Определение № 1740 от 12.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501037 по описа за 2025 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от П. Х. Д. от гр. Плевен против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5737 на Плевенски районен съд от 17.11.2025г., постановено по гр.д. № 6556/2025г. по описа на същия съд, с което е била върната, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, исковата молба с вх. № 34441/30.10.2025г. подадена от П. Д. и е било прекратено образуваното въз основа на нея гр.д. № 6556/2025г. на Плевенски РС.

В частната жалба не се изтъкват ясни съображения за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да постанови друго, с което да върне делото на Плевенски РС за „ново произнасяне от първата инстанция“.

Въззивния съд, като съобрази изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 6556/25г. на Плевенски РС, прецени изискванията на закона, намира за установено следното:Подадената частна жалба е в срок и е допустима, като по основателността й съдът взе предвид следното:

Гражданско дело 6556/2025г. по описа на Плевенски РС е 1 образувано, въз основа на искова молба подадена от П. Х. Д. от гр.Плевен, с която е предявен според написаното в заглавната част на молбата, установителен иск против държавата/РБългария/, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване на „ кой факт и кой субект е отнел наследствената ми власт върху държавата като абсолютна моя наследствена монархия и запазения ми дял от наследството на моя лична държава по чл.213, ал.2 от ЗЗД.“ Към молбата са приложени два съдебни акта по други дела на Плевенски РС-разпореждане и определение за прекратяване на делата, с които съдът е приел, че е сезиран с недопустими искове.

За да прекрати производството по гр.д.№ 6556/25г. РС-Плевен е приел, че след оставяне на исковата молба и дадените указания, ищецът е подал в срок уточняваща молба, която обаче не внася достатъчна яснота досежно предмета на делото и интереса на ищеца от предявяване на подадената от него искова молба. Цитирани са множество правни норми, но не са изложени ясно формулирани фактически твърдения, както и искане, поради което нередовностите на исковата молба не са отстранени.

Въззивният съд също счита, че молбата по подадена от П. Х. Д. до Плевенски РС е с напълно неразбираемо съдържание. Това е затруднило и РС да му даде по-ясни и конкретни указания за отстраняване на нередовности, тъй като не е посочено за какво свое право ищецът търси съдебна намеса. С разпореждане № 15396/10.11.2025г. съдът е констатирал, че от съдържанието на исковата молбата /макар да са цитирани редица правни норми/ не може да се направи извод какво точно искане има ищецът, респ. молителят и от какво произтича правният му интерес. Писменото изложение е неясно. С оставяне на исковата молба без движение е указано на ищеца, че следва да изложи ясни обстоятелства, на които основава искането си и то по начин, който да способства съдът да определи с какво точно искане е сезиран и че молбата следва да е написана ясно и разбираемо.Изрично му е указано, че може да направи искане за предоставяне на правна помощ.Ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнение на указанията. В посочения в разпореждането на Плевенски РС едноседмичен срок, той нито е подал молба за правна помощ, нито е съумял сам да отстрани макар и част от нередовностите на исковата молба като ориентира най-общо съда с какъв спор го сезира. Не е 2 бил в състояние дори да изрази една ясна мисъл, която да създаде задължение за съда да му дава допълнителни указания и напътствия. Съдържанието, както на исковата и допълващата/уточняващата/ я молба, така и на частната жалба са напълно неразбираеми и хаотични и лишават съда от възможността да узнае има ли защитим правен интерес от образуване на съдебно производство.

При така изложеното, въззивният съд приема, че Плевенски РС е бил сезиран с нередовна искова молба, поради което не е имал задължение да я разгледа и правилно е било прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр.д. № 6556/2025г. по описа на Плевенски РС. Това, от своя страна, обосновава извода, че частната жалба на П. Х. Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Водим от горното,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5737 на Плевенски районен съд от 17.11.2025г. по гр.д. № 6556/2025г. по описа на съда, с което исковата молба с вх. № 34441/30.10.2025г. подадена от П. Х. Д. е била върната и производството по делото е било прекратено.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501037 по описа за 2025 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от П. Х. Д. от гр. Плевен против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5737 на Плевенски районен съд от 17.11.2025г., постановено по гр.д. № 6556/2025г. по описа на същия съд, с което е била върната, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, исковата молба с вх. № 34441/30.10.2025г. подадена от П. Д. и е било прекратено образуваното въз основа на нея гр.д. № 6556/2025г. на Плевенски РС.

