Решение № 32 от 25.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Благоевград, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело № 20241200900042 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на НАП-С. против „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.С., р-н Л., бул.“Ч.В.“№65А, и „Т.А.М.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.С., р-н С., бул.‘Т.С.Р.“****, с пр. осн.чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за главните искове и чл.216, ал.1, т.2 ДОПК за евентуалните.

Сочи се от ищцовата страна, че в приключило ревизионно производство спрямо „Т.Т.“ ЕООД са установени задължения в размер на 176 194,14лв главница и 45 330,41лв лихви, надлежно съобщени на длъжника. С НА№155/15.02.22г длъжника продава на „Т.А.М.“ ЕООД подробно описания апартамент с идентификатор **** срещу 135 000лв, която считат, че е под пазарната му стойност.

Твърди се, че горната сделка е недействителна по отношение на държавата, понеже е сключена след датата на установяване публичните задължения и е с цел увреждане. В случая са налице декларирани от длъжника задължения, произтичащи пряко от данъчните закони, връчена ЗВР преди сделката и приключило ревизионно производство с ревизионен акт, 1 установяващ горните задължения.

Според ищеца са налице и намерения за увреждане, което се доказва от факта, че с атакуваната сделка длъжника намалява имуществото си. Освен това, съзнателно подписаната декларация по чл.264, ал.1 ДОПК е с невярно съдържание, понеже е декларирана липса за дружеството непогасени, подлежащи на принудително събиране задължения за данъци, мита и пр.

Отчуждаването на всички недвижими имоти от длъжника, допълнително според ищеца потвърждава намерението му за увреждане. В пълномощното на представляващия фирмата при изповядване на сделката липсва конкретизация досежно условията на сключването й, вкл. за цената, което доказва, че между страните има допълнителни устни договорки или че за продавача цената е без значение, стига да не е под данъчна оценка.

Не на последно място - според НАП намерението се доказва и от обстоятелството, че управител и едноличен собственик на капитала на продавача е М.И., която е майка на Т.И. - едноличен собственик на капитала и управител на дружеството- купувач. Макар майката да е назначила на 25.01.21г трето лице за управител на дружеството-продавач, тя продължава да го управлява, като двамата управители го представляват заедно и по отделно до 22.06.21г, когато М.И. продава дяловете си на въпросното трето лице и е заличена като управител.Системното непогасяване на публичните задължение, ищеца допълнително изтъква като аргумент за увреждащото намерение.

Поради това НАП счита, че са налице всички предпоставки за обявяването за недействителна по отношение на държавата на сделката, материализирана в НА№155/15.02.22г, с която първото дружество продава на второто подробно описания апартамент при посочените условия.

При условията на евентуалност - настоява за прогласяването й за недействителна, като сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля стойността на полученото. В случая считат намерението за ирелевантно. Правят се доказателствени искания.

Ответникът „Т.Т.“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Подържа, че в този период продавача не е известен за наличието на установени и неплатени публични задължения към НАП. Напротив, дружеството било в добро състояние, извършвало обичайната си търговска дейност и активите му 2 превишавали пасивите. Стойността на атакуваната сделка намира за незначителна спрямо общата стойност на активите, което обосновават с приложения счетоводен баланс. Понастоящем активите на дружеството са запорирани от публичния изпълнител, чието бездействие се явява единствена причина за непогасяването на публичните задължения. Оспорват ищцовите твърдения за свързаност между страните по сделката, по изложената аргументация. Параметрите на сделката са заложени в протокол-решението на органите на дружествата.Като цената е уговорена допълнително и упълномощените адвокати са изпълнили волята на страните. Поддържа се, че сделка е сключена на пазарна цена, с отчитане действителното състояние на имота, реалната му площ, която е по-малка от посочената в документите.

Настоява се за отхвърляне на исковете, като се претендират разноски и се правят доказателствени искания.

В отговора си „Т.А.М.“ също оспорва исковете. Твърди, че същите са недопустими, тъй като исковата молба е предявена от публичния изпълнител, който е ненадлежна страна.

