Решение № 2786 от 10.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2786 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509153 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2009201 от 12.04.2022 г. на СРС, 34 с - в, по гр. д. № 69838/2018 г., по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД предявен от Й. А. М., с ЕГН **********, срещу П. Н. С., с ЕГН **********, е прогласена нищожността на сключения на 20.05.2005 г. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 105 от 20.05.2005 г., том II, peг. № 3739, нот. дело № 273 на нотариус В.И., с район на действие СРС и peг. № 271 в Регистъра на НК в частта, в която е прехвърлено в полза на П. Н. С. правото на собственост върху 53 % ид. ч. от подпокривно пространство на сградата, находяща се в УПИ, съставляващ парцел V 1323 от квартал 195 по плана на гр. София, местността „Орландовци", с площ от 540 кв. м., при съседи: ул. „Чавдарче", УПИ VII-1322, УПИ VI-1329, УПИ ІІІ-1323 и ответника е осъден за заплащане на разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника П. Н. С.. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че иска е предявен за 53 % ид. ч. от общите части на сградата без да са представени доказателства за изчисляването на този процент. Сочи, че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от втория етаж на сградата по наследство и предявеният иск за нищожност е недопустим в частта, в която нищожност се претендира над нейните идеални части от общите части на сградата. Поддържа, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява пред съд от свое име чужди права освен в предвидените от закона случаи. Счита, че ищцата е процесуално легитимирана и има право да води иска само до размера на своето право на собственост. За останалата идеална част от 1 договора право да водят иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 124 ГПК имат собствениците на останалата част имота, а по отношение на другият собственик производството е било прекратено с определение от 28.01.2019 г. Излага доводи, че поради това искът е разгледан в нарушение на императивни материалноправни норми, при липса на интерес и е недопустим в частта, в която се претендира нищожност за идеалните части на другият съсобственик. Счита, че след като връщането на заявеното право при обявяване на нищожността на сделката ще стане в патримониума на страната по сделката, която не е страна по делото, липсва правен интерес от иска.

Сочи, че таванското помещение в сградата, макар да не съдържа обособени самостоятелни обекти, има необходимата височина, пространство, обем и достъп от стълбище, които се установява от СТЕ. При спазване на съответните изисквания в него могат да се изградят отделни обекти или сервизни помещения, към такива обекти и то е обща част по предназначение, но е престанало да бъде такава част по общо, нотариално заверено съгласие на етажните собственици. Счита, че това помещение е негова индивидуална собственост, придобито е и е изградено в този вид още през 1954 г., като между етажните собственици е налице съгласие по отношение на собствеността и ползването, потвърдено през 2009 г. от наследодателя на ищцата.

Поддържа, че е направил възражение за придобиване по давност на това подпокривно пространство, което се използва за склад, съгласно СТЕ. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по размера на разноските на насрещната страна.

Въззиаемата страна – ищцата Й. А. М., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е постановено по допустим иск и е законосъобразно. Оспорва твърдението на ответника за постигнато съгласие между етажните собственици, с което таванското помещение е престанало до бъде обща част на сградата. Излага доводи, че разпорежданията с общите части на сградата са нищожни, поради липса на годен обект. Сочи, че разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна, поради което общите части възникват по силата на закона.

Отчуждителят на отделен жилищен обект не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост. Оспорва твърдението, че подпокривното пространство е престанало да бъде обща част по предназначение, тъй като не е провеждана процедура по промяна на предназначението по смисъла на ЗУТ, по която това пространство да бъде обособено като самостоятелен обект. Според заключението на СТЕ подпокривното пространство е без определено предназначение, не е обозначен начина на достъп до него, и е без определена функция. То не е нанесено в кадастралната карта, като не представлява самостоятелен обект или складово помещение към жилище в сградата и е обща част на последната. Според експертизата към него е изградено външно метално стълбище със самостоятелен вход през капандурата в покрива, за което не са издадени съответни разрешения и тези действия са незаконни. Сочи, че по делото е безспорно установено, че подпокривното пространство е обща част, собствена на собствениците на отделните обекти. Счита, че ЗЗД дава право на всяко лице да се позове на нищожност на договора, когато страда от пороците по чл. 26 ЗЗД. Излага доводи, че СРС е съобразил тълкуването, дадено в ТР № 34 от 15.08.1983 г. на ОСГК на ВС, съобразено и в по новата практика на ВКС, според което подпокривното пространство е обща част на сградата и не може да бъде обект на прехвърлителни сделки, нито може да се придобива по давност, докато не е променено предназначението му. Поддържа, че не са ангажирани никакви доказателства за промяна на предназначението на това пространство от страна на ответника. То не може да се промени и към момента, понеже 2 не отговаря на императивните изисквания на закона. Счита за обоснован извода на СРС, че договорът за покупко-продажба от 2005 г., с която е прехвърлено подпокривно пространство е нищожен поради невъзможен предмет, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поддържа и доводи, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска, като наследник на прехвърлител по договора. Сочи, че за нея е от значение какъв е размера на притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, върху които тя има също идеална част, и как се ползват тези части. Моли да се потвърди решението както е постановено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Не прави възражение по разноските на насрещната страна.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СРС се е произнесъл по установителен иск с правно основание чл. 26. ал. 2, пр. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 105 от 20.05.2005 г., том II, peг. № 3739, нот. дело № 273 на нотариус В.И., с район на действие СРС и peг. № 271 в Регистъра на НК в частта, в която в полза на П. Н. С. е прехвърлено право на собственост върху 53 % ид. ч. от подпокривно пространство на сграда, находяща се в УПИ, съставляващ парцел V-1323 от квартал 195 по плана на гр. София, местността „Орландовци“, с площ от 540 кв. м.

