Решение № 88 от 12.11.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Червен бряг, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20254440200179 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на М. М. П., с ЕГН ********** от ....., подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН против НП № 25-0374-000292 от 19.05.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг за това, че на 03.05.2024 г. около 16:00 ч. в град Койнаре по улица „П. Динков“ управлява лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер ..., собственост на ......, като при движение губи контрол над автомобила, излиза от пътя в дясно по посока на движението си и се удря в дърво, при което реализира ПТП с материални щети по автомобила. Жалбоподателя след реализирането на ПТП-то не остава на място и не уведомява органите на МВР, установен е в 17:00 ч. на мястото на произшествието, с което виновно нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200.00 лв.

/двеста лева/ за нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, както и „ГЛОБА“ в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 м. /два месец/ за нарушение по чл. 123, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Закона за движението по пътищата. При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения е написано „Нямам възражения“.

Недоволен от НП и наложените с него санкции М. М. П. го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред Районен съд – Червен бряг.

В жалбата са изложени съображения, че П. е реализирал ПТП и след това го е напуснал, като е имал форсмажорни обстоятелства /не е имал телефон в себе си/ и го е направил 1 поради липса на умисъл. Моли се за отмяна на атакувания акт.

Жалбоподателят – редовно призован се явява лично, поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено, поради липса на виновно поведение.

Изразява становище, че е направил грешка като е напуснал ПТП-то, но е нямал телефон и се е прибрал до дома си, за да си вземе телефона.

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на така депозираната жалба. В придружаващо жалбата писмо с рег. № 374000-4784/11.07.2025 година моли съда да остави жалбата без уважение, като я счита за неоснователна и недоказана, а при направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение същото да бъде съобразено с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Не претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 250374-000292 от 19.05.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг е получено от жалбоподателя на 11.07.2025 г. видно от посочената дата на връчване върху него. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена още същия ден, т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

От показанията на актосъставителя П. П. Д. се установява, че по получен от ОДЧ РУ Червен бряг сигнал отишли в гр. Койнаре на възникнало ПТП на 03.05.2024 г. При пристигането установил, че има реализирано ПТП, като автомобила бил на място без водача. В АУАН-а описал констатираното и в колко часа водача се е върнал на мястото на ПТП-то. П. заявил, че не е имал възможност да се обади на тел. 112 и заявил, че пеша се е прибрал до дома си, за да вземе телефона и да се обади на тел. 112. Изпълнил задълженията си и съставил АУАН, тъй като при ПТП и липса на съответния водач, следва водача да бъде санкциониран. Същото е твърдението на свидетеля А. Т. А. – свидетел при съсравяне на АУАН.

Показанията на свидетелите П. П. Д. и А. Т. А. допринасят за изясняване на фактическата обстановка, както е записано в акта.

По делото са приложени: справка от КАТ – картон на водача относно извършените от М.

М. П. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; Заповеди на Министъра на МВР 2 относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган и Сведение от Славка Кръстева Календарска – свидетел очевидец на нарушението, от която се потвърждават фактите, описани в АУАН.

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 03.05.2024 г. около 16:00 ч. в град Койнаре по улица П.

Динков управлява лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер ..., собственост на ..., като при движение губи контрол над автомобила, излиза от пътя в дясно по посока на движението си и се удря в дърво, при което реализира ПТП с материални щети по автомобила. Жалбоподателя след реализирането на ПТП-то не остава на място и не уведомява органите на МВР, установен е в 17:00 ч. на мястото на произшествието, с което виновно нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 123. ал.1 т.2 от ЗДвП“. В частта на акта за обяснения и възражения вписали „Нямам възражения“.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което М. М. П. получил на 11.07.2025 г. и което обжалвал същия ден.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от писмените доказателства и гласни доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като отговаря на формалните изисквания на Закона - подадена е в законовоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това.

НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, тъй като в хода на административно - наказателното производство е безспорно установено, а и не се спори от нарушителя, че с действията си водачът на моторното - превозно средство е допуснал нарушение на следните правила за движение по пътищата, установени в Закона за движението по пътищата, а именно: на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменяващ задължение на водачите при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай водачът е допуснал нарушение на тези изисквания, доколкото не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил с наличието на атмосферните условия, релефа и ограничена видимост.

На следващо място - допуснато е и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "а" и б. "б" от ЗДвП, които вменяват задължение на водач, който е участник в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието. В случая не се спори, а и от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че водачът е пострадал при 3 произшествието, което е наложило да потърси помощ в лечебно заведение, като състоянието му не е било толкова тежко, че да не може да изпълни задълженията си за уведомяване на МВР и оставане на мястото на произшествието до пристигане на полицейските служители, като според съда в конкретния случай причините за напускане на местопроизшествието /липса на телефон и прибиране до домът му да го вземе/ са неотносими, а също така жалбоподателя не ангажира доказателства, за да бъдат доказани неговите действия.

Доказва се по несъмнен начин, че в следствие на произшествието има пострадали хора.

Като разпоредба на закона, която е виновно нарушена, административно наказващия орган е посочил тази на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП, а именно, че не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието. Такова задължение имат участниците в ПТП при което има пострадали хора, обстоятелство, което категорично се доказа че е съществувало при произшествието. Предвид това обжалваното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено.

В хода на съставяне на акта за установяване на административните нарушения, за които на П., с която е ангажирана отговорността за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното постановление. Това обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя, който твърди, че е реализирал ПТП на 03.05.2024 г.

По отношение на наложените санкции: при проверка на приложимите административнонаказателни разпоредби /чл. 179, ал. 2 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП/, съдът констатира, че санкциите са наложени законосъобразно, ориентирани в техния минимален размер, поради което и не е на лице възможност да бъдат изменяни.

Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура, доколкото както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими законови реквизити.

Нарушението не е маловажно и не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая са налице данни, че това не е първо нарушение по ЗДвП на жалбоподателя (видно от приложената по делото справка на л. 8-9). Това говори за завишена обществена опасност на нарушителя, който системно извършва нарушения на правилата за движение по пътищата и очевидно налаганите спрямо него наказания не са изиграли своята превантивна функция. На следващо място обществената опасност на деянието също е висока, което също изключва приложението на института на маловажния случай.

По разноските: Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или 4 оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В случая, с оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на АНО. По делото не е направено искане от страна на представителя на АНО за присъждане на разноски, поради което и съда не дължи произнасяне.