Решение № 28 от 06.02.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Козлодуй, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА СЛ. ЧИПЕВА като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440101023 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. А. А., ЕГН ********** от гр. Козлодуй против “Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548.

Предявени са искове с правно основание:

Предявени са искове с правно основание:

1. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между И. А. А. и “Вива Кредит“ АД, договор за паричен заем Standart 30 № 6052551 — 26.06.2024г.

2. чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на “Вива Кредит“ АД, да заплати на И. А. А. сумата от 606.96 лева /шестстотин и шест лева деветдесет и шест стотинки/, платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за паричен заем Standart 30 № 6052551 от 26.06.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за паричен заем Standart 30 № 6052551/26.06.2024г., сключен между “Вива Кредит“ АД като кредитор и И. А. А. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 500 лв., при следните условия: 40.32 % фиксиран лихвен процент, 48.67 % годишен процент на разходите, 9 месеца срок на договора и вноска от 195.90 лева - общо дължима сума в размер на 1 763.10 лева.

Считат, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.Н, ал.1, т.7-12 и т.20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

Твърди се, че в чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят е 1 избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем. В чл.1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 838.44 лв. В чл.1, ал.4 от договора е записано, че таксата по горната алинея ще се заплаща разсрочено на равни вноски и ще се включи в размера на всяка погасителна вноска.

Сочи се, че в чл.4 от договора е записано, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1. Поръчител с посочени множество изисквания към него.

2. Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора.

В чл.4, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателя дължи неустойка в размер на 558.90 лева, платима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че по този начин общото задължение по Договора става в размер на 3 160.44 лева, а дължимата вноска е в размер на 351.16 лева.

Твърди се, че тези клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, като се излагат мотиви за това.

Сочи се, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния ГПР и не е посочена общата дължима от потребителя сума. Посочения в договора ГПР от 48.67 % е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени разходите за експресно разглеждане и обезпечение в размер близък до този на отпусната в заем сума. Твърди се, че действителния ГПР е 645 %, /шестстотин четиридесет и пет процента/.

Твърди се, че след сключване на договора, потребителя е направил 6 месечни вноски с които е заплатил сумата от 2 106.96 лева. По този начин кредитополучателя е изплатил изцяло задължението си за главница по кредита, поради което не следва да заплаща други суми по договора.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Сочи се, че съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Твърди се, че сумата от 606.96 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника “Вива Кредит“ АД, който я е получил, въпреки, че няма правно основание за нейното задържане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който считат същата за неоснователна, прави се оспорване по основание и размер.

На първо място се сочи, че ИМ е недопустима, по отношение на предявеният установителен иск.

На следващо място се твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на исковете, доколкото по процесния договор не са 2 начислявани такса експресно разглеждане и неустойка, а само главницата и договорната лихва.

Изразява се становище за нередовност на исковата молба.

Изразява се становище по твърденията за недействителност и нищожност направени с исковата молба, с оглед твърденията, че по процесния договор не са начислявани такса експресно разглеждане и неустойка.

Считат твърдението, че процесният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за неприемливо, неоснователно и лишено от правна логика, тъй като нямало нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК.

По отношение на осъдителния иск сочат, че ищецът по делото е заплатил обща сума в размер на 1252 лв., с която сума са погасени, както следва:

449.85 лв. – главница

136.37 лв. – договорна лихва

186.30 лв. – неустойка

279.48 лв. – такса за експресно разглеждане на документи

200 лв. – разходи за събиране на вземания.

Сочи се, че дори да се приеме, че процесния договор е недействителен съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, чистата стойност на кредита е 1500 лв., а ищецът е заплатил обща сума в размер на 1252 лв., поради което ищеца претендира връщане на сума в размер на 606.96 лв. недължимо платени суми.

С отговора от ответника е постъпила искова молба по насрещен иск с правно основание чл. 211 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 211 ГПК, с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди И. А. А., ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, сума в размер на 1050.15 (хиляда и петдесет лева и петнадесет стотинки) лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 6052551/26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се, че на 26.06.2024 г. И. А. А. е сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договора за паричен заем № 6052551/26.06.2024 г. и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1500 лв. С подписване на договора той се е задължил да върне заемната сума на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 289.06 лв. Както изрично е посочено в чл.

1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Твърди се, че заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49.50 % и общ размер на плащанията - 2601.54 лв., в която са включени главница, договорна лихва и такса за доброволно избраната от 3 заемателя услуга за експпресно разглеждане на документи.

Сочи се, че заемополучателя И. А. А. е заплатил обща сума в размер на 1252 лв., с която сума са погасени, както следва:

449.85 лв. – главница

136.37 лв. – договорна лихва

186.30 лв. – неустойка

279.48 лв. – такса за експресно разглеждане на документи

200 лв. – разходи за събиране на вземания.

С насрещния иск се твърди, че към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя главница по договора в размер на 1050.15 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещният иск И. А. е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за недопустим и неоснователен.

Не се оспорва твърдението, че от получената в заем сума от 1 500 лева, ищеца е погасил сумата от 1 252 лева по сключения договор, поради което остава да заплати остатъка от главницата в размер на 248 лева.

Оспорват твърдението, че с внесената сума е погасена главница от 449.85 лв., а с останалата сума са заплатени задължения за лихви, такси, неустойки и разходи. В случая договора е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като последствията са уредени в чл.23 ЗПК.

Сочи се, че не е нужно допускане на СЧЕ която да изчисли размера на платените суми, тъй като тя е безспорна и се установява от приложената справка. Не било нужно допускане на СЧЕ която да изчисли какво точно е заплатено с внесената сума от 1 252 лева, тъй като ответника по насрещния иск не оспорва посочената от дружеството разбивката по пера - лихва, неустойка, такса и разходи, а основателността на тяхното заплащане, което е правен въпрос.

С отговора на насрещния иск се прави признание на иска на ответното дружеството до сумата от 248 лева, като за разликата над тази сума до размера на исковата претенция от 1 050.15 лева, същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен и незаконосъобразен.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, представлява се от пълномощника адв. С., който подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ответника в проведеното открито съдебно заседание не се явява, от пълномощника юрк. Миглена Милетивева е постъпила молба с която се подържа отговора. Изразяват се становище, по същество на спора, представя списък с разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в 4 съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото д оговора за паричен заем Standart 30 № 6052551/26.06.2024 г., сключен между И. А. А. като кредитополучател и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 като кредитор, е уговорено отпускането на заем в размер на 1 500 лева, при посочени в договора условия: при следните условия: 40.32 % фиксиран лихвен процент, 48.67 % годишен процент на разходите, 9 месеца срок на договора и вноска от 195.90 лева Съгласно в чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем. В чл.1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 838.44 лв. С договора е уговорено /чл.1, ал.4/, че таксата по горната алинея ще се заплаща разсрочено на равни вноски и ще се включи в размера на всяка погасителна вноска.

Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1. Поръчител с посочени множество изисквания към него.