Решение № 134 от 11.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Русе, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена ПейчЕ.

Членове:

П. Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Десислава БотЕ. в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600431 по описа за 2024 година Производство е по гл. XXI от НПК.

С Присъда № 140/06.12.2023г., постановена по НОХД № 1855/2022г. на Районен съд – Русе, подсъдимият К. Т. Т., с ЕГН: **********, бил признат за виновен в това, че на 14.01.2017 г. в местност K., в землището на с. П., обл. Р. и в гр. Р., в условията на независимо съпричиняване с И. И. З., причинили по непредпазливост смъртта на детето си Л. К. Т., с ЕГН: **********, настъпила в резултат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия, дължаща се на недохранване или на неподходяща диета и настъпили усложнения от това заболяване – хипотермия, хеморагичен колит, отток на мозъка и размекчение в дясна крайномозъчна хемисфера, като след раждането на детето на **.**.**** г. до 14.01.2017 г., системно неполагали достатъчно родителски грижи за починалото дете, неосигурявали на починалото дете достатъчно и подходяща храна и течности, неосигурявали на починалото дете подходящи битови условия за живот и неосигурявали на починалото дете своевременно възможните социални, здравни и медицински услуги и помощ, поради което и на основание чл.122, ал.1, вр.чл.36 и чл.54 от НК му било наложено наказание 1

„Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда подсъдимата И. И. З., с ЕГН: **********, била призната за виновна в това, че на 14.01.2017г. в местност K., в землището на с.

П., обл. Р. и в гр. Р., в условията на независимо съпричиняване с К. Т. Т., причинили по непредпазливост смъртта на детето си Л. К. Т., с ЕГН:

**********, настъпила в резултат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия, дължаща се на недохранване или на неподходяща диета и настъпили усложнения от това заболяване – хипотермия, хеморагичен колит, отток на мозъка и размекчение в дясна крайномозъчна хемисфера, като след раждането на детето на **.**.**** г. до 14.01.2017 г., системно не полагали достатъчно родителски грижи за починалото дете, неосигурявали на починалото дете достатъчно и подходяща храна и течности, неосигурявали на починалото дете подходящи битови условия за живот и неосигурявали на починалото дете своевременно възможните социални, здравни и медицински услуги и помощ, поради което и на основание чл.122, ал.1 от НК, вр. чл.36 и чл.54 от НК било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца.

З. била призната за виновна и в това, че на 19.10.2017 г. в гр. Русе в къща, намираща се на ул. "Е. Й." № **, в качеството си на родител – майка, оставила лице, намиращо се под родителските грижи – малолетното дете – син, М. И. З., с ЕГН: **********, намиращо се под нейните родителски грижи, без надзор и достатъчно грижа в дома си в гр.Р., на ул. "Е. Й." № ** и с това е създала опасност за неговото физическо развитие, поради което и на основание чл.182, ал.1 от НК, вр. чл.36 и чл.54 от НК й били наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и наказание „Обществено порицание“. На основание чл.23, ал.1 от НК измежду така определените на подсъдимата И. З.

Районен съд-Русе наложил едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца било присъединено наказанието „Обществено порицание“, което съдът постановил да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радио –Русе.

Със същата присъда, на двамата подсъдими били възложени разноските 2 по делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от двамата подсъдими, чрез защитника им – адв.П. Н. от АК-Варна, с искане за пълна отмЯ. на първоинстанционното решение като вместо това въззивният съд да признае подсъдимите за невинни.

Към жалбата са постъпили и допълнителни съображение от подсъдимите Т. и З., отново чрез защитника им. След собствен анализ на събраните по делото доказателства, подсъдимите, чрез защитника си отстояват, че решението на PPC е лишено от мoтиви или ако има такива тo те нe почиват на събраните доказателства, които са изброени, но в контекста на обвинението се явяват необсъдени. Твърди се, че Районен съд-Русе е достигнал до напълно погрешни правни изводи, тьй като е осъдил двамата подсъдими без да са събрани категорични доказателства за тяхната виновност, тъй като по делото не било доказано наличието на пряко и непосредствено деяние, осъществено от двамата подсъдими, което да е причинило смъртта на детето им Л. К. Т.. Акцентира се, че макар смъртта да е настъпила в резултат на хипостатична пневмония, то по делото нямало данни това заболяване да е причинено oт подсъдимите, още повече, че по това време подс.Т. не се е намирал в населеното място където пострадалото лице е починало. По отношение осъждането на подс.З. за престъплението по чл.182 от НК се твърди, че същото не е обществено опасно в такава степен, че да засегне обществените отношения, които са обект на защита от този вид престъпления.

Налице била явна незначителност на деянието съгл. чл.9, ал.2 от НК, тъй като както през целия процесен период, така и до ден днешен подс.З. полага грижи за детето М. З.. В заключение се иска подсъдимите дa бъдaт изцяло оправдани, а алтернативно наказанията им дa бъдат намалени, тъй като ca несправедливи и завишени. Твърди се в тази насока, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при определяне размера на тaкa наложените нaкaзaния като не е приложил последиците oт съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1 oт НПК.

