанието да се определя по-малко наказание за това, защото всички били допринесли за настъпването на престъпния резултат. Първоинстанционният съд се упреква, че само чисто декларативно е отчел високата обществена опасност на Д.ието, което според тези частни обвинители и техния повереник е с изключително висока степен на обществена опасност, като се изразява недоумение защо същото не е квалифицирано като особено тежък случай с оглед особеностите на произшествието. В тази връзка се сочи, че подсъдимият е закъснял с реакцията си по възприемане на каруцата, движел се е със скорост, която не само, че е 5 била превишена, но е била несъобразена с нощните условия, в които е управлявал автомобила си; ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на междуселищен път, по който той по-рано същата вечер се е разминал с каруцата и следователно е знаел за начина й на придвижване и съответно е следвало да бъде много по-бдителен, по- внимателен, особено като човек, който в миналото си е работил като професионален водач т.е. за него е била налице една предвидима опасност, с която той по никакъв начин не се е съобразил. Обосновава се извод, че тези обстоятелства не са били отчетени в достатъчна степен от първоинстанционния съд, а наложеното от 4 години лишаване от свобода след редукцията не държи сметка за броя на жертвите и за мащабите на житейската трагедия. Твърди се, че не е обосновал защо счита, че с такова наказание биха се постигнали целите на чл. 36 НК, защо не е ценил като отегчаващо обстоятелство и допуснатото от подсъдимия превишение на скоростта с близо 30 км/ч над ограничението, защо не е взел предвид, че нарушаването на чл.21 ал.1 от ЗДвП в случая е извършено умишлено. Като се признава, че самонаД.остта е отчетена в мотивите, се заявява, че не й е било предадено необходимото правното значение именно при индивидуализацията на наказанието. Оспорва се констатацията на съда, че подсъдимият е признал вината си, като в тази връзка се твърди, че такова изявление от негова страна няма, а единствено е налице признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, което правилно не е ценено при индивидуализацията на наказанието, но доколкото липсва признание на вина, съответно това обстоятелство не бива и не следва да се цени като смекчаващо при индивидуализацията на наказанието. Заявява се, че съдът е подценил и допуснатите назад във времето административни нарушения от страна на подсъдимия, които независимо от евентуално настъпилата реабилитация за по-старите от тях, следва да се преценяват като отрицателни характеристични данни. Настоява се за изменение на присъдата и за увеличаване на размера на двете наложени на подсъдимия наказания към максималния размер на предвиденото към датата на извършване на престъплението. Настоява се за уважаване на жалбата на другите частни обвинители и техните повереници и за неуважаване на жалбата на подсъдимия и защитника му. По отношение на последната се заявява, че институтът на условното осъждане в случая е неприложим – не само поради размера на наказанието, което е наложено, но и поради липсата и на останалите изискуеми от чл. 66 ал.1 от НК предпоставки 6 с прилагането на института на условното осъждане не могат да бъдат постигнати целите на наказанието и да се въздейства по отношение на конкретния подсъдим. Предоставя се на съда преценката за основателността на искането на представителя на апелативната прокуратура за отмяна на присъдата и връщане на делото.

Разпечатката съдържа 36 от 278 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f197096c-deda-47c1-923b-92bd14323dae