Решение № 982 от 03.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20211100902880 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ.

Ищецът твърди, че с молба на кредитор от 21.04.2020 г. е инициирано производство по т.д. № 699/2020 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав по реда на чл. 625 и сл. ТЗ спрямо търговско дружество „Н.Г.“ АД. На 06.01.2021 г. е постановено решение, с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е определена начална дата на неплатежоспособност 27.02.2020 г. Посочва, че на 20.03.2020 г., което е след началната дата на неплатежоспособност и при наличие на допусната в производството по несъстоятелност предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629а ТЗ, несъстоятелното дружество заявило воля за погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, възлизащи на 80 815,97 лева. В изявлението било прието, че „Л.Б.“ ЕООД има вземане към „Н.Г.“ АД в размер на 80 815,97 лева, във връзка със събития възникнали на 18.03.2020 г. и 29.02.2020 г., а „Н.Г.“ АД има вземане от „Л.Б.“ ЕООД, в размер на 128 777 лева по протокол за продажба от 17.02.2020 г. Твърди, че в резултат на извършеното прихващане, дължимият от първия ответник остатък от общия размер на задълженията към несъстоятелното дружество бил намален до сумата 47 961,03 лева. Счита, че горепосоченото прихващане следва да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 645, ал. 4 ТЗ са налице – прихващането е извършено от длъжника на 20.03.2020 г., тоест след началната дата на неплатежоспособност и не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 21.04.2020 г. Поддържа, че в случая за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността следва да бъде прогласено прихващането в пълния му размер. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от длъжника прихващане от 20.03.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Н.Г.“ АД /в несъстоятелност/ не подава отговор 1 на исковата молба.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Л.Б.“ ЕООД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че твърдяното от ищеца прихващане на насрещни парични вземания между „Н.Г.“ АД и „Л.Б.“ ЕООД до сумата от 80 815,97 лева, извършено по силата на едностранно изявление, приложено към исковата молба, никога не е настъпвало. Заявява, че никога не бил получавал приложеното към исковата молба изявление за прихващане. Оспорва датата и подписа на представеното изявление за прихващане, адресирано до „Л.Б.“ ЕООД и подписано от неизвестно лице от името на „Н.Г.“ АД с положена дата на документа 20.03.2020 г. Твърди, че погасяването на процесните насрещни вземания, произтекли от изпълнението на договор за разпространение на билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“ в периода от 01.02.2020 г. до 17.02.2020 г. било извършено до размер на по-малкото от тях – 80 815,97 лева. Погасяването обаче било извършено не с приложеното към исковата молба едностранно изявление на Н.Г. по чл. 103 ЗЗД, а на основание двустранно подписан протокол от 10.04.2020 г., който по своята правна природа е двустранна правна сделка – компенсационен договор. Посочва, че реално извършеното погасяване е по протокол от 10.04.2020 г. и е в резултат на внимателно сравняване на взаимните вземания и задължения, в което участвали и двете страни, каквато била практиката на страните през целия срок на действието на договора. Твърди, че на 20.03.2020 г. служителите на Лукойл били получили имейл от служителите на Н.Г. с предложение да се подпише протокол, т.е. споразумение за погасяване в случай, че другата страна е съгласна. Въпросният имейл по никакъв начин не може да бъде квалифициран като едностранно изявление за прихващане, а само като предложение за обсъждане на бъдещо споразумение. Твърди, че погасяването не било извършено с едностранно прихващане, а с двустранна правна сделка – протокол. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата молба. Заявява, че ще се ползва от оспорения документ и уточнява кой го е подписал. Оспорва валидността на последващата двустранна сделка с компесаторното действие, носеща дата 10.04.2020 г.

Посочва, че поради наличието на общо известна фактическа обстановка, същата надлежно обявена и оповестена в търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на Н.Г., твърдяното от кредитора прихващане с двустранна правна сделка, а именно Протокол от 10.04.2020 г. е нищожно. Същото било извършено в противоречие, съответно – заобикаляне на закона, тъй като било реализирано въпреки съществуващите ограничение на чл. 635, ал. 1 вр. чл. 629а ТЗ. Посочва, че нищожните действия и/или сделки не пораждат правни действия, поради което счита, че насрещните задължения на страните, погасени до размера на по-малкото, можело да настъпи единствено в резултат именно на процесното едностранно изявление за прихващане, извършено от несъстоятелното дружество.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа направеното оспорване на датата и подписа на изявлението за прихващане от 20.03.2020 г. Възразява срещу направеното оспорване на протокола от 10.04.2020 г. С отговора отправя към синдика на „Н.Г.“ АД възражение за прихващане.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а същото се установява и от приложените към исковата молба доказателства и извършената от съда служебна справка по партидата на ответника „Н.Г.“ АД, че с решение от 06.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав е открито производство по несъстоятелност на „Н.Г.“ АД; длъжникът е обявен в несъстоятелност и е определена начална дата на неплатежоспособността на дружеството – 27.02.2020 г.

Видно е, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност, по която е образувано т.д. № 699/2020 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав е подадена на 21.04.2020 г.

2

Представено е изявление за прихващане от 20.03.2020 г., изпратено от „Н.Г.“ АД до „Л.Б.“ ЕООД, с което на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД „Н.Г.“ АД е поискало да се счита изявлението като такова за прихващане при обстоятелствата, че „Л.Б.“ ЕООД има вземане от „Н.Г.“ АД в размер на 80 815,97 лева, формирано по протокол от 18.03.2020 г. за сумата 75 021 лева и фактура от 29.02.2020 г. за сумата 5 794,97 лева, а „Н.Г.“ АД има вземане от „Л.Б.“ ЕООД в размер на 128 777 лева по протокол от 17.02.2020 г. Записано е, че след извършване на насрещно прихващане на ликвидните и изискуеми вземания „Л.Б.“ ЕООД дължи на „Н.Г.“ АД остатък в размер на 47 961,03 лева.

