Решение № 4056 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4056 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110117462 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.345,ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД от „Й“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,сграда 6,представлявано от Д К К М С,с пълномощник адв.В. Г.,с адрес гр.С,против В. И. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 65,94 лева незаплатени лизингови вноски и 51,59 лева неустойка поради предсрочно прекрагяване на договорното правоотношение.

В исковата молба се твърди,че между страните са сключени договори за далекосъобщителни услуги,при което ответникът Б. е приел да заплаща дължимите абонаментни такси,както и предвид предоставяне на устройство на изплащане да заплаща лизинговите вноски за това устройство. Сочи се,че за задълженията ищецът ежемесечно е издавал фактури. Твърди се,че незаплатените лизингови вноски възлизат на 65,94 лева,както и предвид упражнено от ищеца право на прекратяване на договорното правоотношение ответникът дължи неустойка в размер от 51,59 лева за предсрочно прекратяване. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.

Ответникът В. И. Б. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

1

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Й“ЕАД претендира от В. И. Б. сумите от 87,92 лева незаплатени лизингови вноски и 231,31 лева неустойка поради предсрочно прекратяване. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 15515/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

По делото са представени договори за мобилни услуги,сключени между „Т Б“ЕАД и В. И. Б..

Приет е договор за лизинг,сключен между „Т Б“ЕАД и В. Б. за устройство моторола,включващо план за изплащане на устройството,както и общи условия по договор за лизинг.

Представени са фактури,издадени от „Т Б“ЕАД с получател В. И. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че искът има предмет като заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание,за което е издадена заповедта за изпълнение,т.е. в конкретния случай ищецът следва да докаже сключване на договор за лизинг и да установи дължимите лизингови вноски,както и да докаже,че има право да претендира неустойка при прекратяване на договорното правоотношение.

Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът следва да се счита предявен на 15.03.2024 г.

Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че страните са обвързани от договорно правоотношение относно далекосъобщителни услуги,при което страната ищец е длъжна да осигурява достъп до далекосъобщителната мрежа,а ответникът Б. е длъжен да заплаща стойността на далекосъобщителните услуги,на други ползвани услуги,в която насока при предоставяне на устройство на изплащане клиентът следва да изплати устройството. Представеният по делото договор за лизинг позволява да бъде счетено,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което дружеството предоставя устройство моторола,което ответникът приема да заплаща на отделни вноски по сключения между страните договор. За да бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е да бъде доказано,че ответникът е заплащал дължимите лизингови вноски на съответните дати. Доказването факта на плащането е възложено в тежест на ответника,а в конкретния случай ответникът не е провел доказване да е заплатил дължимите вноски,поради което съдът намира,че исковата претенция за сумата от 65,94 лева за устройство моторола подлежи на уважаване. Следва да бъде отчетено,че ответникът Б. е получил 2 устройство моторола,няма данни да е заплатил претендираните с исковата молба лизингови вноски,а и липсват доказателства устройството да е върнато на дружеството ищец. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция за лизинговите вноски подлежи на уважаване за сумата от 65,94 лева ( 33,71 евро ).

Уважаването на иск за неустойка е обусловено от провеждането на доказване,че е уговорена неустойка,относно кое договорно задължение е уговорена,в какъв размер е уговорена. Неустойката представлява договорен способ,съгласно който страните още при сключване на договора уговарят начин на обезвреда. Съдът счита,че искът за неустойка е доказан по основание и по размер. Установява се,че в хипотезата,когато е допуснато от ответника неизпълнение на договорни задължения,ищецът може да упражни правото си да прекрати договорното правоотношение и да претендира неустойка в размер на три месечни абонаментни такси,в това число чрез отчитане разликата между стандартната такса и ползваната отстъпка. Съдът счита,че уговарянето на неустойка,дължима поради прекратяване,основано на неизпълнение на договорни задължения,има санкционен и обезщетителен характер,т.е. от една страна санкционира неизправната страна по договора,а същевременно има обезщетителен характер за страната доставчик на далекосъобщителни услуги,която е имала очаквания за съществуване на договорно правоотношение за целия срок на договора. Отделно от това,съдът намира,че следва да бъде отчетено,че е постановена съдебна практика,според която клауза за неустойка в размер на три погасителни вноски съответства на присъщите на неустойката функции. Така мотивиран,съдът счита,че и искът за неустойка подлежи на уважаване изцяло за сумата от 51,59 лева ( 26,38 евро ).

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 265 лева ( 135,49 евро ) за заповедното производство и 555 лева ( 283,77 евро ) за исковото производство.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.345,ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД по отношение на В.

И. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Й“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,сграда 6,представлявано от Д К К М С,с пълномощник адв.В. Г.,с адрес гр.С,в размер от 33,71 евро ( тридесет и три евро седемдесет и един евроцентове ) ( 65,94 лева ) лизингови вноски,в размер от 26,38 евро ( двадесет и шест евро тридесет и осем евроцентове ) ( 51,59 лева ) неустойка за предсрочно прекратяване на договор,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 15515/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

ОСЪЖДА В. И. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Й“ЕАД,ЕИК *****,със 3 седалище и адрес на управление гр.С,сграда 6,представлявано от Д К К М С сумите от 135,49 евро ( сто тридесет и пет евро четиридесет и девет евроцентове ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и от 283,77 евро ( двеста осемдесет и три евро седемдесет и седем евроцентове ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4