Решение № 1404 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330106561 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. И. Д., ЕГН **********, против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предявени са и насрещни искове от „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, против А.

И. Д., ЕГН **********, с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от ********* г., по силата на който на ищцата бил предоставен заем в размер на 600 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.32 % и ГПР – 49.39 %, като сумата следвало да бъде върната на 18 двуседмични вноски.

Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 294.66 лева, която следвало да заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

Ищцата поддържа, че е усвоила изцяло предоставените заемни средства, но не дължи заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, поради нищожност на клаузата, като неравноправна. Таксата била във фиксиран размер, като липсвало каквато и да еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което счита, че същата е неравноправна, на основание чл. 144, т. 9 ЗЗП. Освен това, твърди, че тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и с нея се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК

Позовава се и на чл. 22 ЗПК, съгласно която разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Твърди, че е изплатила изцяло претендираната сума за такса за експресно 1 разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 294.66 лева, в периода от 23.12.2022 г. – 21.04.2023 г.

С оглед изложеното, моли за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 294.66 лева, представляваща платена без основание такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по сключения между страните договор за периода 23.12.2022 г. – 21.04.2023 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва изложените твърдения за сключен между страните Договор за паричен заем № ********* от ********* г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от 600 лв., при ГЛП – 40.32 % и ГПР – 49.39 %, като сумата следвало да бъде върната на 18 двуседмични вноски.

Твърди, че ищцата не е заплатила изцяло сумата от 294.66 лева по клаузата за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по договора.

Неоснователни били твърденията на ищеца за нищожност на такса експресно разглеждане на документи.

Излага, че услугата по експресно разглеждане на документи е такава за допълнителна услуга, клиентът доброволно избрал да се възползва от нея, като стойността на същата не следвало да се прибавя към ГПР.

Неоснователни били възраженията на ищеца относно размера на таксата за експресно разглеждане. В ЗПК не били предвидени лимити за цената на услуги с подобен характер.

Плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което било в интерес на ищеца.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, против А. И. Д., ЕГН 7910314591, насрещни искове при условията на евентуалност, за осъждане на ищцата, а именно:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 337.80 лева – представляваща падежирала главница за периода 02.03.2023 г. – 06.07.2023 г., както и сумата в размер на 46.80 лева – възнаградителна лихва за периода 02.03.2023 г. – 06.07.2023 г. по Договор за паричен заем № ********* от ********* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 12.07.2023 г. до окончателното погА.ване на сумата.

В насрещната искова молба се твърди, че А. И. Д. не е погасила задълженията си по сключения между страните Договор за паричен заем № ********* от ********* г.

Посочва, че ответницата по насрещния иск е извършила плащания в размер общо на 415 лева, с която сума са погасени: дължима по договора главница от 150.38 лева за периода от 22.12.2022 г. – 16.02.2023 г., възнаградителна лихва от 42.92 лева за периода 22.12.2022 г.

– 16.02.2023 г., неустойка в размер на 64.48 лева за периода 22.12.2022 г. – 16.02.2023 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 98.22 лева за периода 22.12.2022 г.

2

– 16.02.2023 г. и 60 лева – разходи за събиране на просрочени задължения. Падежът на договора бил на 17.08.2023 г., като към датата на депозиране на насрещната искова молба 12.07.2023 г. бил настъпил падежа на общо десет погасителни вноски, поради което предмет на предявените насрещни искове са вземанията в размер на 337.80 лева – представляваща падежирала главница за периода 02.03.2023 г. – 06.07.2023 г., както и сумата в размер на 46.80 лева – възнаградителна лихва за периода 02.03.2023 г. – 06.07.2023 г. по Договор за паричен заем № ********* от ********* г.

Моли за уважаване на предявените насрещни искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещните искове, чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор, в който взема следното становище:

Излага, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл.

22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК, а именно, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че нищожни, като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни, са клаузите на договора за заем, в които било посочено, че ГПР е в размер на 49.39 %, а действителният ГПР бил различен от посочения, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Счита, че договорът за заем е изцяло недействителен.

Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора да бъде посочен лихвеният процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Позовава се на разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК. След като не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 – да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. Счита, че ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за паричен заем № ********* от ********* г., по силата на който ищцата по първоначалната искова молба – А. И. Д. е получила в заем сумата от 600 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 11834/17.10.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за паричен заем № ********* от ********* г., /л.5-8/, се установява, че между страните е подписан Договора за паричен заем, за сумата от 600 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.32 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.39 %. Уговорена е също „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 294.66 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок до 17.08.2023 г., на 18 двуседмични вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3

986.94 лева.

В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 294.66 лева.

Според ал. 4 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; ИЛИ банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

С клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 196.38 лева. Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай е от 65.74 лева, а общия размер на задължението от 1183.32 лева.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоила заетата сума. Ответникът „Вива Кредит“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.