Решение № 1539 от 16.02.2024, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1539

Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДАРИНА

МАТЕЕВА

При секретар С.Ж.като разгледа докладваното от съдия

ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 1368

/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 39 от Закона за държавните помощи /ЗДП/.

Образувано е по жалба на Х.И.К., с адрес: *** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ РД05-45/02.04.2020 год. на Министър на земеделието, храните и горите, като по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер за главница и лихва, както следва: главница 1 361 382 лв., лихва в размер на 747 790.74 лв., общо размерът главница и лихва е 2 109 172.74 лева .

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на акта като издаден при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.Поддържа се и нищожност на акта,прави се възражение за изтекла абсолютна давност. Иска се отмяната на оспорения административен акт, съответно прогласяване на нищожност. Представя писмена защита и се претендират разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Министър на земеделието,храните и горите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Доводите за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения акт са подробно развити в депозирани по делото писмени бележки.

Поддържа се,че оспореният АУПДВ е законосъобразен акт, който цели да възстанови нарушаването на европейското право и конкуренцията на общия пазар, чрез събиране на сумата на помощта.Претендира се заплащане на разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 АПК/видно от известие за доставяне актът е съобщен на 06.04.2020г.,а жалбата е подадена чрез куриер в МЗХГ на 16.04.2020г./, поради което е допустима.

От фактическа страна се установява следното,като следва да се подчертае,че спор по фактите не е налице между страните.

С договор за замяна на недвижим имот №

315/09.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията гр. Приморско на 17.07.2008 г. и Служба по вписванията гр. Созопол на 15.07.2008 г./л.42 и сл./, сключен между Х.И.К. и Държавна агенция по горите,Х.И.К. е заменил собствени имоти с обща площ 1 924,152 дка (хиляда деветстотин двадесет и четири декара сто петдесет и два квадратни представляващи имоти със следните номера: 208011, 208012, 208013, 208014 ,208024, 208027, 208029, 208030, 208031, 208046, 208050,

208052, 208053, 208054,208061, 208068 208070, находящи се в землището на с.

Белица, община Лъки, оценени по Наредбата общо на 1 120 617 лв., срещу два държавни имоти с обща площ 76,958 дка, представляващи имоти с идентификатори *** в гр. Китен, община Приморско и *** в гр. Созопол, община Созопол, оценени по Наредбата общо на 1 088 826,30 лв.

Към договора за установяване стойността на имотите ,собственост на К. са налични удостоверения за оценки на всеки един от заменените имота.

Съгласно договора замяната е извършена без парично уравняване на заменените имоти,като всички разноски са вменени и са за сметка на жалбоподателя.

Така извършената сделка попада в периода, обхванат от Решение на Европейската Комисия )/наричано по-надолу в настоящото решение- Р на ЕК /C(2014) 6207 final от 5.09.2014г., относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08 /, приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Същото е издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС /Комисията не е била информирана от държавата за плановете й да извърши посочените сделки/ и несъвместима с вътрешния пазар. Решението на ЕК не е обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказът за обжалване се основава на решение на МС от 05.11.2014 г. и е влязло в сила.

Съгласно чл. 14, пар. 1 и пар. 3 от действащия към влизане в сила на решението на ЕК Регламент (EО) № 659/1999, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности ,съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие, че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията.

В решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови.

Поради това в чл. 6 от същото е разпоредено в срок от 4 месеца от уведомяването за настоящото решение ,Република България да представи информация за наименованието на частната страна, т.е. на бенефициера, и причините, поради които тя счита или не счита тази страна за предприятие; административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени.

През 2018 г. Изпълнителната агенция по горите е възложила на „Агролеспроект“ ЕООД ,с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието, храните и горите/МЗХГ/ да извърши пазарна оценка на имотите по договора за замяна /оценителски доклад и скици на имотите на л.

