Решение № 472 от 11.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000143 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 21101 от 26.08.2021 година, постановено по т. дело № 10/2021 година по описа на Окръжен съд – К., е обявена за недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********, възмездната сделка с недвижими имоти, извършена с нотариален акт за покупко - продажба №* от 23.01.2020 г., том *, рег. № ***, дело № 7/2020 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Служба по вписвания - гр.

К., с дв. вх. рег. № 251 от 23.01.2020 г., акт №***, том *, дело № 159/2020 г., с който Едноличен търговец С.Г.Г. с фирма „С.-С.Г.“ гр. К. продава на Г. Р.

М., ЕГН **********, следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор №*********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 1414.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него, при посочени граници на имота; поземлен имот с идентификатор №*********** по кадастрална карта и кадастралните 1 регистри на гр. К., с площ 537.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него, при посочени граници на имота; поземлен имот с идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 3590.00 кв. метра, ведно с всички подобрения и приращения в него, при посочени граници на имота, за обща продажна цена в размер на 8 400 лева.

Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. К., бул. „Б.“ №**, бл. „АПК“, вх.*, ет.*, ап.*, да върнат в масата на несъстоятелността на ЕТ „ С.-С.Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, поземлен имот с идентификатор №*********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.

К., с площ

1414.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него, както и поземлен имот с идентификатор №*********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 537.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него.

Обявена е за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ , ЕИК *********, възмездна сделка с недвижим имот, извършена с нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело №** от 06.03.2020 г. на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Служба по вписвания - гр. К., с дв. вх. рег. №*** от 06.03.2020 г., акт №***, том *, дело № 555/2020 г., с който Г.

Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, продават на „И.И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А.“ №**, ет.*, ЕИК *********, поземлен имот с идентификатор №********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на поземления имот: гр. К., ПК 6600, „С.д.", с площ 3590.00 кв.м., за цена в размер на 9 500 лева.

Осъдено е „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, да върне в масата на несъстоятелността на ЕТ „ С.-С.Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК *********, поземлен имот с идентификатор №********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на поземления имот гр. К., ПК 6600, „С.д.“ с площ 3590.00 кв.м.

Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, И. Г. М., ЕГН **********, и „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят в полза на масата на 2 несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 5 150 лева, от които 350 лева разноски за вещо лице и 4 800 лева с ДДС - адвокатски хонорар.

Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд К., държавна такса в размер общо на 1 110.30 лева, от които 992.24 лева държавна такса за предявения иск с правно основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 647, ал. 2 от ТЗ, и 118.06 лева държавна такса за предявения иск с правно основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД.

Осъдени са Г. Р. М., ЕГН **********, И. Г. М., ЕГН **********, и „И.И.“ ЕООД, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - К., държавна такса в размер на 874.18 лева за предявения иск с правно основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 135 от ЗЗД.

Осъдено е „ И.И.“ ЕООД ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-К., държавна такса в размер на 874.18 лева за предявения иск с правно основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД.

Решението е постановено при участието на „Т.Г." ЕООД, ЕИК *********, в качеството на трето лице - помагач на ищеца.

Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.

„И.И.“ ЕООД е подало въззивна жалба с вх. № 21113 от 11.10.2021 година, в която посочва, че обжалва решението изцяло с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както и за постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства и с установените обстоятелства. Формулирано е и искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят предявените от синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ искове с правно основание чл. 647, ал. 1 , т. 3 от ТЗ във връзка с чл. 649, ал. 1 от ТЗ и този по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД. Във въззивната жалба на „И.И.“ ЕООД са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, касаеща сделката, сключена с нотариален акт №**, том *, рег. №***, дело №** от 06.03.2020 г. на нотариус с рег. №*** на НК, по която купувач е жалбоподателят „И.И.“ ЕООД и за 3 осъждане на това дружество да върне в масата на несъстоятелността недвижимия имот с идентификатор №********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К.. Поддържа се, че жалбоподателят в качеството си на приобретател по сделката за покупка на недвижимия имот с идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., сключена на 06.03.2020 година, е добросъвестно лице по смисъла на чл. 647, ал. 3 от ТЗ, придобило е имота много преди вписване на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото.

Твърди се, че добросъвестността на третото лице се предполага до доказване на противното, освен ако не е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял, за каквито обстоятелства липсвали твърдения и доказателства по делото.

Според жалбоподателя изводът на първоинстанционния съд за неговата недобросъвестност, направен въз основа на цената на придобИ.е на недвижимия имот, бил неправилен, нямало доказателства за т.нар. от съда „съпътстващи отношения“, а и не било ясно какъв е смисълът, вложен в това понятие. За да се приемело наличието на „скрита цел“ при сключването на сделката, тя следвало да се докаже, но това не било сторено. Нито в теорията, нито в съдебната практика имало становище, че краткият период между първата сделка и последващата такава, сключена с трето лице, е индиция за недобросъвестност по смисъла на чл.