В частната жалба не се изтъкват ясни съображения за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да постанови друго, с което да върне делото на Плевенски РС за „ново произнасяне от първата инстанция“.

Въззивния съд, като съобрази изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 6556/25г. на Плевенски РС, прецени изискванията на закона, намира за установено следното:Подадената частна жалба е в срок и е допустима, като по основателността й съдът взе предвид следното:

Гражданско дело 6556/2025г. по описа на Плевенски РС е 1 образувано, въз основа на искова молба подадена от П. Х. Д. от гр.Плевен, с която е предявен според написаното в заглавната част на молбата, установителен иск против държавата/РБългария/, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване на „ кой факт и кой субект е отнел наследствената ми власт върху държавата като абсолютна моя наследствена монархия и запазения ми дял от наследството на моя лична държава по чл.213, ал.2 от ЗЗД.“ Към молбата са приложени два съдебни акта по други дела на Плевенски РС-разпореждане и определение за прекратяване на делата, с които съдът е приел, че е сезиран с недопустими искове.

За да прекрати производството по гр.д.№ 6556/25г. РС-Плевен е приел, че след оставяне на исковата молба и дадените указания, ищецът е подал в срок уточняваща молба, която обаче не внася достатъчна яснота досежно предмета на делото и интереса на ищеца от предявяване на подадената от него искова молба. Цитирани са множество правни норми, но не са изложени ясно формулирани фактически твърдения, както и искане, поради което нередовностите на исковата молба не са отстранени.

Въззивният съд също счита, че молбата по подадена от П. Х. Д. до Плевенски РС е с напълно неразбираемо съдържание. Това е затруднило и РС да му даде по-ясни и конкретни указания за отстраняване на нередовности, тъй като не е посочено за какво свое право ищецът търси съдебна намеса. С разпореждане № 15396/10.11.2025г. съдът е констатирал, че от съдържанието на исковата молбата /макар да са цитирани редица правни норми/ не може да се направи извод какво точно искане има ищецът, респ. молителят и от какво произтича правният му интерес. Писменото изложение е неясно. С оставяне на исковата молба без движение е указано на ищеца, че следва да изложи ясни обстоятелства, на които основава искането си и то по начин, който да способства съдът да определи с какво точно искане е сезиран и че молбата следва да е написана ясно и разбираемо.Изрично му е указано, че може да направи искане за предоставяне на правна помощ.Ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнение на указанията. В посочения в разпореждането на Плевенски РС едноседмичен срок, той нито е подал молба за правна помощ, нито е съумял сам да отстрани макар и част от нередовностите на исковата молба като ориентира най-общо съда с какъв спор го сезира. Не е 2 бил в състояние дори да изрази една ясна мисъл, която да създаде задължение за съда да му дава допълнителни указания и напътствия. Съдържанието, както на исковата и допълващата/уточняващата/ я молба, така и на частната жалба са напълно неразбираеми и хаотични и лишават съда от възможността да узнае има ли защитим правен интерес от образуване на съдебно производство.

При така изложеното, въззивният съд приема, че Плевенски РС е бил сезиран с нередовна искова молба, поради което не е имал задължение да я разгледа и правилно е било прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр.д. № 6556/2025г. по описа на Плевенски РС. Това, от своя страна, обосновава извода, че частната жалба на П. Х. Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Водим от горното,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5737 на Плевенски районен съд от 17.11.2025г. по гр.д. № 6556/2025г. по описа на съда, с което исковата молба с вх. № 34441/30.10.2025г. подадена от П. Х. Д. е била върната и производството по делото е било прекратено.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3