Решение № 4638 от 24.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55357/2022
- Вид
- Решение № 4638
- Подписан
- 24.03.2023
- В сила
- 23.01.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 97851 от 14.10.2022 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 111783 от 16.11.2022 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Определение № 440 от 05.01.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Решение № 4653 от 24.03.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 59290 от 17.05.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 69285 от 08.06.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 87490 от 14.07.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 102424 от 22.08.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 113642 от 18.09.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 132178 от 24.10.2023 · СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
- Разпореждане № 138106 от 30.09.2024 · ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 146 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4638 гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело № 20221110155357 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетните М. Ц. Ф., ЕГН ********** и К. Ц. Ф., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Г. В. В., ЕГН**********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Ц. К. Ф., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. за всяко от децата на 500,00 лв., за всяко от децата, месечно, считано от подаване на исковата молба /12.10.2022 г./. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
В исковата се твърди, че ответникът е баща на ищцит, като същият е задължен по силата на решение № 556821/07.12.2018 г. по описа на СРС, 86-ти състав, влезло в сила на същата дата, да им заплаща месечна издръжка в размер на по 200,00 лв., за всяко от децата считано от влизане в сила на решението. Сочат се увеличени нужди на ищците предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката, както и необходимост от допълнителни курсове за обучение и извънкласни занимания. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от по 200,00 лв. месечно, за всяко едно от децата на 500,00 лв. месечно, за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба. В съдебно заседание ищеца поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва иска по размер. В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба.
Претендира разноски.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверения за раждане /л. 13 - 14 от делото/, ищците М. Ц. Ф., ЕГН ********** и К. Ц. Ф., ЕГН **********, са малолетни, като техни родители са Г. В. В., ЕГН**********, и Ц. К. Ф., ЕГН **********. Оттук следва, че ответникът, като баща на ищеците е лице, задължено да им дава издръжка.
С решение № 556821/07.12.2018 г. по описа на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на същата дата, ответникът е осъден да заплаща на ищеците месечна издръжка в размер на по 200,00 лв., за всяко едно от децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 07.12.2018 г. /л. 8- 12 от делото/. Следователно, от определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на ищците са изминали повече от четири години, като към датата на устните състезания същите са малолетни.
Представен и приет по делото като писмено доказателство е договор за наем на недвижим имот от 16.04.2018г., от който се установява, че ищците, заедно със своята майка живееч под наем.
Не са представени доказателства, че ищците са записани като ученици.
Представени са два броя вносни бележки, от които се установява заплащане за обучение.
Съдът не цени представените по делото касови бонове /л. 26- 33 от делото/, тъй като от същите не може да се установи кой е направил посочените в тях плащания и за задоволяване на чии нужди са реализирани.
При преценката на материалните възможности на родителите съдът съобрази служебно изисканата справка от НАП – ТД София и НАП – ТД В. Търново, видно от които Г. В. за периода 01.01.2022г до 16.01.2023г. няма данни за регистрирани трудови договори и данни за осигурителен доход, а за ответникът за 2022г. също няма регистрирани такива.
2
Съдът намира, че израстването на децата в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. От писмените доказателства е видно, че майката не реализира трудова дейност и живее под наем, заедно с децата. По делото не се установи размер на доходите на ответника, но същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, поради което не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Не се установиха и други алиементни задължения за ответника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи издръжка на своите дете в размер на по 300,00 лв. месечно, за всяко едно от децата.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита, че предявените искове с правна квалификация чл. 150 СК, следва да бъдат уважени за сумата от 300,00 лева за малолетния М., респ. 300,00 за малолетната К., като в останалата им част до пълния предявен размер от по 500,00 лева, за всяко едно от децата, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2022 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
3
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни.
Ищците са представили договор за правна защита и съдействие от 06.10.2022 г., видно от който договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., което е платено в брой при подписване на договора. С оглед изхода на делото ответникът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, дължи на ищците разноски в производството в размер на 400,00 лв.
С оглед отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците дължат на ответника разноски в производството, но доколкото такива не се претендират, не се и дължат.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да заплати държавна такса върху увеличението на издръжката на двете деца в общ размер от 288,00 лева по сметка на Софийския районен съд. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка от Ц. К. Ф., ЕГН **********, определена с решение № 556821/07.12.2018 г. по описа на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на същата дата, в полза на М. Ц. Ф., ЕГН ********** и К. Ц. Ф., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Г. В. В., ЕГН**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Ц. К. Ф., ЕГН **********, да заплаща на М. Ц. Ф., ЕГН ********** и К. Ц. Ф., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Г. В. В., ЕГН**********, месечна издръжка в размер на по 300,00 лв., за всяко едно от децата, считано от 12.10.2022 г., ведно със законната лихва, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. К. Ф., ЕГН **********, да заплати на М. Ц.
Ф., ЕГН ********** и К. Ц. Ф., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Г. В. В., ЕГН**********, сумата от 400,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ц. К. Ф., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 288,00 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5