Определение № 213 от 16.06.2025, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Царево, 16.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100145 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД, с която срещу Д. Р. Г., ЕГН ********** е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за признаване на установено, че ответницата дължи следните суми, за които са издадени Заповед № 265/02.12.2024г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 02.12.2024г. и които вземания произтичат от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 05.06.2018г., а именно: 493,68 лв.

- главница, ведно със законната лихва от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането; 70,99 лв. договорна лихва за периода от 10.11.2020 г. до 06.06.2021 г.; 202.30 лв. - наказателна лихва за периода от 07.06.2021г. до 26.11.2024г.; 45,91 лв. - такса нереволвиране.

При извършената самостоятелна преценка за допустимостта на предявения иск, съдът констатира, че същият е недопустим, поради което образуваното производство следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. №518/2024г. по описа на Районен съд Царево е образувано по подадено от „Банка ДСК“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Р. Г., в качеството й на наследник по закон, приел наследството от своя наследодател А. Е. И., съобразно наследствения си дял - ½, в т.ч. и ½ от задълженията му по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.06.2018г., а именно: ½ от 987,36лв., главница, 141,98лв. - договорна лихва за периода от 10.11.2020 г. до 06.06.2021 г.; 404,60лв. наказателна лихва за периода от 07.06.2021г. до 26.11.2024г.; 91,81лв. - такса нереволвиране, 36лв. – разноски в производство по чл. 51 от ЗН. Въз основа на заявлението, заповедният съд е издал Заповед №265/02.12.2024г. и изпълнителен лист, с които на Д. Р. Г. е разпоредено да заплати на „Банка ДСК“ АД сумите: 987,36лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 29.11.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 141,98лв., договорна лихва за периода от 10.11.2020г. до 06.06.2021г., сумата от 404,60лв. – обезщетение за забава за периода от 07.06.2021г. до 26.11.2024г., 91,81лв. – такса за нереволвиране, 32,52лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. В срок от длъжницата е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, с което същата е възразила против размера на сумите, сочейки, че отговорността й като наследник се простира до ½ от размера на задължението, оспорила е наличието на валидно облигационно правоотношение с банката и е направила възражение за давност за част от вземанията. С Разпореждане №244/17.02.2025г. на основание чл. 415, ал.

1

1, т. 1 от ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск относно вземането си. С молба вх. №1284/04.03.2023г. заявителят „Банка ДСК“ е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист като в същите се впише, че длъжникът отговаря за ½ от претендираните със заявлението суми. С Разпореждане №331/06.03.2025г. съдът, констатирайки допусната техническа грешка, е указал на длъжника в тридневен срок да посочи дали поддържа възражението си, с оглед депозираната от заявителя молба. С молба с вх. №1574/17.03.2025г. длъжницата Г. е посочила, че в случай, че допуснатата техническа грешка бъде отстранена до размера на ½ от сумите, не поддържа депозираното възражение. С влязло в сила Решение №33/20.03.2025г. заповедният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадените по ч.гр.д. №518/2024г. по описа на ЦРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №265/02.12.2024г. и изпълнителен лист от №225/02.12.2024г., като е разпоредил Д. Румена Г. да заплати на заявителя „Банка ДСК“ АД ½ от размера на първоначално посочените суми.

Съобразно дадените указания на съдилищата с т. 10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника, служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Постоянната практика на ВКС, както и правната доктрина приемат, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято полза е издадена заповед по чл.410 ГПК, доколкото наличието на това възражение формира правния интерес от самия иск. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, следи за наличието на интерес през цялото време на висящност на спора и не е обвързан при тази преценка от действията на съда по заповедното производство. При наличие на предприето оттегляне на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение от страна на длъжника, съдът, разглеждащ установителния иск по чл.

422 ГПК, следва да прекрати производството по него, поради отпадане на правния интерес.

В тази насока е Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр. д. № 468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 520 от 20.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2011 г., IV г. о., ГК. При валидно направено оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила и направо въз основа на нея кредиторът може да получи, съответно да продължи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си, съществуването на което вече не може да се оспорва от длъжника.

В конкретния случай и като съобрази горното, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от съдебно установяване на паричните притезания срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. С оглед заявеното от длъжника в молба с вх.

№1574/17.03.2025г., че не поддържа заявлението, в случай, че задължението й бъде коригирано до ½ от първоначално посочените суми и предвид влязлото в сила Решение №33/20.03.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка в издадените по ч.гр.д.

№518/2024г. по описа на ЦРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №265/02.12.2024г. и изпълнителен лист от №225/02.12.2024г., съдът счита, че към настоящия момент липсва подадено възражение по чл. 414 ГПК, което да обуслови правен интерес от предявяването на установителния иск. Макар и заявено под процесуално условие – отстраняване на допуснатата техническа грешка до размера на ½ от дълга, предвид сбъдването на същото – постановяване от страна на заповедния съд на решение за поправка за ½ от размера на първоначално присъдените суми, съдът намира, че така направеното възражение е оттеглено, поради което и заповедта е влязла в сила, а формираната въз основа на 2 разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителна сила е стабилизирана. С влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение съществуването на вземането по нея вече не може да се оспорва от длъжника и при непредявено/оттеглено възражение по чл. 414 ГПК, липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ето защо и мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №145/2025г. по описа на Районен съд Царево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщаването.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________

3