Определение № 980 от 20.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. Ловеч, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500555 по описа за 2023 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД против разпореждане № 1691/18.08.2023 г., по ч.гр.д. № 474/2023 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че от подаденото заявление и уточняваща молба, както и от приложените към тях документи, се съдържат достатъчно данни за индивидуализацията на основанието и размер на вземанията, за които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връччено на 20.09.2023 г., а частната жалба е подадена 21.09.2023 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Юробанк Бъ;гария“ АД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист 1 за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждане от 27.06.2023 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че в заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед на което е указал на заявителя да посочи и конкретизира: на какво се дължи допуснатото усвояване на кредит в размер на 2301,37 лв. при разрешен кредитен лимит от 1800 лв.; каква част от дължимите по месечни извлечения задължения длъжникът е погасил и да намери отразяване в счетоводните книги на банката; да посочи начина на определяне на дължимата възнаградителна и мораторна лихва и методиката (начина) на тяхното начисляване, като намери отразяване в счетоводните книги на банката.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба, в която са направени изводи за редовност на извлечението от счетоводните книги и за ясна индивидуализация на означените в него вземания. Обяснено е, че освен първоначално усвоения размер на кредита от 1800 лв., кредитополучателят е осъществил транзакции в размер на 501,37 лв., с оглед на което общият размер на използвания ресурс се равнявал на 2301,37 лв., посочено е че в процесния период (10.02.2018 г. – 27.08.2021 г.) длъжникът по заявлението направил плащания по 37 месечни извлечения и е пропуснал да плати по 22 месечни извлечения. В уточняващата молба е посочено, че възнаградителната лихва е начислена съгласно договореното в приложение № 1 към договора и общите условия е в размер на 19,90 %, а мораторната лихва е определена на в размер на законната лихва за забава и съгласно приложение № 1 към договора и общите условия.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да откаже да издаде заповед за посочените в него суми, районният съд приел, че не са отстранени констатираната нередовност в заявлението и в извлечението от счетоводните сметки, че от неговото съдържание не е налице яснота относно начина на формиране на означените в него вземания.

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно.

В съответствие със закона са действията на районния съд по отстраняване констатираната нередовност на заявлението и уточняване на заявените с него претенции. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването ѝ (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). И след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита (размер на кредита), която в договора между страните е заявен кредитен лимит на усвоената сума 1800 лв., като в уточняващата молба се посочва, че в размера 2 на непогасената главница са включени освен усвоения размер на (1800 лв.) и сумите по осъществени от кредитополучателя транзакции в общ размер на 501,37 лв., но в извлечението от счетоводните книги главницата е означена в размер на 1634,20 лв. От уточнението не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – само върху усвоения кредитен лимит, или върху сумите по осъществените транзакции, или върху главницата по извлечението от счетоводните книги.

При неотстранена нередовност, заявлението се отхвърля (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1691/18.08.2023 г., по ч.гр.д. № 474/2023 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р. А. М..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3