Алтернативно ги намира за неоснователни и оспорва ищцовите твърдения. Към момента на сключването на сделката, ответниците не са свързани лица. Освен това не са им били известни описаните от ищеца публични задължения. Атакуваната сделка е договорена на пазарен принцип, като са съобразени всички изисквания за нейното изповядване. Продавача не е намалил съществено имуществото си и държавата чрез НАП може да събере вземанията си, което зависи само и единствено от публичния изпълнител.

Бездействието на последния спрямо останалото имущество на продавача не следва да се вменява като намерение за увреждане. Настояват за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази материалите по делото, закона и всички останали обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от справки-декларации изх.№№22022023452/14.12.21г,

22022032306/14.01.22г и 22022040803/14.02.22г, че ответникът „Т.Т.“ ЕООД е декларирал ДДС за внасяне за периода от м.11.21-до м.02.22г в общ размер на 1549, 55лв.

От нотариален акт №46/22г се установява, че на ****г „Т.Т.“ ЕООД продава на „Т.А.М.“ ЕООД самостоятелен обект в сграда, представляващ 3 апартамент с идентификатор **** по КККР на гр.Б., ведно със прилежащите 76.16/2820 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, подробно описани.

С декларация по чл.264, ал.1 ДОПК представителя на „Т.Т.“ ЕООД е декларирал, че няма непогасени публични задължения.

Със заповед за възлагане на ревизия №Р-22220221002333-020001/20.04.2021г е инициирано ревизионно производство срещу „Т.Т.“ ЕООД, за установяване на задължения за данъци (корпоративен данък).

Заповедта е връчена на адресата по електронен път на 19.05.2021г на ел.адрес: ****.

Впоследствие са издадени заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия от 13.07.2021г и 11.08.2021г. и ревизионен доклад от 04.11.2021г. Същите отново са връчени по електронен път на ел.адрес: ****.

Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт(|РА) №Р-22220221002333-091-001/11.02.2022г, с който са установени задължения на дружеството в следните размери: главница – 176 194, 14лв, и лихви – 45 330, 41лв.

С оглед връчването на ревизионния акт са направени две посещения на адреса на седалището на дружеството, но негов представител не е бил установен, за което са съставени 2 бр. протоколи за извършена проверка.

Представено е и съобщение по чл.32 от ДОПК.

По делото не се твърди, нито се установява ревизионният акт да е обжалван, в т.ч. и след връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

Със заявлениe вх.№2202И0082809/11.06.2018г „Т.Т.“ ЕООД е заявила ел.адрес за комуникация с НАП – ****.

Със заявлениe вх.№22И0115885/14.07.2021г „Т.Т.“ ЕООД е заявила ел.адрес за комуникация с НАП – [email protected].

Съгласно съдебно-оценителната експертиза пазарната стойността на процесния недвижим имот с идентификатор **** по КККР на гр.Б. възлиза в размер на 161 490лв.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, тъй като са налице всички 4 предпоставки за това.

Уважаването на предявения главен иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на подържаните публични задължения на „Т.Т.“ ЕООД, установени с влязъл в сила акт в твърдяното ревизионно производство; сключването на поддържаната разпоредителна сделка между страните с имущество на длъжника след датата на установяване на публичното задължение или след датата на връчване на заповедта за ревизия, както и соченото намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател.

От материалите по делото се установи по категоричен начин наличието на твърдените публични задължения на „Т.Т.“ ЕООД, които са установени с влязъл в сила акт в развилата се ревизионна процедура. Безспорно е, че в хода на ревизионното производство, образувано срещу първия ответник е издаден ревизионен акт, който установява задължения за дружеството за корпоративен данък в размер на 176 194, 14лв и за лихви в размер на 45 330, 41лв. Доказа се, че последния не е обжалван и е влязъл в законна сила.

Неоснователни са ответните твърдения, че на длъжника „Т.Т.“ ЕООД не е връчвана заповедта за възлагане на ревизия. Последната е надлежно изпратена на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция с НАП, който към момента на връчването (19.05.21г) е бил ****. Съгласно чл.28, ал.2 ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите на приходите електронен адрес за получаване на съобщения и по арг. от чл.30, ал.6 ДОПК електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. В случая съобщението е връчено чрез активиране на електронната препратка на 19.05.21г от IP адрес – 92.247.141.226 (вж.удостоверението за ел.връчване от 19.05.21г). С факта на активиране на препратката към съобщението до декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция с НАП, съдържащ заповедта за започване на ревизия, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.30, ал.6, предл.2 ДОПК вр. с чл.29, ал.4 ДОПК за връчване на електронното съобщение на 19.05.21г, а доводите на ответниците в обратната насока са неоснователни.

