Решение № 268 от 10.11.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Шумен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Галина Св. Г.а като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500246 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №204 от 20.03.2023г. по гр.д.№1515/2022г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ....., срещу С. Р. А., с ЕГН **********, като е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3090,15 лв., представляващи главница по Договор за издаване на кредитна карта № ....... от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за което вземане по чл. 417 от ГПК е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 727 от 12.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2194/2021 г. на ШРС. В останалата част до пълните предявени размери, исковете са били отхвърлени като неоснователни и недоказани. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 1196,26 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска срещу него, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради 1 което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ....., срещу С. Р. А., с ЕГН **********. Ищеца излага, че е сключил с ответника Договор за издаване на кредитна карта № ....... от 14.01.2019 г.. Договорът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 27.05.2021 г., тъй като длъжникът преустановил плащанията по него в два поредни месеца.

Вземането на банката било за следните суми: 5448,75 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта № ....... от 14.01.2019 г.; 1059,44 лева – договорна лихва за периода от 03.07.2020 г. до 27.05.2021 г.; 586,89 лева – мораторна лихва от 03.07.2020 г. до 28.07.2021 г.; 295 лв. – такси по договора, 60 лв. – разходи за нотариална такса, 413,19 лв. застраховка за периода 03.07.2020 г. до 28.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането.

С депозирания от особения представител на ответника отговор е било оспорено както получаване на сумата от 5500 лева, така и физическото получаване на кредитна карта.

Излага възражения за неравноправност на клаузи в договора и общите условия. Сочи неравноправност на основание чл.143, ал.1, т.10 и т.18 ЗЗП клаузите в целия раздел 10 "Възнаграждения. Лихва" от ОУ към договора и приложение №1, въз основа на които се претендирало възнаградителна лихва за периода 03.07.2020г. - 27.05.2021г. в размер на 1059,44 лева, както и 586,89 лв. мораторна лихва от 03.07.2020г. - 28.07.2021г. Таксите по т.1.5 и т.1.7 от приложение №1 заобикаляли забраната на чл.19, ал.4 и 5 ЗПК, и се явявали неравноправни на основание чл.143, ал.2, т.5 вр. ал.1 ЗЗП. Счита, че предвидената в договора възможност на банката едностранно да променя възнаградителната лихва по същество противоречи на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ и на принципа за добросъвестност по чл.

143 от ЗЗП. Направено е и възражение, че липсва посочване в договора на елементите, които влизат в състава на ГПР и на чиято база е изчислен той, с което е нарушен чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, водещо и до нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, съответно до нищожност на договора на основание чл.22 ЗПК. Не било представено и доказателство от ищеца за заплащане на претендираната сума за застраховка, от ищеца на застрахователя, поради което и тя не се дължала.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С. Р. А. е сключил с „Юробанк България” АД Договор за издаване на кредитна карта № ....... от 14.01.2019 г.. Параметрите на договора се съдържат в цитирания договор, в Общите условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mаstercard и American Express, Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Еxpress. От съдържанието на Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти е видно, че кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в търговски обекти, да 2 извършва банкови транзакции чрез АТМ, да тегли пари в брой в качеството на кредит, да извършва парични преводи чрез различни платежни инструменти и др. подобни (чл. 5.1).

Лихвените проценти при покупки, парични преводи и теглене на пари в брой е 18,90%.

Съгласно чл. 7 от цитираните общи условия кредитния лимит се определя от банката при сключването на договора и се съобщава на картодържателя при предаването на картата.

Разполагаемият кредитен лимит се посочва в месечните извлечения и е равен на определения с договора кредитен лимит, намален с: 1) общата дължима сума (включваща сбора от всички начислени и непогасени задължения, формирани от сбора на всички транзакции без разсрочените транзакции и покупките на равни вноски, като в последния случай се включва само съответната месечна вноска, плюс стойността на всички лихви, такси и други разходи) и 2) сумата на всички непадежирали равни месечни вноски.

Съгласно чл. 8 от ОУ всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на кредита и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде заплатена, съгласно параметрите на посоченото в т. 5 от Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност на кредита, но не по-малко от минималната вноска, която е посочена в месечното извлечение (чл. 9). Съгласно чл. 10.1. от тези Общи условия за предоставянето на кредита и за другите услуги, свързани с ползването на картата, се заплащат възнаграждения, включително, но не само лихви, посочени в Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит през съответния отчетен период. Съгласно чл. 10.2 от ОУ лихва се дължи върху всички начислени задължения по кредитния лимит като такава се дължи и върху таксите по т. 1.6, т. 1.7., т. 1.13, т. 2.2. – т. 2.7 и т. 3 от Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Посочените такси засягат таксите дължими за неоснователна рекламация, при блокиране на карта или кредитен лимит, за теглене в брой от банкомат, независимо дали на „Юробанк България” АД, на друга банка или в чужбина, за теглене от офис на банка (независимо дали на тази или друга банка), таксата за превод чрез различи платежни инструменти (ePay, B-Pay и др.), таксите за разсрочване на транзакции. Съгласно чл. 10.3 от ОУ банката начислява дължимата лихва върху задълженията по чл. 10.2, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит веднъж месечно. В чл.20, ал.1 от ОУ е предвидено, че при непогасяване на което и да е задължение в срока по чл.9.1, на основание чл.21 от Наредба №3 на БНБ от 18.04.2018г., Банката може да пристъпи към събиране на вземанията си чрез погасяване със средства от всички сметки на картодържателя, а в чл.20.2 е предвидено, че при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо и да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. С Уведомление, връчено на ответника на 27.05.2021г. договорът бил обявен за предсрочно изискуем. На 10.08.2021 г. „Юробанк България” АД са подали 3 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2194/2021 г., на ШРС. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 727 от 12.08.2021 г. и изпълнителен лист срещу ответника С. Р. А., с която е осъдил същия да заплати на заявителя сумата от 5448,75 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта № ....... от 14.01.2019 г.; 1059,44 лева – договорна лихва за периода от 03.07.2020 г. до 27.05.2021 г.; 586,89 лева – мораторна лихва от 03.07.2020 г. до 28.07.2021 г.; 413,19 лева – застраховки, 295 лв. – такси и 60 лв. – нотариални такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, както и деловодните разноски по заповедното производство. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Изготвената в първоинстанционното производство ССЕ, която е използвала единствено представените по делото доказателства, и след проверка в счетоводството на ищеца и на изпращаните на ответника месечни извлечения, сочи, че за целия период на действие на договора (14.01.2019 г. – 27.05.2021 г.) ответникът е усвоил 5 872,02 лв., от които 4650 лв. са теглени суми в брой, а 1222,02 лв. са плащания на ПОС терминал. За тегленията са начислени такси в размер на 181,80 лв. Ответникът е платил 2781,87 лв., с които са погасени 605,07 лв. главница, 270,91 лв. такси, 493,88 лв. застраховки и 1412,01 лв. лихви. В счетоводството на банката са начислени следните задължения на С. Р. А. към датата на изготвяне на ССчЕ: 5448,75 лв. – главница, 1059,44 лева – договорна лихва за периода 03.07.2020 г. – 27.05.2021 г., 586,89 лева – мораторна лихва от 03.07.2020 г. до 28.07.2021 г. и 295 лв. такси, от които 30 лв. такси за блокиране на карта и 265 лв. такси за превишен лимит.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место, следва да се посочи, че при изрично заявено оспорване от страна на ответника, банката е следвало при условията на главно и пълно доказване да установи първата част на сочения от нея правопораждащ фактически състав - предаването на кредитната карта. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, наличието на имуществено разместване, обогатяването на ответника за сметка на ищеца, и връзката между тях. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. В процеса е установено, че е имало сключен договор между страните, но няма представени доказателства дали действително е била предадена кредитна карта на ответника. Месечните 4 извлечения и компютърните справки на банката, по които е работило вещото лице не са доказателство за установяването на този факт, поради формално- логическия довод, че месечните извлечения на името на ответника и компютърните справки, изготвени от банката не са необходима, закономерна и единствена последица от предаването/получаването на кредитна карта. Възможно е тези извлечения и справки да са изготвени за самия процес, или кредитната карта да е била предадена на друго лице, а не на ответника лично. Още повече, че те не са и представени като доказателство по делото /по близка хипотеза и Решение № 50178 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3410/2021 г., III г. о., ГК/. Редовно водените счетоводни книги, които е установило вещото лице, биха могли да са надлежно доказателство единствено между търговци, съобразно чл.55 , ал.1 ТЗ.