Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3388 от 30.09.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3158/2025
Вид
Решение № 3388
Подписан
30.09.2025
В сила
03.02.2026
Състав
Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, ал.7 · Закон за енергетиката
  • чл. 116а · Закон за енергетиката
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3388 гр. Варна, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110103158 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството е предявен иск от „Ф.“ АД срещу „Е.С.“ АД по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да върне сумата от 7848 лв., представляваща заплатена от заявителя на длъжника сума на 25.05.2022 г. без основание за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ), към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана мощност 4500 КW, находяща се в *****, ПИ № ***, поръчка № 2202004159, което плащане е направено по проформа фактура № **********/20.05.2022 г., към която е издадена фактура № 1318305998/25.05.2022г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 315/2025 г. по описа на РС-Варна.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.09.2021 г. е започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време, на която платил процесната сума за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Счита, че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФвЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена. Таксата бил произволно определена, не да съществува нормативна обосновка за дължимостта й. Сочи, 1 че в чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено, че условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се определяне с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Съгласуването на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгл. чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи не представлява проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от Ви с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. и за съгласуването не е предвидена такса. Сочи, че в случая проучването е извършено от електроразпределителното дружество, а не от оператора на преносната мрежа.

Споделя практиката, обективирана в адм. д. № 10794/2023 г. на ВАС и адм. д.

№ 2490/2023 г. на ВАС. Счита, че доколкото липсва основание за заплащане на исковата претенция, то ответникът се е обогатил без основание. Моли за уважаване на претенцията. Претендира разноски за настоящото производство, както и за заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Е.С.“ АД депозира отговор на исковата молба. Сочи, че на 09.03.2022 г. ищецът е заявил проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа и по конкретно такава с номинална изходна мощност 4,5 MW, планирана за изграждане в *****, ПИ № ***. След извършено проучване на условията за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа е установено, че ФвЕЦ може да бъде евентуално присъединена към електроразпределителната мрежа средно напрежение, като е необходимо съгласуване на условия за промяна на условията за присъедиеняване на електропровод 20 KV от закрита електроразпределителна мрежа 20 KV на п/с „Тръстиково“. Ответникът изпратил на 09.05.2022 г. писмо до „ЕСО“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД), с което е подадено искане за съгласуване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към разпределителната мрежа средно напрежение. Сочи, че на 20.05.2022 г. е издадена проформа-фактура № ********** от 20.05.2022 г. за сумата от 7848 лева, както и че на ищеца са изпратени становището и проформата-фактура.

Излага, че на 25.05.2022 г. е заплатена сумата по проформа-фактурата от страна на ищеца, за което ответникът е издал фактура № 19156 от 30.05.2022 г.

Посочва, че на 30.05.2022 г. сумата е преведена от ответника на „ЕСО“ ЕАД, за което е издадена фактура № 19156 от 30.05.2022 г. Излага, че на 29.11.2022г. в „Е.С.“ АД постъпило писмо на „ЕСО“ ЕАД във връзка с промяната на условията за присъединяване, като на 24.08.2022 г. на дружеството е издадено 2 становище относно условията за присъединяване, извън тези уредени по ЗЕВИ. Като счита, че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл.53, ал.2 от Наредба № 6 следва да се окачестви, като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на ЕСО ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително", на стойност 7848 лв., публично достъпна на интернет страницата на „ЕСО“ ЕАД, намира, че е било налице основание з а даване на сумата и не дължи връщането й. Подчертава, че „Е.С.“ АД извършило вменените си по закон задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с изх. № ПВИ-867/24.08.2022г.

Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице – помагач на негова страна - „ЕСО“ ЕАД. Излага, че ответното дружество не е окончателен реципиент на извършеното плащане. Сочи, че е изискало плащане предвид полученото на 18.05.2022г. в „Е.С.“ АД писмо от „ЕСО“ ЕАД, с което се посочва че искането за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20KV от закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20kV на п/с „Тръстиково“, поради присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност 4.5 MW, планирана за изграждане в ПИ № ***, *****, ще се осъществи след заплащане на цена за проучване в размер на 7848 лв. с ДДС, след заплащането на която „ЕСО“ ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането. На 25.05.2022г. ответното дружество е получило сумата от

7848,00лв. по издадената проформа-фактура

№

**********/20.05.2022г., като е издал фактура № 1318305998 от 25.05.2022 г., а на 30.05.2022г. същата сума е преведена на „ЕСО“ ЕАД, извършило услугата по съгласуване. Плащането е прието от получателя, поради което е издадена фактура № 19156 от 30.05.2022г. Счита, че след като ответното дружество не е окончателен получател на плащането, не следва последното да носи отговорност за връщането й.