5

Неоснователни са и възраженията на ответниците за невръчване на ревизионният акт на длъжника „Т.Т.“ ЕООД. Съставените два броя протоколи за посещение на адреса на дружеството, нарочно съобщение по чл.32 ДОПК и доказателства за изпращането по ел.път, сочат по категоричен начин, че ревизионният акт е бил връчен редовно на длъжника. Отделно от това, следва да се посочи, че по арг. от чл.216 ДОПК релевантно в случая е връчването на заповедта за възлагане на ревизия, докато връчването на ревизионния доклад и акт, не са част от фактическия състав на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.

Дори горното да се игнорира и да се приеме, че заповедта за започване на ревизията и ревизионния акт не са били връчени надлежно от НАП, то ответниците са получили заедно с исковата молба ревизионния акт и заповедта за възлагане на ревизията, без да са атакувани, който факт по арг. от чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде зачетен от съда в настоящия процес(така Опр.

№50547/27.11.23г по т.д.№1842/22г, II т.о. на ВКС и др.).

Предвид изложеното съдът приема публичните задължения за установени с влязъл в сила акт.

На следващо място – установено по делото е и сключването на оспорената от тищеца разпоредителна сделка между страните с имущество на длъжника. С НА №155/22г на 15.02.22г длъжникът „Т.Т.“ ЕООД продава на „Т.А.М.“ ЕООД процесният недвижим имот. Сделката е осъществена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия (19.05.21г) и дори след издаване на ревизионния акт (11.02.22г), поради което и втората предпоставка за уважаване на иска се явява факт.

Налице е и поддържаното от ищеца намерение за увреждане на кредитора. Разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се явява специална по отношение на общата разпоредба по чл. 135 ЗЗД, като не е предвидено, когато атакуваното разпоредително действие на длъжника е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането. Достатъчно да се установи само намерение за увреждане у длъжника (в този смисъл е и Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I ТО). Съдът намира, че в настоящия случай е проведено успешно доказване намерението на първия ответник да увреди публичния кредитор, придвшд обстоятелството, че въпросната сделка е сключена след започналата срещу нея ревизия и малко 6 след издаване на ревизионния акт (четири дни), с който е констатирано съществуването на публични задължения в особено големи размери (общо в размер на 221 524, 55лв), дължими за корпоративен данък. Моментът на сключване на сделката и характера на дължимите данъчни задължения очевидно сдочат, че длъжника се е разпоредил с имота, знаейки за наличието на публичните си задължения. Соченото намерение се установява също така и от факта, че в декларацията си по чл.264, ал.1 ДОПК управителят на „Т.Т.“ ЕООД е декларирал, че няма непогасени публични задължения (вж.декларацията), както и обстоятелството, че на 18.02.22г се е разпоредил с още два свои поземлени имоти (вж.справката от АВп). Не без значение е и фактът, че до 22.06.21г, т.е. след връчване на ЗЗР, управител на дружеството е била и М.И. - майка на Т.И., управител на дружеството купувач. Изложеното по недвусмислен начин сочи, че след започване на ревизията (20.04.21г), респ. връчване на заповедта за започването (19.05.21г) едноличния собственик на капитала и управител на „Т.Т.“ ЕООД към този момент М.И., е предприела действия по промяна на собствеността на дружеството (вж.договора за прехвърляне на дружествени дялове от 10.06.21г), което впоследствие се е освободило от притежаваните от него недвижими имоти.Целта в случая е очевидна - избегване плащането на публичните задължения, визирани в ревизионния акт. Оттук и намерението за увреждане, а доводите на ответниците в обратната насока са неоснователни.

Разпечатката съдържа 45 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f189556e-5ce1-4b31-96e3-01d146e22edd