Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 01.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 1232/2025
Вид
Решение № 266
Подписан
01.06.2026
В сила
01.06.2026
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. В.Т., 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100501232 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял ІІ от ГПК:

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от С. Г. П., ЕГН:

**********, гр. В.Т., ул. „И.Х." против Решение № 1420 от 22.10.2025год., постановено по гр. дело № 20254110100287 по описа на Районен съд гр. В.Т. в частта, с която се отхвърлят исковете на С. Г. П. за плащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от *** до 21.01.2025г. и за плащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.06.2023г. до 21.01.2025г.

С атакувания съдебен акт ВТРС е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, да заплати на С. Г. П. с ЕГН: ********** от гр.В.Т., ул. „И.Х.", сумата от 23 500лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 351,35 лв. /хиляда триста 1 петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени разходи за лечение, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** в гр.В.Т., ул. „М.", ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.01.2025г. до окончателното изплащане на задълженията. С атакуваните части първостепенният съд е отхвърлил исковете на С. Г. П. за плащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от *** до 21.01.2025г. и за плащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.06.2023г. до 21.01.2025г.

Недоволна от така постановения съдебен акт в обжалваните части, ищцата С. Г. П. го обжалва в отхвърлителната част с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в отхвърлителната част и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и необоснована.

Окръжен съд В.Т., като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответната надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл.269, изр.2 ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

2

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл.271, ал.1 ГПК.

ВТРС в предвид липсата на доказателства за предоставяне от ищцата на данни за банкова сметка е преценил, на основание чл.380, ал.3 от КЗ, че застрахователят следва да бъде осъден да плати дължимите обезщетенията, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 22.01.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, а претенцията в частта за плащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от *** до 21.01.2025г. и в частта за плащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.06.2023г. до 21.01.2025г. е неоснователна.

Според въззивната съдебна инстанция: ВТРС е отсъдил неправилно в тази част, защото ответникът е застрахователна компания и тя изцяло оспорва дължимостта на обезщетението в проведения съдебен процес.

Според константната практика на Върховния касационен съд, непредставянето на банкова сметка не може да лиши пострадалия от лихва за забава, ако застрахователят отказва да плати.

Според Решение на ВКС по т.д. № 906/2019г., II т.о. забава на кредитора по смисъла на чл.380, ал.3 от КЗ е налице единствено и само ако неплащането се дължи изключително на липсата на банкова сметка. Т.е., застрахователят е признал правото на обезщетение, определил е сумата, която дължи и е съгласен да я преведе веднага, но няма техническа възможност, понеже не му е предоставена банкова сметка.

В случая застрахователят ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД в съдебното производство оспорва иска по основание и размер.

ВКС на РБ изрично приема: „Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие (непосочена 3 сметка)“. В този случай негативните последици (законната лихва) остават изцяло за застрахователя.

Следователно първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени в отхвърлителната част и вместо него на ищеца да се присъди сума в претендираните размери - съответната лихва.

С оглед изхода на спора и искането за разноски: следва да се присъдят, включително държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 1420 от 22.10.2025год. постановено по гр. дело № 20254110100287 по описа на Районен съд гр. В.Т. в частта, с която е отхвърлен иска на С. Г. П., ЕГН: **********, гр. В.Т., ул. „И.Х." против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул.

„Симеоновско шосе”, № 67А за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от *** до 21.01.2025г. и за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от

22.06.2023г. до

21.01.2025г., като вместо което

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:

121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А да заплати на С. Г. П., ЕГН:

**********, гр. В.Т., ул. „И.Х." законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от *** до 21.01.2025г. и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.06.2023г. до 21.01.2025г.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788 да заплати на адвокат Р. К. В., ЕГН: ********** от гр.В.Т., бул. „Б." на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 409,03 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита във въззивното производството.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:

121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район 4

Студентски, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А да заплати по сметка на Окръжен съд гр. В.Т. сума в размер на 12,78 евро - държавна такса, както и 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. В.Т., 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров