Решение № 878 от 08.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Плевен, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100403 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от адв. М. В. М., ***, като пълномощник на Г. М. М., ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: *** против ”Кредисимо” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и ”Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: *** .

Ищецът Г. М. твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че на 24.11.2025г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по който ищеца бил кредитополучател и следвало да върне сумата от 531,02 евро, при сума на получаване 511,29 евро и при срок на кредита от 30 дни. Съгласно т. 12 от графа „III. Кандидатстване за кредит. Обезпечение.“ от Общите условия към това съглашение, ищеца следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен Договора за потребителски кредит. На 24.11.2025г. ищецът сключил с Ай Тръст ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 149,07 евро.

1

Навеждат се доводи, че процесния Договор за потребителски кредит №*** / 24.11.2025 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, бил нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Излага се, че било нарушено изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, регламентиращо, че договора трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая липсвала яснота досежно тези обстоятелства.

Договорът бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В Договора за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Излага се още, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите били свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД било "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато е процесната. Печалбата на "Ай Тръст" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД . С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което впоследствие щяло бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на 2 потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит следвало да се приеме за изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за определяне на ГПР. Въз основа на това, Договора за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, ищеца навежда доводи, че т.12 от графа „ III. Кандидатстване за кредит. обезпечение.“ от Общите условия към процесния договор за потребителски кредит №*** / 24.11.2025г., сключен с Кредисимо ЕАД била нищожна на основание чл.26 ал. 1, пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Тази разпоредба от съглашението предвиждала, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца било необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на този текст от ОУ, ищеца бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит.

Сключването на договор за поръчителство бил въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъдело осъществено, нямало да бъде отпуснат последния. Така посочената клауза водела до нееквивалентност на насрещните престации. С нея се задължавал кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение било в размер на 100% от отпусната сума. Това обуславяло извод за накърняване на добрите нрави.

Сочи се също, клаузата на точка. 12 от Общите условия към договора била нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на потребителя / чл. 143 ал. 1 ЗЗП /. Клаузите не били формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал. 1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявали на 3 потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП. Сочи се, че клаузата на точка 12 от общите условия към договора била нищожна и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, предвиждащ, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая процесната клауза не се явявала индивидуално уговорена, т.к. била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Навеждат се доводи, че и сключения Договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2025г. с „Ай тръст“ ЕООД бил нищожен на основание чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Налице било накърняване на добрите нрави. Стигало се до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сумата, която се претендирала чрез този договор съставлявала допълнителна сума, която бил в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.

Договорът за предоставяне на поръчителство от 24.11.2025г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД бил нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Наред с това, както се сочи и във връзка с претенциите срещу първия ищец, двете дружества били свързани лица. Със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие да бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД.

Навеждат се още доводи, че Договора за предоставяне на поръчителство бил недействителен и на основание чл. 143 ал. 1 и ал.2 т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на 4 страните, като по този начин бил в ущърб на ищеца. Посоченият по-горе Договор за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т.19 ЗЗП.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за кредит №*** / 24.11.2025г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, а в условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата на т.12 от графа „ III.

Кандидатстване за кредит. Обезпечение. “ от ОУ към процесния Договор.

Претендира се също така да бъде обявен за нищожен сключения с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2025г.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на исковете.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска, насочен срещу него.

Ответникът „Кредисимо“ ООД е депозирал насрещна искова молба срещу Г. М. М., в която се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател и Г. М. М., като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/24.11.2025 г. Приложимият по договора фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) бил в размер на 46.30 %, а годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 58,48 %. Главницата по кредита възлизала на 1000.00 лева или 511.29 евро, като същата била изцяло усвоена от кредитополучателя.

Кредитът бил предоставен на кредитополучателя и ищец по първоначалната искова молба с 30 - дневен период на револвиране и с падеж 23/12/2025 г. Общият размер на дължимите по кредита суми при плащане в срок до 23/12/2025 г. било предвидено да е 1038.58 лв. / 531.02 евро (1000.00 лева или 511.29 евро - главница и 38,58 лева или 19,73 евро - възнаградителна лихва).

Между страните било уговорено в случай, че по кредита не е постъпило плащане на падежната дата (23/12/2025 г.), периодът на револвиране да се продължава с нов такъв, като размерът на погасителните вноски за следващите периоди на револвиране се определял като лихвеният процент по 5 договора за кредит се начислявал върху непогасения размер на главницата за съответния предходен период на револвиране.

Твърди се, че към датата на предявяване на насрещния иск, ответникът, в качеството си на кредитополучател, не бил правил никакви плащания към „Кредисимо“ ЕАД за погасяване на предоставената му в заем главница и начислената договорна лихва.

Въз основа на гореизложеното и на осн. т. 3.2 от р. X „Забава.

Предсрочна Изискуемост“ от приложимите към договора за кредит Общи условия, ищецът по насрещната искова молба обявява с нея предсрочната изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница в размер на 511.29 евро или 1000,00 лв. по договора за кредит поради липса извършени плащания от страна на ищеца на настъпилите падежни дати. И счита, че чистата стойност на кредита е дължима за връщане.

Искът се предявява при условия на евентуалност – да бъде разгледан в случай, че бъде уважен предявеният от ищеца по първоначалната искова молба иск за прогласяване нищожност на процесния договор.

Ответникът по насрещната искова молба, чрез пълномощника си адв.М. е депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска. Навежда доводи, че договора бил недействителен, като не твърди извършени плащания в полза на ищеца по насрещния иск.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно е и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит №***/24.11.2025г., сключен между ищеца Г. М. М. и ответника КРЕДИСИМО ЕАД, че по силата на същия страните са се съгласили кредитора да предостави на потребителя кредит с условие с револвираща лихва, като общия размер на предоставения кредит е посочен на 511,29 евро (1000лева) и е определен период на револвиране 30 дни и падеж на 23.12.2025г. Размерът на погасителната вноска е определен на 1038,58 лева (531,02 евро), включващ главницата от 1000 лева и възнаградителна лихва в размер на 38,58 лева. Определен е фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 46,30%. Предвидено е, че в случай, че периодът на револвиране бъде продължен с нов такъв, следващите периоди на револвиране 6 се определят, като лихвения процент по кредита се начислява върху непогасения размер на главницата.