Решение № 267 от 31.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Ямбол, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря М.П.К. в присъствието на прокурора Е. З. Г. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело № 20212300100322 по описа за 2021 година

Ищеца С. Л. М. е подал искова молба против Министъра на финансите и Върховния административен съд, по която е образувано адм.д.№190/2021 г. на Административен съдЯмбол, с която е предявен иск за сумата от 128 400 лв. главница и 25 000 лв. мораторна лихва, както и законната лихва до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за щети, произтичащи от нарушение на вътрешното право, изразяващо се в бездействие на Народното събрание да уреди отношения, възникнали след обявяването с решение №3/16.03.2017 г. по конституционно дело №16/2016 г. на Конституционния съд на РБългария за противоконституционни разпоредбите на чл.84, ал.6, изр.1 и чл.84, ал.8 ЗМВР, както и произтичащи от нарушение на правото на ЕС – чл.13, вр. чл.6 от КЗПЧОС - не осигуряване на ефективни правни средства за защита.

След отвод на съдиите от Административен съд–Ямбол, исковата молба е изпратена за разглеждане от Административен съд–Сливен, пред който е образувано адм.д.№345/2021 г. по описа на съда. С разпореждане от 08.10.2021 г. на АС–Сливен исковата молба е оставена без движение, с указания ищецът да уточни в резултат на какво е претърпял вреди, като посочи конкретните действия, бездействия и актове на ответниците по предявения иск.

В изпълнение на указанията, С. М. е подал уточнение от 11.10.2021 г., в което е посочил, че претендираните щети са резултат от: 1. Бездействието на Народното събрание да уреди отношенията, възникнали след горепосоченото решение на КС. Заявено е, че приемането на противоконституционен закон е деликт и съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС, органът постановил акта е следвало да уреди възникналите правни последици от прилагането му. Бездействието на НС в изпълнение на това законово задължение е толкова противоправно, колкото е и приемането на противоконституционен закон. Дължимата от НС активност е да даде нормативна рамка /закон/, с който да бъдат обезщетени лицата, засегнати от прилагането на противоконституционния закон; 2. Отказът на Върховния административен съд, материализиран в решенията му, с които отказва да осигури ефективни вътрешни средства за защита от действията на прокуратурата срещу ищеца, отказва да се произнесе по 1 същество на спора за нищожност на прокурорския акт по чл.69а ЗМВР, поради неадминистративния му характер, а с решението по конст.д.№ 16/2016 г. КС изрично е приел, че производството по чл.69а ЗМВР е административно и актът на прокурора подлежи на контрол по реда на АПК.

След така направеното уточнение, с разпореждане №371/02.11.2021 г.

Административен съд–Сливен, предвид претенциите на ищеца спрямо Народното събрание по повод упражняваната от него законодателна дейност, а спрямо ВАС по повод упражняваната от него правораздавателна дейност, при наличие на основания за ангажиране отговорността на държавата за вреди от неспазване на правото на ЕС, е прекратил производството по исковата молба против Народното събрание и Държавата, представлявана от Министъра на финансите и в тази част е изпратил същата за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд-Ямбол.

По изпратената преписка е образувано настоящото гр.д.№322/2021 г. на Окръжен съд–Ямбол. С разпореждане №240/23.11.2021 г. по делото ЯОС намери исковата молба за нередовна, като указа на ищеца да заяви изрично кой е ответник по предявения иск в частта, изпратена за разглеждане от ЯОС, както и да уточни размера на претендираната сума. С уточнение от 29.11.2021 г. ищеца заяви, че претенцията му е предявена срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, а размерът на иска е коригиран на сумата 124 388 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

В ИМ ищеца е изложил следните фактически твърдения: 1. По силата на Договор за покупко-продажба от 21.08.2013 г. закупил л.а. "Фолксваген Туарег" с д.р.№ СА 1408СН;

2. При регистрацията на МПС в КАТ се оказало, че автомобилът се издирва в Шенгенската информационна система (ШИС2), тъй като при предходна сделка с него между двама италиански граждани в Италия, купувачът платил с чек без покритие; 3. С протокол за доброволно предаване от 20.08.2013 г., утвърден съгласно чл.69а от ЗМВР (нов чл.84 ЗМВР) от прокурора при Ямболска окръжна прокуратура Б., автомобилът бил иззет; 4. С Постановление от 27.09.2013 г. по пр.пр.№2020/2013 г. по описа на ЯОП прокурор Б., на основание чл.69а ЗМВР (нов чл.84 ЗМВР) и Инструкция 1390/31.03.2011 г. на ВКП, разпоредил автомобила да бъде ПРЕДАДЕН на италианските власти; 5. Автомобилът престоял 4 години и 4 месеца на паркинга на КАТ Ямбол без да бъде поискан от Италианските власти. Със заповед № 1679з-6/08.01.2018 г. на началника на РУ-Ямбол при ОДМВР - Ямбол автомобилът бил върнат; 6. На 06.06.2016 г. ищеца предложил на Главния прокурор да сезира Конституционния съд относно противоконституционността на чл.69а ЗМВР (нов чл.84 ЗМВР); 7. На 14.11.2016 г. Главният прокурор сезирал Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл.84 (стар чл.69а) ЗМВР, като изложил съображения, че отсъствието на предварителен или последващ съдебен контрол върху актовете на прокурора, издадени в изпълнение на оспоР.те разпоредби от ЗМВР противоречи на чл.56 от Конституцията. Според него, в случая била практически неприложима и разпоредбата на чл.120 от Конституцията, защото до нея можело да се стигне само по "сложен тълкувателен път, неизвървян до момента от практиката"; 8. На 16.03.2017 г. Конституционният съд с Решение №4 по КД №16/2016 г. обявил за противоконституционен текста, овластяващ прокурорите да се разпореждат с вещи, задържани по сигнали в ШИС. КС приел за основателни съображенията на Главния прокурор, че "отсъствието на предварителен или последващ съдебен контрол върху актовете на прокурора, издадени в изпълнение на оспоР.те разпоредби от ЗМВР противоречи на чл.56 от Конституцията. Според него, в случая е практически неприложима и разпоредбата на чл.120 от Конституцията, защото до нея може да се стигне само по "сложен тълкувателен 2 път, неизвървян до момента от практиката". Конституционният съд прогласил, че разпоредбата на чл.84 ЗМВР възлага на прокурора контролни правомощия върху актове на изпълнителната власт, каквито не са предвидени в чл.127, т.5 от Конституцията".

Конституционният съд обявил, че актовете на прокурора по чл.84 ЗМВР са административни и за тях би следвало да е допустим съдебен контрол по АПК; 9. Опитите ищеца да получи обезщетение от Прокуратурата по ЗОДОВ за щетата, понесена от Прокурорското постановление не довели до резултат. По а.д. №142/2018 на АС-Ямбол; а.д.

№11088/2018 на ВАС и а.д. №4772/2020 на ВАС (за отмяна по чл.237 АПК), съдилищата приели, че РКС №4 по к.д. №16/2016 г. има действие само занапред и че към датата на постановяване на прокурорския акт, той е бил акт по реда на НПК, а не по АПК и не е подлежал на съдебен контрол от административен съд, а само на такъв пред по-горна прокуратура; 10. Въпреки не постъпването от италианските власти молба за правна помощ за връщане на вещта в 30 дневния срок по чл.69а ЗМВР, полицейските органи не можели да върнат автомобила в исковия период поради наличието на прокурорското разпореждане по реда на противоконституционния чл.84 (стар чл.69а) ЗМВР. В рамките на посочените съдебни производства се доказало, че задържането на МПС е незаконосъобразно не само поради изначалната нищожност на прокурорския акт, но и „погрешно тълкуване" от страна на прокурора на искането в ШИС, което е само за информация „какви документи са нужни за връщане на автомобила", а не за връщане на самия автомобил, както показала лингвистичната експертиза.