54 и сл. от делото/. В доклада заменените държавни имоти в с.Китен и в гр.Созопол са оценени на 2 576 943 лева/л.63/,а заменените частни имоти-на стойност 1 247 352 лева./л.75/

На основание чл. 26, ал.1 от АПК, с писмо с изх. № 94-2358/20.11.2019 г. жалбоподателят е уведомен за открИ.е на производството по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане и на Х.К. е дадена възможност в 14-дневен срок от получаването му да представи доказателства, възражения и обяснения. Писмото е връчено чрез Регионална дирекция по горите Пловдив на 02.01.2020 г. на упълномощен представител на адресата - Е.Х.К., за което е съставена разписка за връчване със същата дата.

На 17.01.2020 г. в деловодството на

Министерство на земеделието, храните и горите е постъпило заявление с рег. № 94-2358/17.01.2020 г. от Х.К. по повод получено от него писмо за открИ.е на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

В отговор, с писмо изх. №

ИАГ-1907/23.01.2020 г. Х.К. е уведомен за правата му съгласно чл. 34, ал. 1 от АПК, както и че може да получи информация и достъп до исканите документи .

Съгласно чл. 33 във вр. с чл. 8 и чл. 10 от ЗДП /ДВ, бр. 85/24.10.2017 г./, приложим към датата на издаване на оспорения акт, на МЗХГ като контролиращ орган и администратор на държавна помощ, е предоставена специална компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.

Производството е приключило с издаването на оспорения АУПДВ № РД05-45/02.04.2020 год. ,издаден от министъра на земеделието, храните и горите.

В мотивите на акта ,след като е цитиран казания по-горе договор за замяна ,е посочено следното:“ С Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С) приведена в действие от Република България при замените на горска земя (Решението на ЕК) е прието, че при извършената с Вас замяна, Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е несъвместима с вътрешния пазар и следва да бъде възстановена.

Държавната помощ, която следва да бъде възстановена е 1 361 382 лева. Същата е определена чрез оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност на поземлените имоти в горски територии, в съответствие с изискванията на съображение 173 от Решението на ЕК.

Върху тази сума е начислена лихва в размер на 747 790,74 лева,или общо 2 109 172 ,74 лева,представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.

В мотивите на акта е посочено,че

:“Основанията за наличие на помощ, опровергаващи възраженията на Х.К. са изложени в акта по същество. Решението на ЕК за предоставяне на неправомерни държавни ресурси при сделките за замяна е обосновано с извода, че за парцелите частна горска собственост използването на административните цени е довело до системното им завишаване в сравнение с пазарните им цени, докато за имотите частна държавна собственост ситуацията с административните оценки към датата на замяната не е така еднозначна, като в повечето случаи тези оценки са чувствително занижени спрямо пазарните цени.“

Органът е посочил още,че :“Х.К. се е разпоредил с получените в замяна два държавни горски имота, като ги е продал на други две физически лица. Същият е продал и двата имота, които е придобил по силата на друг договор за замяна № 56/23.01.2009 г., вписан в Служба по вписванията гр. Бургас и гр. Асеновград, сключен в същия период с Държавна агенция по горите, по който също е установено наличие на предоставена неправомерна държавна помощ. Продажбите са извършени непосредствено след като Х.К. е придобил по замяна държавните имоти. Извършените две замени и продажбите на горски имоти явно представляват стопанска дейност и характеризират лицето, като „предприятие“, съгласно Решението на ЕС и постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.“

По делото е приобщена административната преписка в нейната цялост.Във връзка с оспорването на оценката,дадена на процесните имоти,по искане на жалбоподателя са допуснати и назначени няколко експертизи-единични ,тройни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Относно компетентността на органа.

Както вече се посочи с влязло в сила решение на Европейската комисия (ЕК) С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година – 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл.108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р България по чл.108, §3 от ДФЕС, като държава – членка да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съгласно чл. 4, параграф 1 от решението на ЕК, Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1.

Чрез дерогация от параграф 1, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка. В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за изпълнението му. Съгласно чл. 7 – адресат на решението е държавата – членка – Република България.

Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. Или,така посоченото решение на ЕК е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите.