Решение № 3260 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3260 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110201096 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Л. Т. И. срещу Наказателно постановление № 23-4332021038 от 14.09.2023 г., издадено от Д. Д. Д. - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Л. Т. И., на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата от Л. Т. И. се излагат лаконични доводи в посока допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при издаване на обжалваното наказателно постановление, а именно че същото е издадено при несъобразяване с императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Отделно от това в жалбата се въвеждат твърдения за констатиране на нарушението в разрез с правилата на ЗАНН и в частност при съобразяване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Л. Т.

И., редовно призован, не се явява и представлява.

Въззиваемата страна - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В депозирани от главен юрисконсулт В. П. пълномощник на въззиваемата страна писмени бележки се взема отношение по съществото на делото, като се иска жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение за прекомерност на поисканото от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

1

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Л. Т. И. е правоспособен водач на МПС с придобити категории С, М, АМ, В и ТКТ, като му било издадено СУМПС № 285433933, издадено на 20.09.2021 г. и валидно до 20.09.2026 г.

На *** г., около 05:17 часа, жалбоподателят Л. Т. И. управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *** в гр. София, по бул. „Петко Ю.

Тодоров“ с посока на движение от ул. „Луи Айер“ по бул. „Петко Ю. Тодоров“ към ул.

„Нишава“. В този момент на кръстовището на бул. „Петко Ю. Тодоров“ и бул. „Гоце Делчев“, при указаната посока на движение, автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при 04 РУ-СДВР - свидетелят В. Н. и нейният колега Мартин Каменов Димитров. Полицейските служители изискали от жалбоподателя И. да представи съответните документи, като на същия била извършена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARВА 0143, което отчело положителен резултат от 0,79 промила на хиляда алкохол в издишания от него въздух.

Впоследствие свидетелят В. Н. съставила талон за медицинско изследване № 0150009 с отбелязване, че жалбоподателят Л. И. следва да се яви в УМБАЛ „Свети Анна“ гр. София за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване в срок до 40 минути от връчването на талона. Попълненият от полицейския служител талон бил връчен на жалбоподателя същата вечер на *** г. в 05:55 часа.

Въз основа на направените констатации свидетелят В. Н. съставила АУАН серия GA № 977207/*** г. за извършено от жалбоподателя Л. И. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на полицейския служител М. Д. и на жалбоподателя, като последният го подписал без възражения.

На *** г., в 06:52 часа жалбоподателят Младенов се явил в УМБАЛ „Света Анна“- гр.

София, където му били взети кръвни проби за определяне концентрацията на алкохол в кръвта.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу процесния АУАН.

Съгласно протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 499/*** г., изготвен от М. В. М. - химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“-София АД, в изследваните проби кръв, взети от жалбоподателя Л. И. била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,66 %.

На 14.09.2023 г. Д. Д. Д. - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала атакуваното Наказателно постановление № 23-4332-021038/14.09.2023 г., с което на Л. Т. И., на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, Процесното наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 21.12.2023 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля В.

Н., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - Заповед №513з-4531/31.05.2022 г. относно компетентността на актосъставителя, Заповед № 8121К13312/28.10.2019 г. ведно с акт за встъпване в длъжност и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на Р България, касаеща компетентността на административнонаказващия орган, талон за изследване, протокол за химическо изследване 2 за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 499/*** г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от *** г., резултат от проба № 508 от *** г. от тестване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, сериен номер ARВА0143, справка-картон на водача Л. И. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП и др..

При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка настоящата съдебен състав възприе показанията на свидетеля и актосъставител В. Н., независимо, че същите са твърде оскъдни.

Действително в хода на съдебното следствие се установи липсата на съхранен спомен у свидетеля Н. за процесната случка, което обаче е обяснимо предвид изминалия дълъг период от време от случилото се и спецификата на полицейските задължения, но след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от нея АУАН, свид. Н. заявява, че актът е съставен и подписан от нея, като подържа отразеното в него.

Настоящият съдебен състав възприе като достоверни и надеждни гореизброените писмени доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви и подкрепящи изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените по-горе фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, изхожда от процесуално легитимирано лице (наказаното физическо лице) и при подаването на същата е бил спазен срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН - наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 21.12.2023 г., а жалбата е депозирана на 03.01.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът след направена служебна проверка намира, че административнонаказателното производство е образувано и срещу жалбоподателя Л. Т. И. е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е бил съставен от лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Видно от приобщените по делото Заповеди – с № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и с № 513з-4531/31.05.2022 г., свидетелят В. Н. е разполагала с материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършеното нарушение на ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакувания санкционен акт – наказателното постановление, което също се явява издаден от материално и териториално компетентен орган. До този извод съдът достигна след като прецени, че от Заповеди с № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и с № 8121К-13318/28.10.2019 г., се установява, че началникът на сектор „Административно обслужване“ към ОПП при СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. Гореизложеното налага извод, че Д. Д. Д., в качеството й на Началник сектор в ОПП - СДВР, е разполагала с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

3

В допълнение процесният АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на чл. 43 от ЗАНН – т.е. в присъствието на един свидетел, който е присъствал при установяването на нарушението - полицейският служител М. Д., и в присъствието на жалбоподателя, като процесният акт е надлежно предявен на последния. Така посоченият процесуален документ е подписан от актосъставителя, другият полицейски служител и жалбоподателя, на когото е връчен и препис от така съставения АУАН.

На следващо място, следва да се отбележи липсата на регистрирани процесуални нарушения от естество да ограничат или накърнят правата и законните интереси на санкционираното лице. Съдът намира, че процесните документи - АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със изискуемото по закон съдържание, уредено в чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Противно на изложените възражения от страна на жалбоподателя Л. И., съдът не намира допуснати процесуални нарушения на императивните правила, уредени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът констатира, че в АУАН и наказателното постановление при пълна идентичност и прецизност са очертани всички съставомерни признаци, принадлежащи към фактическия състав на вмененото за извършено на жалбоподателя Л. И. административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, включително прецизно са отразени датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които последното е извършено – надлежно е посочена установената алкохолна концентрация и начинът, по който това обстоятелство е било констатирано. Предвид изложеното съдът възприема като неоснователен релевирания в жалбата довод относно несъобразяване при издаване на НП със задължителните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол над 0,5 промила на хиляда и/или след употреба на наркотчни вещества или техни аналози..

От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на *** г., около 05:17 часа, жалбоподателят Л. И. е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, като концентрацията на алкохол в него е надхвърляла законово допустимия минимум от 0,5 промила на хиляда, а именно - 0,79 промила на хиляда, установено по надлежния за това ред, като са спазени изискванията на Наредба №1/2017 г от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Спазено е изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредбата №1 от 19.07.2017 г., според което при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, контролният орган попълва и талон за изследване по образец.