Поради изложените фактически обстоятелства ищеца сочи, че в продължение на 4 години и 3 месеца от 01.10.2013 до 08.01.2018 г. (задържането за първия месец за изчакване молба за правна помощ приемали за правомерно), без да е замесен в каквато и да е престъпна дейност, бил лишен от правото да се ползва от трите елемента на правото на собственост: владение, ползване и разпореждане. В резултат на неправомерното задържане на автомобила му пропуснал полза, която е в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобен на неговия автомобил. Обезщетението следвало да съответства на обедняването. Обезщетението за претърпяното от ищеца обедняване следвало да бъде в размер на средния наем на дневна база на автомобил със същите показатели като този на ищеца (марка, модел, година на производство) за периода на претенцията. (Решение №465 по гр.д. №1794/2010 г на ВКС, IV г.о.). На тази база и т.к. автомобил от същия модел можело да бъде нает на месечна база за 83.85 лв. (43 Евро) на ден или за изтеклите 51 месеца X 2400 лв. на месец дължимото обезщетение възлизало на 122 400 лв. След извършеното уточнение от 29.11.2021 г. ищеца конкретизира претенцията си на сумата 124 388 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва процесния автомобил в продължение на 4 години и 3 месеца от 01.10.2013 г. до 08.01.2018 г., изчислено за 51 месеца по 2081 лв. на месец или възлизащо на сумата от 106 131 лв., към която следвало да се добави и 18 257 лв. лихва, натрупана до 01.07.2017 г. Претендираната сума от 124 388 лв. се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

Според ищеца имуществената вреда е в пряка причинно-следствена връзка от противоправната законодателна дейност на НС, изразяваща се както в приемането на противоконституционните разпоредби на чл.84 (стар чл.69А) ЗМВР, така и в неизпълнение на задължението му по чл.22, ал.4 от ЗКС да уреди противоправните последици, настъпили вследствие прилагането на тези противоконституционни разпоредби. От друга страна, в случай, че Върховният административен съд бе възприел тезата на Конституционния съд и бе разгледал прокурорското постановление по същество, би констатирал изначалната му 3 нищожност. Нито в чл.69а, нито в чл.84 (нов) ЗМВР прокурорът има правомощие да разпорежда предаване на МПС на друга държава. Такова му е „създадено" от чл.1 на цитираните по горе Правила за работа по чл.69а ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт В. Б. е депозирал писмен отговор, с който е заявено становище по допустимостта и основателността иска. Заявено е твърдение за недопустимост на иска, т.к. Държавата, представлявана на основание чл.31, ал.1 от ГПК от Министъра на финансите не притежава нито материалноправна, нито процесуалноправна легитимация да отговаря по така заведения иск за обезщетение на вреди, настъпили вследствие на нарушение па правото на ЕС. Твърди, че материално и процесуално легитимиран ответник по иск по ЗОДОВ е юридическото лице, представлявано от съответния държавен орган, по повод на чиято дейност се излагат оплаквания.

По същество всеки един от предявените искове е оспорен като неоснователен и недоказан. Заявено е твърдение, че законодателната дейност е по правило правомерна и до влизане в сила на Решението на Конституционния съд (КС) отменените разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) са представлявали действащи и валидни законови разпоредби от българското право, задължителни за всички правни субекти, а българската правна система, подобно на тези в повечето развити и демократични правови държави, не познава т. нар. конституционен деликт. Посочено е още, че съгласно чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията „актът обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението в сила", а според задължителната практика на КС действието на обявен за противоконституционен закон е само занапред и обявяваният за противоконституционен акт спира да се прилага от датата на влизане в сила на решението на КС. До обявяването на нормата за противоконституционна същата е валидна и валидно поражда търсеното от законодателя правно действие. Направено е позоваване на Решение №3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд по съединени дела №5/2019 и №12/2019, съгласно което: „Докато Конституционният съд не обяви един закон за противоконституционен, се презюмира, че той е в съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден. Неприлагането на противоконституционния закон само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, че той е съобразен с Конституцията. Това доверяване произтича от оборимата презумпция за валидност, с която законът се ползва. Обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ех nunc), а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното събрание не постанови друго по реда на чл.22, ал.4 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). На следващо място се твърди, че разпоредбата на чл.22, ал.4 от ЗКС не е абсолютен императив, като изключително в дискрецията на законодателния орган е да определи дали от обявения за противоконституционен закон има висящи правоотношения, които се нуждаят от допълнителна регулация, след влизането в сила на Решение №4/16.03.2017 г. на КС и какви са те. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в отговора се иска отхвърляне на предявените искове.