Приет е като доказателство Протокол за прихващане от 10.04.2020 г., двустранно подписан от „Л.Б.“ ЕООД и „Н.Г.“ АД, с който страните са се споразумели, че „Л.Б.“ ЕООД има вземане от „Н.Г.“ АД в общ размер на 80 815,97 лева, формирано по същия начин по протокол от 18.03.2020 г. за сумата 75 021 лева и фактура от 29.02.2020 г. за сумата 5 794,97 лева, а „Н.Г.“ АД има вземане от „Л.Б.“ ЕООД в общ размер на 142 332 лева, като освен сумата 128 777 лева по протокол от 17.02.2020 г. е включена и сумата 13 555 лева по документ за ревизии от 26.03.2020 г. Посочено е, че остатъкът за плащане от страна на „Л.Б.“ ЕООД на „Н.Г.“ АД е в размер на 61 516,03 лева. Видно е, че на 16.04.2020 г. „Л.Б.“ ЕООД е заплатило на „Н.Г.“ АД сумата 61 516,03 лева.

От приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че във входяща поща на определени лица, работещи в „Л.Б.“ ЕООД се съдържа от 20.03.2020 г. писмо със заглавие „Протокол за прихващане“. Същото е изпратено от имейл [email protected] и е със следното съдържание: „Здравейте, Приложено Ви изпращам протокол за прихващане на вземания и задълженията към днешна дата 20.03.2020 г. Молбата ни е за проверка на данните и от Ваша страна и на своевременен отговор при разминаване. При съответствие на данните и при Вас, то молбата ни е да ни изпратите разписан протокол в най-кратък срок.

Приложено изпращам и официално писмо с подпис и печат с посочена сметка, по която да направите плащане на дължимата сума. Поздрави, П.В.“. Всички прегледани от вещото лице електронни адреси са част от корпоративни домейн адреси. При преглед на хедърите на писмата експертът установява, че те притежават всички необходими атрибути за изпратен/получен имейл. Това означава, че имейлът, от който са изпратени, в действителност е съществувал към датата на изпращане. Тъй като в имейла от 20.03.2020 г. са включени много получатели, допълнително са копирани още потребители, то вероятността имейлът да бъде манипулиран клони към 0 /нула/.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като пълна и обективно изготвена, се установява, че по счетоводни данни на „Л.Б.“ ЕООД, към датата 20.03.2020 г. дружеството е имало непогасени вземания от „Н.Г.“ АД в размер на 75 021 лева по протокол от 18.03.2020 г. и в размер на 5 794,97 лева по фактура. По счетоводни данни на „Н.Г.“ АД към 20.03.2020 г. дружеството в несъстоятелност е имало вземания от „Л.Б.“ ЕООД в размер на 128 777 лева по протокол от 17.02.2020 г. По счетоводни данни на „Л.Б.“ ЕООД с дата на счетоводна статия 11.03.2020 г. е осчетоводено прихващане със сумата 5 794,97 лева, а с дата на счетоводна статия 20.03.2020 г. е осчетоводено прихващане със сумата 75 021 лева, и двете към задължение 128 777 лева. По счетоводни данни на „Н.Г.“ АД на 20.03.2020 г. са осчетоводени две прихващания в общ размер на 80 815,97 лева. По счетоводни данни на двете страни след прихващанията, при „Н.Г.“ АД няма неплатени задължения към „Л.Б.“ ЕООД, а при „Л.Б.“ ЕООД е останало непогасено задължение към „Н.Г.“ АД в размер на 47 961,03 лева. На датата 21.04.2020 г. „Л.Б.“ ЕООД е извършило банков превод на сумата от 61 516,03 лева по набирателна сметка посочена от синдика с титуляр „Н.Г.“ АД, с което натрупаните задължения към датата на плащане в общ размер на 61 516,03 лева, включващи и сумата от 47 961,03 лева неплатено задължение след извършените прихващания, са изцяло погасени при „Л.Б.“ ЕООД. Размерът на задълженията 61 516,03 лева кореспондира и при двете страни. Установява се, че с Протокол за 3 прихващане от 10.04.2020 г., включващ същите вземания, страните са извършили прихващане на взаимните си вземания, в резултат на което е останал неплатен остатък за плащане в размер на 61 516,03 лева, представляващ задължение на „Л.Б.“ ЕООД към „Н.Г.“ АД. Вземанията предмет на протокола от 10.04.2020 г. са възникнали на основание договор от 15.01.2014 г. между двамата ответници, съгласно който „Л.Б.“ ЕООД е приело да продава и разпространява лотарийни билети за моментни игри на „Национална лотария“ за сметка на „Н.Г.“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно изложените твърдения в исковата молба и заявения петитум, предмет на разглеждане е предявен иск от синдика на „Н.Г.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Л.Б.“ ЕООД и „Н.Г.“ АД /в несъстоятелност/ с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено от длъжника прихващане, обективирано в изявление за прихващане от 20.03.2020 г.

Искът е предявен в установения в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност на дружеството-ответник, което е станало с решение от 06.01.2021 г., а исковата молба е подадена на 30.12.2021 г., поради което е допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен.