Определение № 138 от 04.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Пазарджик, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20245200100771 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба вх. № 10487/08.11.2024 г. от „Дасолт Системс СолидУъркс Корпорейшън“ (Dessault Systemes SolidWorks Corporation), учредено в щата Делауеър, със седалище и адрес на управление: ул. „Уаймън“ № 175, Уолтъм, Масачузетс, САЩ 02451, чрез адв. Я. Г. и адв. С.

В. от САК, съдебен адрес: гр. С., бул. ***, против „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“ № 2В.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на писмени доказателства, за допускане на съдебнотехническа експертиза, по която вещо лице – инженер в областта на компютърните системи и софтуер да отговори на поставени в исковата молба въпроси, като се иска на основание чл. 95д, ал.

1 от ЗАПСП да се укаже на ответника да съдейства на вещото лице, вкл. да не заличава данни по ползваните от ответното дружество компютри. Заявява се готовност, след приемане на заключението по СТЕ, да се поиска ССчЕ за изчисляване на конкретния размер на претендираните вреди.

В депозирания от ответника отговор на исковата молба са направени доказателствени искания за приемане на представени писмени доказателства, както и в случай, че съдът допусне СТЕ да се даде възможност и на ответника да постави допълнителни въпроси.

По допустимостта на производството:

І. Искането в молба на ищеца вх. № 12246/23.12.2024 г. по иска по чл.

95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП съдът да постанови решение освен за преустановяване на неправомерното използване и „за забрана за бъдещо такова използване“, според настоящия съдебен състав, не отговаря на разпоредбата на закона.

Видно от текста на чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП , съществува разлика между 1 преустановяване на неправомерното използване на обекта на авторска защита и забрана за извършване на дейност, която ще съставлява неправомерно използване на същия. Първото е забрана за използването му, а второто е забрана за извършване на дейност, която е опосредена от или съставлява ползването му. От своя страна, преустановяването на нарушението може да бъде само занапред и то считано от влизане в сила на решението (доколкото за вече извършени в миналото нарушения няма как да има осъждане за преустановяване, съответно за тях би могло да се присъди обезщетение – чл.

95, ал. 1 от ЗАПСП).

ІІ. Следва да се посочи, че частичният иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева не изисква посочване на общия размер на претенцията, доколкото същото е ирелевантно, поради следното: Съществуват различни начини за предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба трябва да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди (в т. ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди (в този случай посочването на дробната част или на размера на цялото обезщетение в исковата молба е излишно). В този смисъл е Решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о.

Същият извод следва и по аргумент от приетото в мотивите към т. 2 с ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, според които обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

ІІІ. Посочването от ищеца, в условие на евентуалност присъждане на обезщетение в размер, определен по преценка на съда, на основание чл. 95а, ал. 1 от ЗАПСП не съставлява форма на предявяване на самостоятелен иск, а е хипотеза, идентична на правилото по чл. 162 от ГПК.

ІV. На следващо място, в отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт Попова излага възражение за липса на доказана представителна власт на подалите исковата молба двама адвокати, като се навеждат доводи за съвместно процесуално представителство, за неуточнен предмет на представителната власт, както и за недоказана представителна власт на самия упълномощител.

По този въпрос съдът приема, че ответникът не може да прави подобни 2 възражения, тъй като, когато между представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на представителната власт, то насрещната страна по договора или трето лице, не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си. Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя смисъл в института на представителството и последиците за страните по договора, по който има действия чрез представител, както и на справедливостта и добрите нрави. При това, нищожността на договор, сключен без представителна власт е висяща, защото може да бъде потвърдена от лицето, от чието име е сключен договора – така Решение № 291/2.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г., IV г. о., ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.

За пълнота следва да се посочи и това, че за насрещната страна (в случая ответника) не е било необходимо да се представя препис от договора за правна защита или пълномощно, доколкото при съпоставка в текстовете на чл. 128 и чл. 132 от ГПК законодателят разпорежда, че както към исковата молба, така и към отговора й се представя пълномощно, когато исковата молба/отговорът се подава от пълномощник и това пълномощно е условие за редовност на исковата молба/отговора. Препис от пълномощното като част от приложенията към молбата и отговора изрично не се предвиждат. Следва да се има предвид, че изискването да се прилага пълномощно към съответния документ, предназначен за съда, произтича от необходимостта да се докаже представителната власт на лицето, подаващо документа, както и да се определи кръга от съдопроизводствени действия, които пълномощникът може да извършва (чл. 34 ГПК). Преценката за редовността на упълномощаването и за възможността на пълномощника да осъществи съответното процесуално действие се прави от съда, а не от насрещната страна – в този смисъл Определение № 256 от 29.04.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 103/2011 г. , ІV г. о.

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 7 от ГПК вр. чл. 96 от ЗАПСП. Съдът е приел, че упълномощителят е надлежен представител на юридическото лице – ищец, съобразно представените от страната писмени доказателства. Изискване за съвместно процесуално представителство в пълномощното не е обективирано. Извършеният (юридически непрецизен) превод на пълномощното от преводач не може да доведе до извод за неясно съдържание на същото.

Исковете са допустими.

По доказателствата:

Съдът намира, че следва да се приемат представените от страните копия на документи като писмени доказателства по делото с изключение на 3

Доказателства № 6.1 – 6.3, за които страната не излага твърдения кои обстоятелства ще доказва с тях, на основание чл. 156, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 183 от ГПК следва да се укаже на ищеца да завери представените преписи за вярност, като при неизпълнение съдът ще ги изключи от доказателствата по делото. Също така следва и да се посочи всяко от доказателствата на коя страница по делото се намира, предвид че в исковата молба са описани със съответната номерация (Доказателство № 1 и т. н.), а приложенията не са обозначени по този начин.

Искането за допускане на съдебнотехническа експертиза е основателно, като предвид искането и на ответника да постави допълнителни въпроси, това следва да се направи в откритото съдебно заседание, в което, след като се оспорва изобщо авторското право на ищеца върху процесния софтуер, на вещото лице следва да се постави служебно и въпрос, относим към чл. 6 от ЗАПСП, предвид че отговорът изисква специални знания.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба о т „Дасолт Системс СолидУъркс Корпорейшън“ (Dessault Systemes SolidWorks Corporation), учредено в щата Делауеър, със седалище и адрес на управление: ул. „Уаймън“ № 175, Уолтъм, Масачузетс, САЩ 02451, чрез адв. Я. Г. и адв. С. В. от САК, съдебен адрес: гр. С., бул. ***, срещу „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“ № 2В .

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Дасолт Системс СолидУъркс Корпорейшън“ (Dessault Systemes SolidWorks Corporation), учредено в щата Делауеър, със седалище и адрес на управление: ул. „Уаймън“ № 175, Уолтъм, Масачузетс, САЩ 02451, чрез адв. Я. Г. и адв. С.

В. от САК, съдебен адрес: гр. С., бул. ***, против „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“ № 2В, за признаване за установено, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца, чрез неправомерно използване на софтуерен продукт SolidWorks в периода от 01.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.11.2024 г., на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП; за осъждането му да преустанови нарушаването на авторските права на ищеца 4 ч р е з неправомерното използване на продукта SolidWorks, както и за заплащане на частично обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпените от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната полза от неполучено лицензионно възнаграждение за използването на продукта SolidWorks за периода на нарушението 01.02.2019 г. – 08.11.2024 г., на основание чл. 95, ал.

1 от ЗАПСП, евентуално при спазване на правилото на чл. 95а, ал. 1 от ЗАПСП по преценка на съда. Претендират се направените разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че разработва софтуерни продукти за триизмерно (3D) проектиране на продукти, симулация, производство и други, свързани с 3D.

Поддържа, че е титуляр на авторски права върху софтуерен продукт (съвкупност от компютърни програми) с наименование SolidWorks, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 in fine ЗАПСП. Счита, че това било видно от лицензионно споразумение за крайни клиенти и от публикуваните на интернет сайта му условия за ползване на продукта при закупуването му, където в част „Информация за авторско право“ ищецът посочил себе си. На това основание счита, че е активно легитимиран да предяви настоящите искове – чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП. Разяснява, че продуктът SolidWorks дава възможност за компютърно проектиране и инженерство, триизмерно CAD (computer-aided design) проектиране и сътрудничество, анализ и управление на данни за продукти.

SolidWorks се предлага в три варианта: Standard, Professional и Premium, с или без допълнителни модули, част от които са и трите модула: „Симулация“, „Инспекция/проверка“ и „Пластмаса/пластичен“, подробно функционално обяснени. Част от техническите му характеристики е и инкорпорираният в него защитен механизъм за сигурност „Phone Home“, който остава неактивен до момента, в който се установи нелицензирано ползване на софтуера. В този случай нелегитимното проникване се заснема и докладва за идентифициране на субекта, който е манипулирал системата. Механизмът представлява технологична мярка за защита, изрично разрешена в националното законодателство и в правото на ЕС – чл. 6, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейски парламент и Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, респ. § 2, т. 14 от ДР на ЗАПСП. В табличен вид се представят резултатите от получените технически доклади (от 14.05.20204 г. и 30.08.2024 г.) за извършени от ответното дружество нарушения чрез използване на нерегламентирани активационни ключове за процесния софтуер, вкл. с допълнителните му модули в периода от февруари 2019 г. до август 2024 г. от 21 бр. компютри. Подробно се описват нарушенията от устройства, които достъпват до интернет от два I P адреса, ползвани от ответника. Твърди, че ответникът е използвал софтуера SolidWorks без 5 разрешение на ищеца, като носител на правата, извън рамките на закупени лицензи, вкл. продължава да използва и към настоящия момент. Поддържа, че нарушението на авторското право е проявление на непозволеното увреждане, като счита, че всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 35 ЗАПСП са доказани. Вредата е под формата на пропусната полза от неполучено лицензионно възнаграждение за съответния вид ползване (за всеки потребител, използващ SolidWorks на съответен компютър) в рамките на продължителността на използването. Лицензионното възнаграждение се изчислява на база на пълните лицензи при използване и на трите модула Standard, Professional и Premium. Излага подробни съображения. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.