Определение № 26272 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26272 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110109187 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по реда на чл.146 и чл.140 ГПК по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./ по предявени искове срещу трима ответника подали възражения по чл.414 ГПК по предхождащо заповедно дело.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ вх.№ 107971/06.04.2026г. от Т.С. ЕАД (ищец), ЕИК ****, срещу трима В. Й. В. (ответник), ЕГН **********, Й. В. В. (ответник), ЕГН **********, и К. В. В. (ответник), ЕГН **********, тримата с общ адрес, с предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.149-156 ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

По делото е постъпил отговор на ИМ/ОИМ/ само от един ответник вх.№ 215790/06.07.2026г., като срок за подаване на ОИМ е изтекъл и за др.двама ответника, като ОИМ е подаден в срока по чл.131 ГПК, поради което и на основание чл.140 и чл.146 ГПК СЪДЪТ следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Предвид изложеното и на основание чл.140 и чл.146 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 12/10/2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение.

КОНСТИТУИРА Д. ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.*****, 1 като трето лице – помагач/ТЛП/ на страната на ищеца, като ВПИСВА в списъка за призоваване.

НАМИРА исковата молба/ИМ/ с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за допустими.

Съдът на основание чл.140, ал.3 и чл.146 ГПК съставя следния проект на доклад по делото: производството е образувано по предявен от ищеца срещу тримата ответника кумулативно съединени искове да бъде прието за установено по отношение на тримата ответника, че дължат на ищеца следните суми – обща сума 2337,52 евро, от които 2077,77 евро за цена на доставена топлинна енергия/ТЕ/ за период 01.05.2023г.-30.04.2025г., ведно със законна лихва от 28.01.2026г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съд/ до изплащане на вземането, и 227,25 евро мораторна лихва върху главница ТЕ за период 15.09.2024г.-19.01.2026г., и 26,43 евро за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 01.05.2023г.- 30.04.2025г., ведно със законна лихва от 28.01.2026г. до изплащане на вземането, и 6,07 евро мораторна лихва върху главница ДР за период 16.07.2023г.-19.01.2026г., както сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.*****, *****, аб./инсталация № ****, ИД№ 412844, за които суми е издадена ЗИ№ 192/29.01.2026г. издадена по предходно електронно заповедно по ЧГД№ 291/2026г. по опис на РС-Шумен.

Сумите се разделят между тримата ответника при разделност по 4/6ид.ч. от всичко дължимо за В. Й.В. – обща сума 1558,19 евро, и по 1/6ид.ч. за останалите двама ответника – общо 389,67 евро за всеки от двамата по отделно.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че тримата ответника са потребители на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и ИМ, за процесния топлоснабдения имот и процесен период. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия/чл.32 и чл.33 ОУ на ищеца/ срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия е 45-дневен от изтичане на периода, за който се отнася. С приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на настъпила изискуемост за всяка начислена сума по фактура.

Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената ТЕ за посочения период и цената на услугата ДР. Твърди се, че тримата ответника са изпаднали в забава, затова са начислени и лихви за забава.

Поради липсата на плащане и изпадане в забава, за ищецът е възникнал интерес да предяви дължимите суми чрез подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда, за което било образувано електронно заповедно дело по ЧГД№ 291/2026г. по опис на РС-Шумен като била издадена ЗИ№ 192/29.01.2026г., срещу която тримата ответника подали възражения по чл.414 ГПК, и след дадени указания от съда, ищецът е подал ИМ, по която е образувано настоящото исково дело.

Поради всичко изложено ищецът моли съда да уважи всички претенции, с присъждане 2 на сторените по делото разноски за двете части на производството – електронно заповедно и исково.

ОТВЕТНИКЪТ В. Й. В. е подал отговор на ИМ/ОИМ/ вх.№ 215790/06.07.2026г., лично подписан и наименован „възражение“. По същество оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва се, че не е клиент на ищеца. Оспорва се всичко изложено в ИМ, като се твърди, че ОУ на ищец не са влезли в сила, като се твърди, че противоречат на Директива 83/2011г. на ЕС и на чл.62 от ЗЗП. Твърди се, че чл.153 ЗЕ не се прилага, защото противоречи на чл.62 ЗЗП. Оспорва се, че чл.153 ЗЕ противоречи на чл.4 и чл.17, ал.2 от Конституцията на Р.България, на цялото Европейско право и на националното законодателство действащо в Р.България.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции.

Й. В. В. (ответник), и К. В. В. (ответник), не са подали ОИМ, не са възразили по предявените срещу тях искове. Срокът за подаване на ОИМ от тези двама ответника е изтекъл на 10.07.2026г., затова съдът приема, че същите не правят възражения срещу ИМ. С подадено възражение по чл.414 ГПК по заповедното дело двамата са оспорили, че нямат сключен договор с ищеца, който да е индивидуален. Останалите приложени документи към възражението по чл.414 ГПК, което е общо на тримата ответника не се отнасят за тези двама ответници, защото не изхождат от тях и не носят техните подписи.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.149-156 ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – размер на начислени суми от ищеца за процесен период, които не са заплатени от тримата ответника, както и че сградата, в която се намира спорния апартамент е топлоснабдена.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – дали тримата ответника са клиенти на ищеца и дали дължат сумите по издадена ЗИ по ЧГД№ 291/2026г. по опис на РС-Шумен.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:

1/по иска за главницата – че между страните съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и нейната стойност, доставката на услугата ДР и нейната цена и 2/по иска за обезщетение за забавено плащане на главницата – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава, и момента на изпадане в забава на двамата ответника, т.е. ищеца следва да докаже исковете си по основание, размер и изискуемост.

На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото копията на писмените документи приложени към ИМ, под опис.

3

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото цялото предхождащо електронно заповедно производство развило се по ЧГД № 291/2026г. по опис на РС-Шумен.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ТЛП в 1-седмичен срок от уведомяване с призовката за о.с.з. да представи в заверени преписи - документите, които са посочени в ИМ за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.*******, аб./инсталация № ****, ИД№ 412844, за процесен период 01.05.2023г.-30.04.2025г.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните до датата на насроченото о.с.з. да се запознаят с тези документи като изразят становище по тях най – късно в насроченото съдебно заседание.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА изслушването на съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ със задачите, формулирани от ищеца в исковата молба/ИМ/.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. С. В.-Т. - тел. ****.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 150,00 евро, вносими от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на призовката за о.с.з.

ОТЛАГА произнасяне на съда по искане в ИМ за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ със задачите, формулирани от ищеца, за о.с.з. след установяване на становището на тримата ответника дали оспорват размера на начислените суми.

УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за внесени депозит по делото в указания срок. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение, след изтичане на срок следва налагане на глоба от 150 евро в о.с.з. за управител на дружеството ищец, за не изпълнение на указанията на съда.

УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото по делото о.с.з.

УКАЗВА на страните, че най - късно в първото о.с.з. следва да уточнят възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират доказателства, след което губят тази възможност.

УКАЗВА на страните, ч е ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40 и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

Да се копира ОИМ/възражение вх.№215790/06.07.2026г. и се прати на ищец с призовката за о.с.з.

4

ПРЕПИС да се изпрати на страните и ТЛП с призовката за о.с.з.,а на ТЛП се прати копие от ИМ!

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице/ВЛ/ за о.с.з. по телефон, след плащане на депозита по сметка на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5