В законоустановения срок „Е.С.“ АД предявява и обратен иск срещу „ЕСО“ ЕАД, в случай че бъде осъден да заплати на ищеца претендираното обезщетение, „ЕСО“ ЕАД да бъде осъден да му заплати присъдената сума.

Моли за отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на предявения обратен иск. Претендира разноските по делото.

С определение № 5386 от 24.04.2025 г. е конституиран „ЕСО“ ЕАД като трето лице помагач на страна на ответника „ЕРП С.“ АД. С определение от 3

16.06.2025 г. обратният иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на обратния иск от страна на „ЕСО“ ЕАД. В същия се излагат доводи неоснователността на главния и обратния иск. Сочи, че в настоящия случай е било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната мрежа по реда на чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, а именно: присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на „Е.С.” АД, присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Твърди, че след като към електроразпределителната мрежа е щяла да бъде присъединена ФвЕЦ, която да работи в паралел с електроенергийната система, то необходимо е било извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква, представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6.

Излага, че поради необходимостта от извършеното проучване, е дължима таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата, определена в т. 2.1 от Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че тъй като едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора за присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа към електропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне на относимите условията, което се извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение.

Намира, че ако бъде приета тезата на ищеца по главния иск, би се стигнало до неравнопоставеност на участниците на електроенергийния пазар и до нарушаване на принципите за конкуренция и финансово стабилен енергиен пазар.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Подадено е искане № 2201006199 от 09.03.2022 г., направено от „Ф.“ АД до „Е.С.“ АД за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ) за обект, находящ се в с. Садово, община Аврен, обл.

Варна, ПИ № ***, с номинална изходна мощност на електрическата централа до 5000 kW. Установява се, че от „Е.С.“ АД е изпратено до „ЕСО“ ЕАД искане с изх. № ПВИ -867#1 от 09.05.2022 г. за съгласуване на условията за присъединяване на обект: Фотоволтаична електрическа централа с местоположение на присъединяване: с. Садово, община Аврен, обл. Варна, ПИ № ***.

Изпратено е уведомление с изх. № 6069509 от 10.05.2022 г. от „Е.С.“ АД до „Ф.“ АД за подаденото до „ЕСО“ ЕАД искане за съгласуване на условията за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа 4 средно напрежение.

По делото е представено писмо от „ЕСО“ ЕАД до „Е.С.“ ЕАД от 16.05.2022 г., в което е посочено, че във връзка с присъединяване на нов електропровод 20 kV към ЗРУ на п/ст „Тръстиково“ поради присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с инсталирана мощност 4,5 MW, планирана за изграждане в с. Садово, община Аврен, обл. Варна, ПИ № *** е необходимо да се заплати сумата от 7848 лева с ДДС за проучване, като след заплащане на сумата „ЕСО“ ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането.

Видно е, че във връзка с постъпилото писмо от „ЕСО“ АД за заплащане на сумата от 7848 лв. с ДДС за проучване съгласно чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6/2014 г. е изпратено уведомление с изх. № 6069509/10.05.2022 г. от страна на „Е.С.“ АД до „Ф.“ АД. В писмото е посочено, че от ответника е изготвена проформа фактура № ********** от 20.05.2022 г. за стойността от 7848 лева.

Приложено е платежно нареждане от 25.05.2022 г. /л. 8 от заповедното производство/, от което се установява, че сумата от 7 848 лв. е заплатена в полза на „Е.С.“ АД, като за основание на плащането е посочена проформа фактура № ********** от 20.05.2022 г. Видно от платежно нареждане от 30.05.2022 г. от „Е.С.“ АД е заплатена сумата от 7 848 лв. в полза на „ЕСО“ ЕАД за проучване условията по присъединяване на ФЕЦ 4,5 MW, с. Садово, община Аврен, обл. Варна, ПИ № ***. Издадена е фактура № 1318305998 от 25.05.2022 г. от страна на „Е.С.“ АД на „Ф.“ АД за сумата от 7848 лева. Впоследствие е издадена „ЕСО“ ЕАД на „Е.С.“ АД фактура № 19156 от 30.05.2022 г. за сумата от 7 848 лв. за проучване за присъединяване на обект към ЕПМ-ФЕЦ 4,5 MW, ПИ ***, с. Садово.