Определение № 29765 от 17.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29765 гр. ***, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110100054 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 507/05.1.2026 г., подадена от *** **********, ***1, гр. ***, чрез адвокат *** с адрес на кантора и съдебен адрес: ***, срещу " ***, със седалище и адрес на управление: *** (сграда А), ***, представлявано от *** ***, *** (сграда А), ***, представлявано от ***.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от ответниците.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, същата е редовна и следва да се разгледа в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове и двата с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, както следва: иск за сумата от 61,36 евро, равностойност на 120 лв., срещу *** ЕАД, която сума съставлява недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № 2545183/30.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и иск срещу *** да заплати на ищцата сумата в размер на 357,90 евро, равностойност на 700 лева, представляващи недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № 2545183/30.03.2022 г., сключен с ***, първия ответник, за сумата от 1121.90 лева.

Съгласно чл.4 ал. 1 от Договора ищцата следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник - дружеството *** за обезпечаване сключения Договор за потребителски кредит. На 30.03.2022 г. ищцата сключила с *** Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 700 лева. Твърди, че е заплатила по 1

Договора за потребителски кредит сумата за лихва в размер на 120 лева, а по Договора за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 700 лева.

Счита, че Договорът за потребителски кредит с № 2545183 от 30.03.2022 г. сключен с *** ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Твърди, че в процесния договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, като съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че в посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди, че в настоящия случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР, нито какво точно се включва в ГПР. Счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, както и че са неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Заради това счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е 2 на кредитора и се заплаща от потребителя. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г.

Сочи, че двамата ответници са свързани лица, което било видно от проверка в Търговския регистър. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство следвало да се включи в ГПР по Договора за кредит, заради свързаността на двете дружества и акцесорния характер на Договора за поръчителство спрямо Договора за кредит. Счита за недължимо платено по договора за кредит всичко, което е заплатено над чистата сума по договора за кредит, получена от ответника.

Счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство от 30.03.2022 г. сключен с дружеството *** е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Сочи, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Счита, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Позовава се на задължителната практика на ВКС относно преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи. Твърди, че в настоящия случай, поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достиганало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Сочи, че когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит. Счита, че така се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Счита, че сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Така, чрез Договора за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

Счита също така, че Договорът за предоставяне на поръчителство от 30.03.2022 г. с дружеството *** е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението, което следва да се заплати по Договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в определения ГПР, тъй като това възнаграждение, според ищеца, по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.

Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноски.

Ответникът *** ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесният договор за кредит. Твърди, че главницата в размер на 2198.00 лева е била усвоена в цялост от кредитополучателя–ищец, като сочи, че същата е в размер на 2198,00 лева, а не в размер на 1121,90 лева, както е посочил ищецът в исковата молба. Счита, че несъответствието е в резултат на техническа грешка. Не оспорва, че във връзка с 3 обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице *** е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Сочи, че за предоставената от *** услуга ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране са уговорени в договор, по който *** ЕАД не е страна. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към процесния договор. Други разходи не са дължими и не са включени в размера на ГПР. Не оспорва твърдението на ищеца, че договорът за кредит понастоящем е погасен и *** ЕАД няма финансови претенции спрямо него, произтичащи от правоотношението. Твърди, че Договорът за кредит е погасен предсрочно, предвид което ищецът не е дължал и заплатил в цялост уговорената с него договорна възнаградителна лихва. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № 2545183/30.03.2022 г. същият е заплатил по сметка на *** ЕАД сума в размер на 120,00 лева, респективно 61,36 евро, която е разпределена за погасяването на вземания на кредитора по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница. Моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и да не бъдат събирани доказателства за установяването му.