Разпореждане № 58433 от 29.06.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58433 гр. София, 29.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №

20211110141811 по описа за 2021 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 29.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 41811/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 64256/31.03.2022 г. от „ПИБ“ АД, като се твърди, че в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.10.2021 г. по ч. гр. д. № 41811/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав е допусната очевидна фактическа грешка, като съдът не се бил произнесъл по отношение на един от длъжниците, които били посочени в заявлението, което мотивира с допусната техническа грешка при подаване на заявлението. Иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка.

Съдът, като взе предвид направеното искане намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 27781/15.07.2021 г. се установява, че заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по отношение на В. П. Г., Т. ЦВ. Д. и ХСГ.

Очевидната фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебния акт, и нейното външно изразяване в текста на акта, т.е. в неговия диспозитив – така Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о., ГК.

В случая съдът намира, че правилно е формирал правосъдната си воля, която е отразил в издадената заповед за изпълнение, като направеното искане не е по чл. 247 ГПК, а е искане е за допълване на произнасянето на съда, предвид факта, че липсва произнасяне по цялото искане.

Съгласно, т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 1

4/2013 г., ОСГТК „…разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство.“.

Според нормата на чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

По аргумент от чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Тоест, заповедта за изпълнение е оконателен съдебен акт, поради което искането по чл. 250 ГПК следва да бъде направено в едномесечен срок от узнаването от заявителя, че заповедта е издадена.

В случая заявителят е получил препис от заповедта за изпълнение, като е подал и молба по чл. 247 ГПК от 10.11.2021 г. по която съдът се е произнесъл с Разпореждане от 03.12.2021 г., което е връчено на заявителя на 15.12.2021 г. В този смисъл, дори да се счете, че за заповедта за изпълнение, заявителят е узнал редовно с разпореждането за ОФГ, то следва да се направи извод, че искането за допълване по чл. 250 ГПК е извън срок, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 64256/31.03.2022 г. от „ПИБ“ АД, ЕИК: 831094393 за допълване на основание чл. 250 ГПК на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.10.2021 г. по ч. гр. д. № 41811/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред Софийският градски съд с частна жалба.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2