Решение № 408 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500425 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.3 и т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №4985/14.02.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника А. П. М., ЕГН **********, от ***********, срещу разпореждане изх. №5080/17.01.2023 г. по изпълнително дело №20138240400750 по описа на ЧСИ ********** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото. Посочват се две основания – липса на предявен иск по чл.422 ГПК след прието възражение по чл.423 ГПК и поради настъпила перемпция.

Твърди, че отказът на ЧСИ е неправилен, тъй като е приложила определение на ВКС, в което е описано, че е прието възражението на жалбоподателката, и че следва да се представи иск по чл.422 ГПК, а и ЧСИ не е изискал доказателства от взискателя. При изрично узнаване от ЧСИ чрез посоченото определение, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед и е прието възражение по чл.423 ГПК, не може ЧСИ да се позовава, че изпълнителното дело не е спряно по закон на основание чл.420, ал.1 вр. чл.417, т.10 ГПК. Неправилно от 2018 г. ЧСИ не е спрял действията по делото. Взискателят не е предявил иск по чл.422 ГПК в определения срок, като е загубил качеството взискател по изпълнителния титул. Прави се искане 1 за изискване на ч.гр.д. №2926/2016 г. Прилага доказателства.

Ответната страна - взискателят М. Д. М. чрез адв. И. М. излага съображения за неоснователност на жалбата, като се иска да се остави без уважение.

Взискателят ТД НАП П. не е изразил становище.

В писмено обяснение /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.3 и т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато изпълнителният лист бъде обезсилен, респективно - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

По отношение на възражението, че е прието възражение на жалбоподателката по реда на чл.423 ГПК – такива доказателства не са приложени по делото. Според представеното от М. определение №182/11.04.2019 г. по ч.гр.д. №1372/2019 г., със същото не е допуснато касационно обжалване на определение на Пловдивски апелативен съд. Не е ясно какво е това определение. Според жалбоподателката в мотивите към определението на ВКС било посочено, че е прието нейно възражение по реда на чл.423 ГПК. Такъв извод от настоящия състав не може да бъде изведен.

Представеното определение е обезличено – не са посочени имената на страните. В случай, че жалбоподателката е страна по делото, разполага с възможността да се снабди със заверен препис, което не е направила. Освен това мотивите към съдебния акт не се ползват със задължителна сила. Може да се предполага, че с решение №157/09.05.2018 г. по в.ч.гр.д. №123/2018 г. е прието възражението на жалбоподателката срещу издадената заповед за изпълнение, но отново се касае за предположения – приложен е обезличен акт, без надлежни заверки. В същия не е отбелязано и спиране на изпълнителното производство. Нещо повече – според изричната разпоредба на чл.423, ал.2 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. Недопустимо е препращане към нормата на чл.420 ГПК, тъй като се касае за различни производства.

Не е установено да са дадени указания на взискателя за предявяване на иск, респективно – да е обезсилена заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Напротив – точно в обратната насока е постановеното определение №9/04.01.2018 г. по в.ч.гр.д.

№830/2017 г. на ОС Хасково – отменено е определение №1363/18.10.2016 г., с което на основание чл.415, ал.2 ГПК са обезсилени спрямо М. издадените по ч.гр.д. №1010/2009 г. на РС Хасково заповед за изпълнение от 22.04.2009 г. и изпълнителен лист. Жалбоподателката не доказа, че са обезсилени заповедта 2 за изпълнение и изпълнителния лист, като не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Жалбата в тази част е неоснователна.

Нужно е според настоящия състав да се отбележи, че не съществува задължение за ЧСИ да изисква информация, в какъвто смисъл са доводите в жалбата. Право и задължение на страната, която се позовава на определен факт, е да докаже същия. Още повече, когато черпи благоприятен за себе си резултат. Не са представени и доказателства какво е отношението на соченото в жалбата дело, като не са налице предпоставките за изискване на такова.

Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на основание перемпция настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Според цитираното тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доводите в жалбата са, че перемпция е настъпила в двугодишен период от 30.10.2019 г.

Настоящата инстанция намира, че такива действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело.

Изпълнително дело №20138240400750 е образувано на 20.03.2013 г. с разпореждане на ЧСИ **********, препратено от ЧСИ ********** с район на действие – района на ОС Хасково, по молба на взискателя М. Д. М..

Към молбата за образуване на първоначалното изпълнително дело са приложени изпълнителен лист от 22.04.2009 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.04.2009 г., издадена по ч.гр.д. №1010/2009 г. по описа на РС Хасково срещу Й. И. М. и „**********“ ООД, както и самата заповед.

От ЧСИ са направени справки от фирменото досие на дружеството, като са установени наложени запори върху дружествени дялове на съдружниците по други изпълнителни дела, както и от НБД „Население“.

Изпратено е и съобщение за образуваното изпълнително дело до ТД НАП П., както и искане за предоставяне на информация за декларирано имущество от длъжниците.

На длъжниците са изпратени ПДИ, като същите са върнати цели с отбелязване, че не са потърсени (л.87 и л.90 ИД).

През годините са подавани молби от взискателя за предприемане на действия за принудително изпълнение и изискване на справки. Периодът, в който се твърди да е настъпила перемпция, е две години след 30.10.2019 г.

С разпореждане от 27.10.2020 г. (л.208 ИД) е насрочен опис на имущество на длъжника „*********“ ООД на 29.12.2020 г., а с разпореждане от същата дата – 27.10.2020 г. (л.212 ИД) е насрочен и опис на движими вещи 3 на М.Изпратените ППИ (л.210 и л.214 ИД) са върнати цели с отбелязване, че адресатът не е намерен на посочените дати.

Съдът намира, че възраженията в жалбата, че перемпция е настъпила в двугодишен срок след 30.10.2019 г., т.е. до 30.10.2021 г., следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява, че регулярно са предприемани принудителни действия от ЧСИ.

Нещо повече – в сочения период такива са предприети.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар.

„перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от 30.10.2019 г. не са предприемани действия, като е настъпила перемпция. Както вече се посочи, ЧСИ е насрочил описи през процесния период, като поради нередовно призоваване на длъжниците такива не са извършени.

Не могат да се възприемат доводите, че действията са нищожни, тъй като производството е било спряно. По делото липсват доказателства за спиране на изпълнителното производство. В този случай обаче би било недопустимо да се предприемат действия, а и не би настъпила перемпция, респективно – давност, тъй като е налице процесуална пречка за развитие на производството, която не зависи от волята на взискателя. От друга страна в този период са предприемани действия, макар и същите да не са довели до конкретен резултат.

Действия по принудително изпълнение – насрочване на описи –са предприемани регулярно. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на две години след 30.10.2019 г. Не 4 са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството.

Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

Разноски не са поискани от ответната страна, поради което и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №4985/14.02.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника А. П. М., ЕГН **********, от гр. *********, срещу разпореждане изх. №5080/17.01.2023 г. по изпълнително дело №20138240400750 по описа на ЧСИ *********** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на М. за прекратяване на изпълнителното дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5