Решение № 1258 от 19.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300501518 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В. Ц. Ц., подадена против Решение № 35 от 18.03.2023г. постановено по гр.д.№ 74 по описа за 2022 г. на Районен съд Първомай, II гр.с., в частта му, в която се отхвърлят предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД срещу И. П. И., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски паричен кредит № ***/*** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – клон България, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитор“, и ответника, от друга страна като „Кредитополучател“, както следва: сумата от 308, 41 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г., и сумата от 164, 03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.02.2020 г. до 12.03.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № ***/*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон. Оспорват се изводите на районният съд, че процесният договор не удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност, както и посочените в договора 1 размери на ГЛП и ГПР не били онагледени до изискуема степен. В насока на изложеното се оспорват изводите на районния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн.чл.22 ЗПК и следва да се приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК. По отношение спазването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК се сочи, че лихвеният процент от 27, 61 % е фиксиран за целия срок на договора и дължимият й размер от 308, 41 лева е установен от заключението на ССЕ. Относно спазването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК се сочи, че ГПР в договора от 31, 39 % е посочен в конкретен процент и непосочване на начина на изчисляването на ГПР не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Излагат се съображения, че е спазен максималният размер на ГПР и в същият са включени всички разходи по кредита. Поддържа се, че в договора е посочена и общата дължима сума от кредитополучателя, изчислен към момента на сключване на договора - 2 007, 32 лева. Посочва се, че в договора за кредит е предвидено правото на кредитополучателя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент да поиска да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.Заключава се, че е налице валиден договор за потребителски кредит, по който въззиваемият дължи изпълнение на въззивника, в качеството му на частен правоприемник на кредитодателя. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат предявените искове. Моли за присъждането на разноските за заповедното и първоинстанционното производство, както и за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемият И. П. И., ЕГН: **********, не взема становище по жалбата.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е признато вземането на ищеца за главницата от 1 699, 31 лева по Договор за потребителски паричен кредит № ***/*** г.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, съобразно оплакванията във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ГПК, от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, против И. П. И., установителен иск за съществуване на следните вземания по Договор за потребителски кредит № ***/*** г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файнен С.А.“, клон България, като „Кредитор“ и И. П. И. като „Кредитополучател“, а именно: 1 699, 31 лева– главница, 2

308, 41 лева– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г. и 164, 03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2020 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № ***/*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

В срока по чл.*** ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

От фактическа страна по делото се установява и не е налице спор, че по силата н а Договор за потребителски кредит № ***/*** г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – клон България, като кредитор и И. П. И. като кредитополучател, кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен заем от 1 699, 31 лева чрез директно финансиране в негова полза на покупка на корпусна мебел от 1 559, 00 лева и на застраховка „Сигурност на плащанията” по застрахователна декларация *** , групова полица № ***/*** г. със застрахователна премия от 140, 31 лева, срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата на 12 месечни вноски в размер на 167,31 лева, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент о т 27. 6 1 %, при годишен процент на разходите от 31.39 %, с обща стойност на плащанията от 2007, 72 лева. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са отразени размерите на погасителните вноски и падежът на всяка вноска, като падежът на последната погасителна вноска е с дата 01.01.2021 г. Към договора за кредит е сключена и застраховка, за което е издаден сертификат, като е предвидено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит. Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Не е формиран спор между страните, че „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, за вземанията към И. П. И. по Договора за потребителски кредит № ***/*** г. По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. с Приложение № 1а към рамковия договор за индивидуализиране на прехвърлените вземания, от които безспорно се доказва цедиране на вземанията към ответника по процесния договор. Представено е пълномощно от 22.04.2020 г., с което цесионерът е надлежно упълномощен от цедента с права за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжника за прехвърляне на вземанията. В случая съобщаването на цесията на длъжника е станало от цесионера, което се установява от приложеното извествие за доставяне на „Български пощи” ЕАД за лично връчване на ответника на уведомлението за прехвърляне на вземанията.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че сумата по заема е усвоена по указания в договора начин – директно за заплащане на продажна цена на корпусна мебел „Karmen” от 1 559, 00 лева и за застраховатена премия от 140, 31 лева; липсват осъществени погашения по договора за кредит; неплатеният остатък от главницата и възнаградителната лихва възлиза съответно на 1 699, 31 лева и 308, 41 лева, а размерът на законната лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., с изключение на този от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., е 128, 72 лева. Заключението на ССчЕ не е оспорено по предвидения за това ред, нито са ангажирани други допустими доказателствени средства, които да ги опровергават, поради което същото следва изцяло да бъде кредитирано.

С оглед на установеното от фактическа страна и предвид оплакванията във 3 въззивната жалба, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи изискванията на чл. 11, ал. 1, на чл. 19 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския кредит.

Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1- 9 и т.11 ЗПК , съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26.

Настоящият състав на ПОС не споделя извода на първоинстанционния съд за противоречие на процесния договор с изискванието на чл.11, т.9 от ЗПК по изложените съображения, че не са онагледени условията за прилагането на лихвената ставка и не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко погашение. Неправилно е разбирането на районния съд за необходимостта от посочване на методиката за формиране на лихвата, а така и че с непосочването й се компрометира достоверността посочената обща сума, дължима се от потребителя. Районният съд неправилно е приел, че договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му , поради което е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Според настоящия съдебен състав, така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като фиксиран, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. Аргумент за изложеното е дефиницията, дадена в § 1, т. 5 на ДР на ЗПК на "фиксирания лихвен процент" като постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или за определени негови периоди. Съответно според правилото на § 1, т. 5а "променлив лихвен процент" е този, който се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. В процесния договор е уговорен фиксиран лихвен процент, а не референтен лихвен процент, поради което по отношение на същия не намира приложение разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.