Решение № 162 от 12.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Й.а

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Александра Й.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600666 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 16.11.2023 г. постановена по НОХД № 9292/2012 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав подсъдимият Г. Т. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че периода от 2009г. до м. юли 2011г. в гр. София „******* 1“, срещу *******, от автосервиз, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи- товарни автомобили, собственост на различни лица, предоставени му за ремонт, както следва:

-На неустановена дата за периода от 2009г. до м. юли 2011г. в гр. София „******* 1“, срещу *******, от автосервиз, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ******* на стойност 2 500 лева, собственост на Е.Б.В., която владеел- предоставена му за ремонт от Е.Б.В..

-На неустановена дата през м. юли 2011г. в гр. София „******* 1“, срещу *******, от автосервиз, противозаконно е присвоил чужда движима вещ- товарен автомобил „Пежо 208“ на стойност 2000лева, собственост на В.Г.И., която владеел – предоставена му за ремонт от И.Х.П.- престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26 НК, като му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година, и е признат за невиновен и е оправдан за това да са извършени две отделни престъпления по чл.206, ал.1 НК.

Съдът на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия Г. Т. да заплати разноски по водене на делото, направени на досъдебното производство в размер на 609,03 лева- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, както и на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник на подс. Г. Т.- адв. П., с която се иска отмяната на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия по внесеното обвинение.

В разпоредително заседание на 08.02.2024 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подс. Т.- адв. П. моли да се отмени първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова, с която да се оправдае изцяло подзащитният й.

Представителят на държавното обвинение прави искане да се отмени първоинстанционната присъда и подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият Г. Т., нередовно призован, не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че не са налице основания за нейното отменяване.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които са следните:

Подсъдимият Г. Т. Т. е роден на ******* в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН: *******.

Подс. Г. Т. и св. Ю.Й. стопанисвали автосервиз, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* 1“ срещу *******. На неустановена дата пред 2009г. св. Е.В.- познат на подсъдимия, докарал в сервиза за ремонт личния си товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ******* АХ. Автомобилът останал в сервиза за дълго време, като ремонтът му не бил извършен.

През 2010г. св. И.П. закарал т.а. „Пежо 280“ с ДК № ******* в сервиза и го оставил за ремонт на подс. Т., като оставил и малкия талон, ключовете и предоставеното му пълномощно от собственика на автомобила – св. В.И..

На неустановена дата в периода от 2009г. до месец юли 2011г. подс. Т. свалил двете регистрационни табели на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ******* АХ и го откарал в неизвестна посока. Това станало без знанието на В..

През месец юли 2011г. подсъдимият помолил св. Л.С. да му помогне с транспортирането на т.а „Пежо 280“ с ДК № ******* от сервиза в кв. „*******“ до кв.

„Горубляне“.Св. С. се съгласил и се обадил на свой приятел – св. М.К., който управлявал специализиран автомобил марка „ДАФ“.К. се съгласил и заедно със С. на неустановена дата през месец юли 2011г. посетили сервиза. Подсъдимият Т. им казал, че продава товарния автомобил „Пежо 280“ с ДК № ******* и трябва да бъде транспортиран до кв. „Горубляне“, където го очаква автомобил-репатрак.Подсъдимият свалил регистрационните табели и същият бил натоварен на специализирания автомобил „ДАФ“.Св. К. откарал автомобила до района на кв. „Горубляне“ в гр. София. Там товарният автомобил „Пежо 280“ с ДК № ******* бил натоварен на неустановен автомобил-репатрак, управляван от неустановено лице и бил откаран от водача му в неизвестна посока.това станало без знанието на св. П..

На 20.07.2011г. св. Й. се върнал в гр. София, откъдето отсъствал известно време и установил липсата от сервиза на т.а. „Пежо 280“ с ДК № ******* и т.а. „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ******* АХ.Попитал подсъдимия къде е автомобила „Пежо 280“, но той му казал, че това е негова работа и написал разписка, че той е взел автомобила.Скоро след това подсъдимият заминал за Франция без да се върне автомобилите на В. и св.

2

П..малко след това св. Й. намерил регистрационните табели на двата автомобила. През септември 2011г. св. П. отишъл в сервиза да потърси автомобила си, но св. Й. му казал, че подсъдимият го откарал в неизвестна посока и му дал двете табели. По-късно св. Й. предал и на св. В. регистрационните табели на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ******* АХ.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на разпитаните свидетели ( в това число прочетените по реда на чл. 281 от НПК, както и приобщените към доказателствената съвкупност с протоколно определение с правно основание чл. 283 от НПК книжа; книжата, които са докладвани и за които е постановено протоколно определение по приемането и прилагането им като доказателства по делото.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил.

Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо.

В основата на изводите на настоящата инстанция, както и на първоинстанционната, стоят показанията на свидетелите Й., С., И., П. и К. . Показанията на изброените свидетели са логични, правдоподобни и последователни. При предаването на владението върху товарните автомобили е присъствал само подсъдимият и свидетеля Й.. Свидетелят има преки впечатления и разказва относно постъпването на автомобилите в сервиза от св. В. и св. П. и последващата им липса. Отделно, видно от материалите по делото е било сигнализирано именно за деянието като извършено през период от 2009г. до м. юли 2011г .

Следва да се отбележи, че съгласно практиката на върховната инстанция е допустимо процесното деяние да е индивидуализирано в обвинителната теза като извършено на неустановена дата, но при достатъчна конкретика на посочения инкриминиран период, както е и в настоящия случай. Въззивният съд счита, че посоченото от свидетелите, подкрепено с останалия доказателствен материал, и предвид обстоятелството, че не се оспорва от страните времето и мястото на предаване на автомобилите, успява да покрие необходимия стандарт за доказаност на тези обстоятелства. Свидетелят П. непоколебимо разказва, че като собственик на МПС-то- т.а. „Пежо 280“ с ДК № *******, доказано и от писмените доказателства, е предоставил същото на подсъдимия, за да извърши ремонт на същият, като в унисон е и изложеното от св. В. и св. И..

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивният съд счита, че на базата на така събраната по делото доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е стигнал до единствения верен извод, а именно - че обвинителната теза е доказана по безспорен и категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд са законосъобразни и обосновани.

Непосредствен обект на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост 3 върху движими вещи, каквито вещи са процесните товарни автомобили. От приетото по делото свидетелство за регистрация и кредитираните свидетелски показания несъмнено е доказано, че към процесния период инкриминираните автомобили са били собственост на св. П. и св. И., а не на подсъдимия.

Налице е годен субект на престъплението - от събраните по делото данни се установява, че подсъдимият е получил владението върху предмета на престъплението на годно правно основание - същият е получил автомобилите от техните собственици, за да извърши ремонт на същите, след което да ги върне.

Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази в акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата движима вещ в свой или чужд интерес извън параметрите на основанието, на което вещта е получена. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в настоящия случай изпълнителното деяние се е изразило в противоправен отказ да се върне вещта, в противозаконно задържане на същата. По делото безспорно се доказва, че на неустановена дата за периода от 2009г. до м. юли 2011г. в гр.

София „******* 1“, срещу *******, от автосервиз, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ и товарен автомобил „Пежо 208“ .По делото се установи, че след предаването на автомобилите за ремонт от подсъдимият той не ги е върнал на собствениците им съобразно уговорката, като същият е напуснал сервиза и е заминал за друга държава.Посоченото поведение на подсъдимия е в разрез с уговорките и основанието, при които са му били предоставени превозните средства.

От поведението на подсъдимия, манифестирано в продължителен период от време след предаването на фактическата власт върху автомобилите, може да се изведе и наличието на пряк умисъл за извършване на деянието. Подсъдимият е съзнавал, че е получил владението върху автомобилите, който не са негова собственост, за да извърши ремонта им, т.е. че същите са му предоставени на определено основание и за извършването на определени действия с тях, съзнавал е, че задържайки ги, ограничава упражняването на правото на собственост на собственика върху тях и излиза извън правомощията за разпореждане с автомобила, като подсъдимият е целял това в свой интерес.