Решение № 113 от 02.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Монтана, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20241630102094 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове от “А1 България“ ЕАД срещу П.

Начев П., както следва: иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79 , ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 138,24 лева – неплатена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 16.08.2021 г. до 15.02.2022 г. по договор с клиентски № М6464844, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.06.2024 г., до окончателното плащане. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 34,08 лева – лихва за забава върху главницата от 595,84 лева за периода от 11.10.2021 г. до 19.06.2024 г., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 160 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.06.2024 г., до окончателното плащане. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 32,30 лева – лихва за забава върху главницата от 436,19 лева за периода от 07.04.2022 1 г. до 19.06.2024 г.,

Ищецът твърди, че ответникът не е погасил на падежа задълженията си за срочно заплащане на услугите, довело като последица до предсрочно прекратяване на договора и начисляването на неустойка за това, поради което е станал причина за съдебното производство. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1556/2024 г. на РС – Монтана. Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че не е получил екземпляр на подписаните договори. На следващо място не е получвал услугите, които били договорени. Отправил искане за прекратяване на договора, но служител на ответника му отговорил, че не може да бъде прекратен.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между Ищеца „А1 България“ ЕАД и Ответника П. Нанков П., с ЕГН:

********** е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер ID 501431125 / 03.01.2020г. и системен партиден номер М6464844 (по система АМДОКС). На 03.01.2020 г. е подписано Приложение № 1 (към договор ID 501431125 / 03.01.2020г.) за пакет услуги телевизия (201002075520) и интернет (101002075521) към план „А1 Смарт 25“, за срок от 24 месеца. На 25.02.2021 г. е подписан Анекс, с който условията на тарифен план „А1 Смарт 25“ (с ID 201002075520/101002075521) се продължават за нов срок от 24 месеца.

Представени са Фактура № 436875180 / 20.09.21г Фактура № 438390909 / 20.10.21г.: Фактура № 439914925 / 19.11.20г. Фактура № 441440606 / 20.12.2021г. Фактура № 442954787/19.01.22г Фактура № 444463302 / 18.02.22г. Фактура № 557821958 /20.02.22г. – неустойка.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която Съгласно анализираната система при Ищеца „АМДОКС“ процесиите услуги за периода 16.08.2021 г. - 15.02.2022 г. (към договор ID 501431125 / 2

03.01.2020г.: телевизия /201002075520/ и интернет /101002075521/ към план „А1 Смарт 25“), са предоставяни. Не е установил информация в системата на Ищеца, сочеща ще има технически проблем и/или неизправност в свързаността и предлаганите, описани системата услуги. Не е установил постъпили жалби от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема исковата молба за редовна, доколкото ищецът единствено е уточнил сумите, които претендира, като основанието и петитума не са промени с исковата молба.

С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, съдържащо проект за доклад на делото, обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, съдът е указал на страните, че следи служебно в производството за нищожност на клаузите за неустойки, въз основа на които ищецът претендира вземанията си, поради противоречие на същите със закона или с добрите нрави съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т. д. 1/2020 г. ОСГТК, ВКС/.

По делото не се спори относно наличието на облигационни отношение между ищеца и ответника, както и относно ползването на услуги и устройството по сключените между страните договори. Но и от събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и ищеца, са се намирали в облигационни правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и на устройство на изплащане, възникнали по силата на сключените договор за мобилни услуги

Предвид изложеното, исковата претенция по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумите, представляващи мобилни услуги и интернет, включително и исковете за обезщетение за забава върху тези суми.

Ответникът не е оспорил представените договори, ето защо съдът приема, че отразеното в тях обвързва страните, а именно, че ищецът се е задължил да осигурява на ответника мобилни услуги. В договора изрично е отбелязано, че потребителят е запознат, получил е екземпляр и се е съгласил да спазва Общите условия на мобилния оператор.

3

Също така от заключението на вещото лице се установи, че не са били налице твърдените от ответника прекъсвания или спирания на мобилните услуги.

По иска за неуостойка:

Дължима от абоната е и неустойката за невърнато оборудване по ценова листа на оператора. И в тази част договорената неустойка е определяема по размер, с достатъчно ясно и точно посочени елементите, които участват в нейното формиране и механизма на изчисляването й. Конкретният размер на неустойката е предвидим спрямо всеки един момент, в който договорът би бил прекратен. Уговореното не е във вреда на потребителя, не води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни; договорената неустойка е съизмерима с вредите, които доставчикът понася от предсрочното прекратяване на облигационната връзка по вина на потребителя и покрива типичното обезпечително, обезщетително и санкционно предназначение на неустойката. В този смисъл клаузата не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и е валидна.

Ответникът не оспорва да е получил процесните устройства. Същият дължи на оператора стойността на невърнатото оборудване в общ размер на 160 неустойка за невърнато оборудване по ценова листа.

В противен случай ответникът би се обогатил неоснователно, като задържи устройствата, които е получил, респ. не е заплатил за тях.

По разноските

Ищецът е направил разходи в общ размер на 460.16 евро, от които 1.

Юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство – 76,69 евро; 2.

Платена държавна такса за завеждане на настоящото производство - 38,35 евро; 3. Платен депозит за съдебно-техническа експертиза - 255,65 евро; 4.

Платена държавна такса по заповедно производство -12,78 евро; 5.

Юрисконсултско възнаграждение заповедно производство - 76,69 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. П., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, за които е издадена заповед за 4 изпълнение по ч.гр.д. № 1556/2024 г., по описа на РС – Монтана, а именно: по иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79 , ал. 1 о т Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 138,24 лева – неплатена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 16.08.2021 г. до 15.02.2022 г. по договор с клиентски № М6464844, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.06.2024 г., до окончателното плащане.

По иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 34,08 лева – лихва за забава върху главницата от 595,84 лева за периода от 11.10.2021 г. до 19.06.2024 г.,

По иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 160 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.06.2024 г., до окончателното плащане.

По иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 32,30 лева – лихва за забава върху главницата от 436,19 лева за периода от 07.04.2022 г. до 19.06.2024 г.,

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Н. П., ЕГН **********, да заплати на А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата 460.16 евро – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5