647, ал. 3 от ТЗ. Откритото производство по несъстоятелност на ЕТ „С.-С.Г.“ също не било такава индиция, доколкото продавач по сделката с жалбоподателя не бил едноличния търговец, а лицата, придобили имота от него по първата сделка. По отношение на цената по сделката се поддържа, че жалбоподателят е придобил имота на цена по-висока от тази, заплатена по първата сделка, което изключвало съмнението относно безвъзмездността й.

Цената била определена при условията на договорна свобода по смисъла на чл. 9 от ЗЗД. Оспорени са като необосновани и незаконосъобразни, в нарушение на принципа за законност по чл. 5 от ГПК изводите на съда, че доколкото дружеството – жалбоподател извършвало търговска дейност, свързана с покупката и продажбата на недвижими имоти, това предполагало пълно проучване на имота и обстоятелствата, при които той се продава.

Жалбоподателят сочи, че за него в качеството му на приобретател няма законово задължение да проучва праводателя на лицето, от което смята да закупи имота и целта, с която е сключена първата сделка. При 4 неустановяване на неговата недобросъвестност, според жалбоподателя предявеният срещу него иск за прогласяване на относителната недействителност на процесната сделка, както и обусловеният осъдителен иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността, били неоснователни.

Изложени са и доводи за неправилна правна квалификация на обусловения осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ, като се твърди, че той не би могъл да бъде такъв по чл. 34 от ЗЗД. Претендират се разноски за първата и за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба на „И.И.“ ЕООД е подаден писмен отговор от ищеца – синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ А. Н. с изразено становище за нейната неоснователност.

Оспорени са доводите на жалбоподателя. Поддържа се, че неговата недобросъвестност се установява от краткия период между двете сделки – 23.10.2020 година и 06.03.2020 година, първата от които е сключена след подаване на молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност на ЕТ „ С.-С.Г.“ /н./, а втората – след решението за открИ.е на това производство. Недобросъвестността се доказвала и от съотношението между цената, на която е придобит имота и неговата пазарна и данъчна оценка, които били в пъти по-високи от покупната цена. Освен това по делото не било установено заплащането на някакви суми за придобИ.ето на имота както по първата сделка с длъжника, така и по втората сделка, по която приобретател било дружеството – жалбоподател, а и размерът на уговорените суми бил символичен спрямо размера на пазарната стойност на имотите и данъчната им оценка и това налагало извод за безвъзмездност на сделките, изключвало всякаква стопанска логика и правело твърде вероятно подозрението, че целта им е била имотите да излязат от патримониума на несъстоятелния едноличен търговец.

Оспорени са доводите за неправилна правна квалификация на обусловения иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ. Искането е да се потвърди първоинстанционното решение.

Втората въззивна жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, е подадена от Г. Р. М. и И. Г. М., които обжалват първоинстанционното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В тяхната въззивна жалба се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като по предявените от синдика искове е образувано т. дело № 10/2021 година по описа на ОС – К., след като в съда вече е имало 5 образувано друго дело преди това - №6/2020 година по иск на „Т.Г.“ ООД и ответници ЕТ „ С.-С.Г.“ / в несъстоятелност/ и Г. и И. М.и, имащо за предмет обявяване на относителната недействителност на сделката, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №*, том*, регистър № ***, дело № 7 от 23.01.2020 година на нотариус К. с район на действие РС – К.. Освен това по идентичен иск било образувано т. д. 6/2021 година по описа на ОС – К., с ищец „Г.К.“ ЕООД, с правно основание чл.

647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване относителната недействителност на двете сделки от 23.01.2020 година и от 06.03.2020 година. Втората група доводи касаят незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че към момента на сключване на сделката от 23.01.2020 година жалбоподателите не са знаели за образуваното производство по несъстоятелност на ЕТ „С.С.Г.“, т.е. те са били добросъвестни, като се позовават на разпоредбата на чл.

647, ал. 3 от ТЗ. Твърдят, че по делото не е установено те да са свързани лица с длъжника и да са знаели, че с придобИ.ето на имота ще увредят кредиторите на едноличния търговец. Оспорена е и относимостта на аргументите за периода, през който са извършени двете сделки и за цената по тях към оборването на презумпцията за добросъвестност. Незаконосъобразно според жалбоподатели бил уважен и обусловеният иск, на който първоинстанционният съд определил правна квалификация чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на имотите с идентификатори ************ и ************. Неправилно било позоваването на разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, която не била приложима в случая. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират присъждане на разноски за първата и за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.