Решение № 229 от 24.06.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. гр.Велинград, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100060 по описа за 2024 година

240 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, против С. Я. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград ул.*********** № 3, с които се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 1583,27 лв. /хиляда петстотин осемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, по Договор за потребителски кредит № 303895776/08.12.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявление в съда - 30.10.2023 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 529,92 лв.

/петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, за периода от падежа на първата неизплатена вноска- 26.03.2020 г. до датата на предсрочна изискуемост - 02.10.2020 и лихва за забава в размер на 412,10 лв.

/четиристотин и дванадесет лева и десет стотинки/, за периода от 02.10.2020 до 31.10.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 550/13.11.2023 г., по ч.гр.д. № 1051, по описа ВРС за 2023 г., кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 1736,01 лв. /хиляда седемстотин 1 тридесет и шест лева и една стотинка/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва за периода от 02.10.2020 г. до 31.10.2023 г. в размер на 338,55 лв. /триста тридесет и осем лева и петдесет и пет стотники/.

Ищцовото дружество излага, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 550 от 13.11.2023 г., по ч.гр.д. № 1051, по описа ВРС за 2023 г., като съдът отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, поради което в тази част е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, а по отношение на кумулативно съединените искове, поради подаване в срок възражения от длъжника. Твърди, че между него и С. Я. Х., на 07.12.2018 г., е сключен Договор за потребителски кредит № 3038952776, по силата на който ответницата е получила в заем сумата от 2000 лв., по посочена от нея банкова сметка, която се е задължила да върне в срок от 36 месеца, като общото задължение по кредита е в размер на 3513,24 лв.. Поддържа се, че е закупен и пакет допълнителна услуги за сума в размер на 2534,76 лв., поради което общото й задължение е в размер на 6048 лв.. Твърди се, че нa 27.02.2019 г. между ответницата и ищцовото дружество е сключен Анекс № 1 към ДПК № 3038952776, с който се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2, 3 и 4, които трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.

Излага се, че ответницата дължи възнаградителна лихва за периода от падежа на първата неизплатена вноска - 26.03.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост - 02.10.2020 г. Сочи се, че към настоящия момент сумата, с която е намалено задължението по ДПК № 3038952776 чрез плащане е в общ размер на 2676,80 лв. Моли се съдът да уважи предявените установителен и осъдителен искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

С молба с вх. № 902/06.02.2024 г. се уточнява претенцията, а именно, че действително договорно възнаграждение е в размер на 529,92 лв., като ищецът е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение на паричното задължение. Коригира датата на претендиране на крайния срок на законовата лихва, като вместо 31.10.2023 г. следва да бъде 30.10.2023 г.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответника С. Я. Х., изразява становище, че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена преждевременно, а същевременно не е налице идентитет между заповедното и настоящето исково производство и моли съда да прекрати производството по делото. При условие на алтернативност, ако се счете, че исковата молба е редовна и допустима, то моли да се отхвърли като неоснователна, тъй като същата е недоказана нито по основание, нито по размер. Счита също, че определената с ДПК договора лихва не само е прекалено завишена, но и уговорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие на добрите нрави.

Уговорения й размер налага извода, че тя е определена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които представлява основание за обявяване на нищожността й на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. Поддържа, че процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Поддържа се, че допълнителните услуги, които са уговорени, ведно с договорената възнаградителна лихва водят до увеличаване общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 49,89 % поради което размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По тези съображения се поддържа, че процесният договор за кредит като нищожен не поражда правно действие, недействителен е на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, преда. 3 от ЗЗД и съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата му стойност, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между него и С. Я. Х. е налице валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 303895776/08.12.2018, изменен с Анекс № 1, по силата на който е предоставил на длъжницата процесната сума, а за нея е възникнало задължение за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата 3 изискуемост на вземанията.

По релевираните възражения за нищожност на клаузите в процесния договор в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че не са нарушени императивните разпоредби на ЗПК и ЗПП, както и че е налице индивидуално договаряне на клаузите в сключения Анекс.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 3035109345/24.08.2018 г., подписан и неоспорен от ответницата, се установява, че е изявила воля за сключване на договор за заем с ответното дружество, по силата на който да получи сумата от 2000 лв., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 41,17% или задължението й, съгласно уговореното е в общ размер на 3513,24 лв., което следвало да погаси на 36 равни месечни вноски. Видно от договора страните са уговорили закупуване на допълнителен пакет от услуги на стойност от 2534,76 лв., като възнаграждението за него е следвало да бъде изплатено на вноски, всяка в размер от 70,41 лв.. Срещу посоченото възнаграждение ищцовото дружество е приело да предостави на длъжницата приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план. Следователно съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение и пораждането в тежест на ответницата на задължения по него.

Видно от сключения договор страните са уговорили и предоставяне на допълнителни услуги, срещу заплащане на допълнително възнаграждение ищцовото дружество е приело да предостави на ответницата приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план.

От приетата без възражения съдебно-икономическа експертиза се установи, че ако сумата на допълнителните услуги по договора в размер на 2534,76 лв., бъде включена в общите разходи по кредита, с параметрите на процесния договор от 24.08.2018 г., то размера на ГПР би бил равен на 145,11 %. В заключението си вещото лице посочва, че в приложеното по делото от ищеца „Извлечение по сметка“, в табличната част са отразени плащания в размер на общо 2676,80 лв., с които кредиторът е погасил: 416,73 лв. главница; 656,76 лв. възнаградителна лихва за периода 10.12.2018 г. – 26.02.2020 г.; 798,75 лв. – по допълнителен пакет за услуги; 30 лв. такси;

235,58 лв. лихва за просрочие за периода от 26.05.2019 г. до 02.10.2020 г. и 4

538,98 лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2020 г. до 22.12.2021 г.

Процесният договор представлява потребителски договор, който придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид правомощието на съда служебно да прецени неравноправния характер на договорна клауза, което произтича от разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см.

Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C- 137/08 (VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, С - 243/ 08), а и предвид релевираното от ответницата възражение за нищожност, съдът го намира за основателно по следните съображения.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

В процесния случай ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е ангажирал никакви доказателства в посока, че процесните договорни клаузи са уговорени индивидуално, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива.

На следващо място и съобразно изложените мотиви по - горе по приложението на чл. 143 ЗЗП съдът счита, че клаузата за заплащане на уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и споразумението в този смисъл не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Видно от него срещу заплащане на възнаграждението кредитополучателят може да се ползва от различни привилегии - приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план.

Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително 5 възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по - горе привилегии не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е включено в типовото искане за отпускане на потребителски кредит.

Отделен аргумент в тази насока съдът черпи от разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1905cb0-44ff-40f0-9a50-246638ea78d8