Определение № 993 от 04.06.2024, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. В., 04.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – В., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420101569 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. "Д.", ул. "п.Б.Й." **, чрез адв. П. М. против Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "Е.Й." № **. Първоначално делото е било образувано пред Районен съд - Л., който с определение от 17.04.2024 год. е прекратил делото на основание чл. 105, вр. чл. 118, вр. чл. 119, ал. 4 ГПК и го е изпратил на Районен съд - В. като местно компетентен да се произнесе по повдигнатия между страните спор.

Ищецът поддържа, че е собственик на 1/2 ид. части от следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот и идентификатор ***. Поддържа, че правото на собственост върху съответните идеални части придобил чрез дарение и покупко-продажба. Поддържа, че за придобиване правото на собственост върху идеалните части от процесните имоти ответницата била надлежно уведомена. Сочи, че с договор за наем на земеделска земя от 31.10.2018 год., сключен между "Ю." ООД, в качеството му на наемодател и Б. Г. В. като наемател, процесните имоти са отдадени под наем за периода 01.10.2022 год. - 01.10.2025 год. Поддържа, че размера на дължимата наемна вноска за стопанската 2022/2023 година в размер на 1 150,00 лева не е заплатена от ответницата, независимо от обстоятелството, че същата се дължи авансово за съответната стопанска година, предвид което отправя искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Б. Г. В. да заплати на ищеца сумата от 1 150,00 лева, представляваща вземане по договор за наем, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С молба вх. № 7784/04.06.2024 год. е направено искане с правно основание чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане обезпечение на предявения осъдителен иск чрез налагане на обезпечителна мярка запор на вземанията на ответницата, в банкови сметки, открити в 1 търговски банки и клонове на чуждестранни банки, лицензирани да упражняват банкова дейност на територията на страната, подробно описани в молбата, както следва: „А.Б.Б.“ АД, „Б.ДСК“ ЕАД, „БАКБ“ АД, „ББР“ АД, „ИАБ“ АД, „ОББ“ АД, „ОБ“ АД, „П.“ АД, „ПИБ АД,

ТБ „И.“ АД, „Т. Б.“ АД, „У.К.т Б.“ АД, „Ц. к. б.“ АД, „Ю. Б.” АД, „Т. Б.“ АД, Т. б. Д АД, Т. Б.

А. Б. ЕАД, ИНГ Б. Н.В.-клон С., БНП П. С.А.-клон С., "С. Е.а" АД - клон Б., Т.-Д. З. Б.клон С., "В. б. АГ - клон С.", "Б.АС - клон Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 ГПК в молбата е посочена цената на иска и обезпечителната мярка.

Съдът намира искането за допускане на обезпечение за основателно.

Съгласно чл. 389 ГПК във всяко положение на делото, до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. За да допусне исканото обезпечение съдът следва да прецени наличието на предпоставките визирани в чл. 391, ал. 1 ГПК, състоящи в следното - иска да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Предявеният иск е допустим.

Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема искането за налагане на обезпечителна мярка запор на вземанията по банкови сметки на ответницата, открити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, лицензирани да упражняват банкова дейност на територията на страната за основателно до размера до размера на цената на иска - 1 150,00 лева.

Искът и изложените в него твърдения следва да бъдат доказани със способите на ГПК в предстоящия граждански процес, поради което е налице основанието по чл. 391, ал.1, т. 2 от ГПК за определяне на парична гаранция съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД.

По правило обезпечението на иска цели да осигури, че правните последици на решението, което ищецът търси с бъдещия иск, ще бъдат осъществени. Доколкото се касае до претендирано парично вземане, сочената мярка /запор на банкови сметки/ е подходяща с оглед вида на претендираното право.

Запорите върху вземанията от банки следва да бъдат налагани последователно от съдебния изпълнител, докато се стигне до обезпечаването на вземането в поискания размер.

С оглед на тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1, т.

2 и ал.3 вр. чл. 397, ал.1, т. 2 от ГПК и следва да бъде допуснато исканото обезпечение, като бъде представена от молителя парична гаранция в размер на 115,00 лева, чийто размер съдът определя изхождайки от преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно.

Следва да бъде издадена обезпечителна заповед след представяне на доказателство за внесена гаранция.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПУСКА обезпечение на предявен от Д. К. И., ЕГН ********** осъдителен иск за сумата от 1 150,00 лева, представляваща вземане по договор за наем на земеделска земя, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, против Б. Г. В., ЕГН **********, чрез налагане на обезпечителна мярка запор до размера на сумата от 1 150,00 лева върху вземанията на Б. Г. В., ЕГН ********** в следните търговски банки и клонове на чуждестранни банки, лицензирани да упражняват банкова дейност на територията на страната: „А.Б.Б.“ АД, „Б.ДСК“ ЕАД, „БАКБ“ АД, „ББР“ АД, „ИАБ“ АД, „ОББ“ АД, „ОБ“ АД, „П.К. Б.“ АД, „П. и. б.“ АД, ТБ „И.“ АД, „Т. Б.“ АД, „У. Б.“ АД, „Ц. к. б.“ АД, „Ю. Б.” АД, „Т. Б.“ АД, Т. б. Д АД, Т. Б. А. Б. ЕАД, ИНГ Б. Н.В.-клон С., БНП П. С.А.-клон С., "С. Е." АД - клон Б., Т.-Д. З. Б.ъ-клон С., "В. б. АГ - клон С.", "Б. АС клон Б., последователно до достигане на обезпечената сума.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 391, ал. 3 ГПК парична гаранция в размер на 115,00 лева, вносима от ищеца по сметка на Районен съд – В..

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 395, ал. 3, изр. второ ГПК обезпечителна заповед след представяне на доказателство за внесена гаранция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от връчването му от съда – за молителя, и от връчването на съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител – за ответника.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3