С допълнителна молба се правят доказателствени искания – да бъде назначена нова, комплексна съдебно-медицинска експертиза по делото с участие на вещи лица със специални познания в областта на детската педиатрия, неонатология и гастроентерология, както и да бъдат допуснати до 3 разпит в качеството на свидетели Мариета К. Т., К. К. Т. и М. К. Т. – три от децата на подсъдимите.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимите. Твърди, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена, в частта на осъжданията за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, а по отношение частта, с която подс.З. е призната в извършването на престъпление по чл.182 от НК, производството да бъде прекратено поради изтекла давност.

Повереникът на частните обвинители – адв.И. Г. от АК-Русе заявява, че според него по делото е доказана вината на подсъдимите К. Т. и И. З. за престъплението по чл.122 от НК, но излага становище, че в случая е налице съпричиняване от несвършена работа от държавните и общински институции.

Частният обвинител И. Т. моли съда да постанови оправдателна присъда за подсъдимите.

От своя страна защитникът на подсъдимите излага подробни аргументи, с които отстоява, че К. Т. и И. З. не са извършили нито поотделено, нито при независимо съпричиняване помежду си престъпление по чл.122 от НК. По отношение на подс.Т. се акцентира се върху обстоятелството, че на процесната дата той е отсъствал от населеното място изпълнявайки трудовите си задължения като водач на товарен автомобил, поради което не би могъл да възприеме каквито и да било симптоми за състоянието на починалото дето.

Твърди, че именно той, като единствено работещ в семейството е осигурявал нужните средства за издръжка и прехрана, което сочело, че е изпълнявал своите семейни задължения като баща, включително и по отношение на починалото дете. Излага се, че комплекса от фактори, установени по делото, а именно многото деца, за които подсъдимите полагали грижи, изключително затруднените битови условия, при които живеели, липсата на подкрепа от близки и държавата, тежката зимна метеорологична обстановка в последните дни преди инкриминираната дата, представляват поредица от форсмажорни обстоятелства и случайни събития, които са довели до смъртта на дете им, а не техни действия или бездействия. С тези аргументи, защитникът предлага на въззивния съд да се произнесе с присъда, с която да отмени присъдата на 4

Районен съд-Русе и признае К. Т. и И. З. за невинни в извършването на престъпление по чл.122 от НК. Поддържа се искането за прекратяване на наказателното производство по отношение престъплението по чл.182 от НК, поради изтичане на предвидената от закона давност.

Подсъдимите К. Т. и И. З. се явяват лично и заявяват, че поддържат жалбата си изложеното от защитника им. Моли да бъдат оправдани, като намират, че не са извършили престъпление.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната от подсъдимите жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства, включително и тези от въззивното производство и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Основанията за това са следните:

В хода на разпоредителното заседание пред Районен съд-Русе подсъдимите, защитникът им, частните обвинител и поверениците им са дали съгласие да не бъдат провеждани разпити на свидетелите П. Т. Ц., Л. Ю. Д., П.

Д. К., И. Т. И., П. И. И., А. Л. Д., И. Д. М., В. В. Ц. - Б., М. Н. М., М. В. С., В.

Ц. К., В. Н. Н., М. А. З. и С. И. Б.. Поради това, производството е протекло по реда на глава Двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, при което показанията на свидетелите, за които било дадено съгласието, били прочетени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК и били ползвани от РРС непосредствено при постановяване на присъдата.

След запознаване с доказателствената съвкупност по делото, настоящата съдебна инстанция подкрепя изцяло направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото и се солидаризира с фактическите му и правни изводи относно доказаността на инкриминираното престъпление по чл.122, ал.1 от НК и неговите автори. Според въззивният съд, в настоящото 5 производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните доказателства са намират във вътрешнологична връзка, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и въз основа на тях може да се изгради пълна представа за събитията на процесната дата. С оглед на това, въззивният съд споделя изцяло изяснената от контролирания съд фактическа обстановка, която накратко е следната:

През 1999г. подсъдимите И. З. и К. Т. заживели на съпружески начала, а на **.**.****г. се родило първото им дете – Н. К. З.. В следващите години, до 2015г. в семейството на подсъдимите З. и Т. се родили още единадесет деца И. К. Т., родена на **.**.****г., С. К. Т., роден на **.**.****г., М. К. Т., родена на **.**.****г., К. К. Т., роден на **.**.****г., М. К. Т., родена на **.**.****г., М. К. Т., роден на **.**.****г., В. К. Т., роден на **.**.****г., Б. К. Т., роден на **.**.****г., Н. И. З., роден на **.**.****г., М. И. З., роден на **.**.****г. и Н.

И. З., родена на **.**.****г. Подсъдимите И. З. и К. Т. отглеждали децата си сами, без да получават и да търсят подкрепа от свои роднини. Всички техни деца били пациенти на свид.С. С. – общопрактикуващ лекар, като децата боледували нерядко, макар да имали всички необходими имунизации и ваксинации и посещавали учебни заведения – училище, детска градина или ясла, съобразно възрастта си. Семейството изпитвало финансови затруднения поради голямата си численост и обстоятелството, че единствено подсъдимият К. Т. работел, а подсъдимата И. З. била домакиня и се грижела за децата.