Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3096 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3738/2024
Вид
Решение № 3096
Подписан
01.07.2024
В сила
15.10.2024
Състав
Иван Александров Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл. 40, 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за българските лични документи
  • чл. 80, т. 5 · Закон за българските лични документи
  • чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за българските лични документи
  • чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за българските лични документи
  • чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 3096 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Административно наказателно дело № 20241110203738 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 2280001322/15.08.2023 г., издадено от комисар К.Т – ВПД Началник на 04 РУ-СДВР, на К. Г. А., ЕГН **********, за това, че на 20.07.2023 г., около 20:30 часа, в гр. София, на бул. „Арсеналски“, кучешката градина, при полицейска проверка лицето не представя никакъв документ за самоличност.

С горното К. Г. А. нарушила чл. 6 от ЗБЛД, поради което на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД й е наложена глоба в размер на 50 лева.

Постановлението е обжалвано в срок от К. Г. А., която в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че на датата на твърдяното нарушение (20.07.2023 г.) същата не се намирала на територията на страната, а била в гр. Щутгарт, за което имала свидетели. За с. з., редовно уведомена, жалбоподателката не се явява.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

1

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно разпоредбите на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация; нарушението и обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.

3. Относно приложението на материалния закон.

От фактическа страна

По делото е установено като безспорно следното:

На 20.07.2023 г., около 20:30 часа, в гр. София, на кучешката градина на бул.

„Арсеналски“, възникнал скандал между собственици на кучета. На място по сигнала за възникналия конфликт бил изпратен полицейски екип от 04 РУ-СДВР, в състава на който били свидетелите М. М. и И. К.. При пристигането им двамата свидетели установили контакт с присъстващите лица, сред които била и жалбоподателката К. Г. А.. Полицейските служители поискали от същата да представи документ за самоличност, но К. А. не представила такъв.

След справка със служебния таблет по съобщените от жалбоподателката А. лични данни, в базата данни на които присъства снимка на лицето, ЕГН и адрес, св. М. издал на гжа А. АУАН бл. № 0601412820.07.2023 г. за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. АУАН бил подписан и получен срещу разписка от К. А.. В АУАН или в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същата не е депозирала възражения.

По доказателствата и от правна страна

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено установяване на нарушението, в лицето на М. М. и И. К., които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични, вътрешно непротиворечиви и абсолютно кореспондиращи помежду си. На посочените гласни доказателства кореспондира и приложеното и неоспорено писмено доказателство – докладна записка, изготвена от св. М..

При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че на посочените в атакуваното НП дата, час и място, К. Г. А. е осъществила формално нарушение на чл. 6 от ЗБЛД („Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.“). Фактите по делото непротиворечиво сочат, че в качеството им на полицейски служители при 04 РУ-СДВР, свидетелите М. М. и И. К. се явяват компетентни длъжностни лица, които в правомощията си по чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР имат право да установяват самоличността на лице, за 2 което има данни за нарушаване на обществения ред по представени от лицето документи за самоличност. В случая К. А., като лице, заварено по повод сигнал за скандал между собственици на кучета на публично място, е била длъжна да представи на горепосочените полицейски служители поне един от документите за самоличност, визирани в чл. 1, ал. 5 от ЗБЛД, каквото тя не е сторила. В този смисъл наложеното на К. А. административно наказание глоба в минималния размер от 50 лева по относимата санкционна разпоредба на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД (предвиждаща глоба от 50 до 300 лева за лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица) се явява правилно, законосъобразно и съответно на тежестта на нарушението. Следва да се има предвид, че жалбоподателката не е възразила на място или в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така предявеното й нарушение. Изложената от нея защитна версия, че на датата на проверката същата не се е намирала в България, се явява изолирана и недоказана по какъвто и да е начин.

С оглед горното атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Няма аргумент случаят да бъде третиран като „маловажен“ по чл. 28 от ЗАНН, доколкото полицейската проверка не е била рутинна, а по повод ситуация, с участието и на жалбоподателката, свързана с нарушаване на обществения ред.

На съдебното производство страните не са претендирали разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 2280001322/15.08.2023 г., издадено от комисар К.Т – ВПД Началник на 04 РУ-СДВР, на К. Г. А..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3