Решение № 1996 от 25.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5043/2022
- Вид
- Решение № 1996
- Подписан
- 25.10.2022
- В сила
- 16.11.2022
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 пр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1996 гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20225330205043 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Д. М. от гр. П., ул. С. №... против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4608398, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен, като се излагат съборажения за това.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 17.03.2021 г. в 12:04 ч. в гр.Пловдив, бул. България 232, в посока ул.Дилянка с АТСС TFR 1-M 581 било установено движение на МПС л.а.
Опел Зафира с рег.№ *** със скорост 71 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. За така установеното превишение на скоростта с 21 км/ч в населено място при максимално допустима скорост 50 км/ч на името на собственика на МПС бил съставен обжалваният ел. фиш.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, копие на писмо вх.№ 20-00107-2/18.12.2020 г, копие на протокол № 2-33-21 от 11.03.2021 г. от проверка 1 на мобилна система за видеоконтрол TFR№ 2-33-21/, копие на протокол за използване на АТСС от 17.03.2021 г., справка за собственост на МПС, снимков материал от клип във връзка с установеното нарушение.
Обжалваният ел. фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Нарушението е установено с АТСС TFR 1-M 581, което е мобилно по смисъла на § 6 т.65 б.б. от ДР към ЗДвП.
АТСС е от одобрен тип, което се доказва от приложеното към преписката копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, удостоверяващ вписван на средството в регистъра на Български институт по метрология. Независимо че срокът на валидност на АТСС е до 24.02.2020 г., приложение намира фикцията, предвидена в чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, според която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта.
Изпълнено е и следващото условие за използване на АТСС да е преминало съответната метереологична проверка, което се удостоверява от копие на протокол № 2-33-21 от 11.03.2021 г., съгласно който АТСС е преминало съответната метереологична проверка на 11.03.2021 г. т.е. непосредствено преди установяване на нарушението.
За използване на АТСС е съставен протокол рег. № 1030р7982/18.03.2021 г. , удостоверяващ дата и място на контрол, начало и край на работа с АТСС, имената на служителя, поставил началото и края на работния процес с него, имената на служителя, проверил въведените в съставения протокол данни, номер на първо и последно изображение. Времето на работа и мястото на контрол с АТСС съвпадат с отразените в обжалвания ел. фиш данни за дата и място на нарушението, а номерът на изображението, на което е заснето МПС, с което е установено нарушението, попада сред номерацията от клипове, заснети с АТСС. Няма доказателства, които да опровергават съдържанието на съставения протокол и същият представлява годно доказателствено средство, удостоверяващо въведените в съставения протокол данни.
Налице е и ясна връзка между съставения фиш и клипа, на който е заснето МПС. Снимковият материал представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че при съставяне на ел. фиш не са 2 допуснати процесуални нарушения, свързани с използване на АТСС и установяване на нарушението.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Към материалите от административнонаказателната преписка е приложена справка за собственост, според която жалбоподателят е собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Приложение намира разпоредбата на чл.188 пр. първо от ЗДвП, според която собственикът на МПС отговаря за извършеното нарушение. В случая оборимата презумпция, въведена в цитираната законова разпоредба, не е била оборена.
Налице е неправилно приложение на материалния закон. С обжалваният ел. фиш жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение по чл.182, ал.4 от ЗДвП т.е. на жалбоподателя е било наложено наказание за нарушение, извършено при условията на повторност. В случая ЕФ не съдържа данни нарушението да е извършено повторно.Налице е пропуск при описание на нарушението относно негови съставомерни елементи. Съгласно т.1 от ТР № 8 от 16.09.2021г. на Общото събрание на Първа и втора колегия на ВАС, съгласно което в производството по реда на раздел Пети, глава Трета от ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано с разпоредбата на чл. 63, ал.7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Такъв е и настоящият случай. В този смисъл е решение № 1028 от 07.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 807 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив .
Предвид констатирания пропуск при описание на нарушението и дадената в ЕФ правна квалификцаия следва съдът да преквалифицира нарушението, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под правилната законова разпоредба, въз основа на която се санкционира водачът, а именно чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП. Според тази норма водач, който превиши максимално допустимата скорост в населено място, се наказва с „глоба“ в размер на 100 лв. при превишение на скоростта от 21 до 30 км/ч. В случая след приспадане на законовия толеранс от 3 км/ч в полза на водча е констатирано превишение на скоростта с 21 км/ч в населено място, поради което следва на виновния водач да бъде наложена глоба в такъв размер.
Следва ел. фиш бъде изменен, като бъде посочена правилната санкционнна разпоредба и бъде намален размерът на наложената на жалбоподателя глоба.
По отношение на оплакванията, изложени в жалбата, за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, следва да се отбележи, че посочената разпоредба се отнася за срока за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление. Ел. фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, той е 3 своеобразна смесица между акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление и се приравнява към АУАН и НП по правно действие, но не по форма и начин на издаване . По тези съображения не е приложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че не е изтекъл давностният срок за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който започва да тече от извършване на нарушението и който в конкретния случай е четири години и половина с оглед разпоредбата на чл. 81, ал.3, вр.чл.80, ал.1 т.5 от НК, вр.чл.84 от ЗАНН. В този смисъл е решение № 212 от 13.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 195 / 2022 г. на VI състав на Административен съд – Враца.
Неоснователно е и оплакването, че не е спазена процедурата по връчване на ел. фиш, предвидена в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Действително цитираната разпоредба предвижда два начина за връчване на ел. фиш с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В случая ел. фиш според твърдението в жалбата е връчен от служители на МВР при изпълнение на функциите им, т.е. спазена е разпоредбата за връчването на ел. фиш. Начинът на връчване на ел. фиш по никакъв начин не влече незаконосъобразност на ел. фиш, тъй като тези разпоредби са въведени едиствено с цел да гарантират правото на защита на санкционираното лице, за да може същото да упражни правото си на защита в пълен обем. В този смисъл е решение № 185 от 02.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 179 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна следва в тежест на жалбоподателя да се възложат и сторените разноски по съразмерност. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и да присъди съответната част от това възнаграждение съобразно уважената част на им. претенция.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4608398, с който на Н. Д. М. от гр. П., ул. С. №... ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма по чл.182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата в 4 чл.182, ал.1 т.3 от от Закона за движение по пътищата и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 200 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА Н. Д. М. от гр. П., ул. С. №..., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5