Решението е валидно постановено и допустимо. По възраженията срещу допустимостта на иска, по които се е произнесъл СРС, настоящият състав намира следното :

Установителният иск се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, както е в случая. В практиката последователно се приема, че правният интерес при установителните искове се обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретно субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение съществуващият спор ще се разреши със сила на пресъдено нещо. За съществуване на интерес от установителния иск, за който съдът следи, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Тази постоянна практика на ВКС е намерила израз и в ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно решението от установителен иск е налице правен интерес винаги, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.

Предвид изложеното съдът намира, че ищцата има интерес от предявяване на иска за нищожност на сделката по продажба по чл. 26 ЗЗД на идеални части от общите части на сградата, в която тя притежава имот, поради което решението на СРС не е недопустимо постановено. Възраженията на ответника в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.

По същество по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като съобрази становищата на страните във въззивното производство, съдът намира следното :

С исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД се цели да се установи по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. По иска в тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, че са налице пороци на сделката, които водят до нейната нищожност. Ответникът следва да докаже правоизключващите и 3 правопогасяващите си възражения.

Ищцата Й. А. М. е твърдяла, че с ответника П. Н. С. са съсобственици на двуетажна фамилна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Орландовци", ул.

****, с два входа на сградата, представляваща недвижим имот с идентификатор *** съгласно КККР на град София, одобрени със заповед № РД-1853/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК по ПУП, одобрен на 01.01.1996 г. съставляващ УПИ парцел V-1323 от квартал 195, с площ 70 кв. м., при съседи от четирите страни – двор.

Във връзка с легитимацията на ищцата по делото е представено решение от 29.07.1972 г. по гр. дело № 1724/1972 г. по описа на СРС, Коларовски район, (вписано на 29.03.1973 г.), според което, В.Й.Т. е обявена за купувач по окончателен договор на втория етаж от жилищна сграда, застроена на около 70 кв. м., находяща се в гр. София, ул. ****, парцел V-1323 от квартал 195, по плана на Орландовци.

Според удостоверение за наследници от 21.10.2013 г., В.Й.Т. е починала на 31.05.2013 г. и е оставила като наследници дъщерите си – ищцата Й. А. М. и С.А.В..

При липса на други данни следва, че наследниците имат разни права в имота.

С доклад по чл. 140 ГПК, по делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от доказателствата се установява, че с договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 105 от 20.05.2005 г., том II, peг. № 3739, нот. дело № 273 на нотариус В.И., М.В.Ц., А.В.Г. и Х.К.С., като продавачи и ответникът П. Н. С., като купувач, последният е придобил право на собственост УПИ, съставляващ парцел V-1323 от квартал 195 по плана на гр. София, местността „Орландовци“, с площ от 540 кв. м., при съседи: ул. „Чавдарче“, УПИ VII1322, УПИ VI-1329, УПИ ІІІ - 1323, заедно със сутеренния етаж и подпокривното пространство на сградата.

Както е посочил и СРС, спорният въпрос между страните е дали подпокривното пространство е обща част на процесната сграда и може ли да бъде предмет на самостоятелно прехвърляне в полза на ответника.

По въпроса дали е налице етажна собственост между страните в производството следва да се посочи, че в последователната практика на ВКС се приема, че етажна собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува докато отделните обекти в сградата са собственост на различни лица. Меродавният момент, към който се преценява статутът на обекта е моментът на възникване на етажната собственост. (в този смисъл решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр. д. № 5673 от 2015 г ., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 81 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 3017/2019 г., г. к., І ГО на ВКС и т. н.).