Решение № 20585 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20585 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110130396 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. З., ЕГН: **********, В. М. З., ЕГН: ********** и М. М. З., ЕГН: ********** срещу „ТС” ЕАД, ЕИК **************, с която се иска:

- да бъде установено по отношение на ответника, че ищците М. З., ЕГН: ********** и В. М. З., ЕГН: **********, не му дължат по 1/3 от следните суми: 1459.70 левадоставена топлинна енергия за периода м.11.2012 г.- м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 08.12.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 216.66 лева за периода от 31.12.2012 г. до 24.11.2015 г., сумата от 52.68 лева за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 08.12.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9.09 лева за периода от 31.12.2012 г. до 24.11.2015 г. и 334.76 лева -разноски/ 34.76 лева държавна такса и 300 лева- възнаграждение за юрисконсулт/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.03.2016 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.12.2015 г. по гр.д. №75669/2015 г. на СРС, 142 състав и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. №2023***0401568 по описа на ЧСИ ВМ.

-да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и М. М. З., ЕГН: **********, сумата от 1650.69 лева- получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба/30.04.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ищците са наследници на ЙВЗ, починала на 27.10.2022 г.- М. З.-преживял съпруг, а В. и М. З.- син и дъщеря.

Излагат се доводи, че изп.д. №2023***0401568 по описа на ЧСИ ВМ е образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2016 г., издаден по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.12.2015 г. по гр.д. №75669/2015 г. на СРС, 142 състав.

Сочи се, че в резултат на наложен запор върху банковите сметки на ищцата М. М. З., съдебният изпълнител е събрал сумата от 1650.69 лева. Поддържа се, че с молба от 27.03.2024 г. ищцата е направила възражение, че сумата, предмет на изпълнението е 1 погасена по давност и е поискала връщането й, но не е получен отговор. С молба от м.03.2024 г. ищецът М. З. поискал информация от ЧСИ дали е било образувано предходно изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен титул, но отговор не е получен.

Излагат се доводи, че сумите по издадения изпълнителен лист са погасени по давност и са изложени аргументи, че взискателят „ТС“ ЕООД е получил без основание сумата в размер на 1650.69 лева, тъй като вземането по изпълнителния лист е погасено по давност преди момента на получаването.

Приложени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Излагат се доводи за недопустимост на иска. Сочи се, че съдебният изпълнител е конституирал наследниците, но последните не са заявили изрично дали приемат или се отказват от наследството. Иска се съдът да определи срок, в рамките на който ищците могат да представят доказателства дали приемат наследството или се отказват от него и това изявление на осн. чл. 51, ал.3 от ЗН да се впише в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН.

Излагат се доводи, че в случая е приложима 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че давността е прекъсната на 02.12.2016г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 2016***0403835 по описа на ЧСИ СХ като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Твърди се, че на 16.12.2016г. е наложен запор на банковите сметки на длъжниците, на 02.02.2017г. е депозирана молба от ЙВЗ., на 31.07.2018г. е депозирана молба от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника и са посочени конкретни изпълнителни способи, на 11.02.2020г. е депозирана молба от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника и са посочени конкретни изпълнителни способи.

Сочи се, че след прекратяване на делото по описа на ЧСИ Х на осн. чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, е образувано ново изпълнително дело № 2023***0401568 по описа на ЧСИ ВМ на 27.09.2023г. (вх.№ 59800).

Сочи се и, че поради обявеното извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат определени изрично посочени срокове. Един от тези законоустановени срокове е срокът на погасителната давност.

Представени са писмени доказателства.

Иска се да бъдат изискани изпълнително дело № 2016***0403835 по описа на ЧСИ Сия Х и изпълнително дело № 2023***0401568 по описа на ЧСИ ВМ.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

ВМХ и ЙВЗ от една страна и „ТС“ ЕАД от друга страна са били страни по ч.гр.д.

№75669/2015 г. на СРС, 142 състав, по което на 14.12.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите: 1459.70 лева-доставена топлинна енергия за периода м.11.2012 г.- м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 08.12.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 216.66 лева за периода от 31.12.2012 г. до 24.11.2015 г., сумата от 52.68 лева за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 08.12.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9.09 лева за периода от 31.12.2012 г. до 24.11.2015 г. и 334.76 лева -разноски/ 34.76 лева държавна такса и 300 лева- възнаграждение за юрисконсулт, 2 дължими разделно както следва: ВМХ- 3/4 и ЙВЗ-1/4.

На 15.03.2016 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 02.12.2016 г. е образувано изп.дело №2016***0403835 по описа на ЧСИ Сия Х. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

Със запорно съобшение изх. №171333/16.12.2016 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ВМХ в „Банка ДСК“ ЕАД.

Със запорно съобшение изх. №171334/16.12.2016 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ВМХ в „Юробанк България“ АД.

Със запорно съобшение изх. №171360/16.12.2016 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника ЙВЗ в „Юробанк България“ АД.

С молба от 31.07.2018 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал налагане на запори на банкови сметки и трудови възнаграждения и пенсии на длъжниците.

На 30.08.2018 г. съдебният изпълнител е конституирал ЙВЗ като длъжник на мястото на починалия ВМХ, в качеството й на единствен наследник-дъщеря.

На 30.08.2018 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху апартамент с административен адрес: ************ собственост на ЙВЗ.

С молба от 11.02.2020 г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал налагане на запори на банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника, извършване на опис и оценка на движими вещи и изнасянето им на публична продан.

С молба от 01.02.2023 г. взискателят е поискал прекратяване на изп. дело и връщане на изпълнителния лист.

Делото е прекратено с постановление на 18.08.2023 г.

По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 27.09.2023 г. е образувано изп.дело №2023***0401568 по описа на ЧСИ ВМ. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

С постановление от 28.09.2023 г. е спряно изпълнителното производство по отношение на ВМХ и ЙВЗ на основание чл. 229, ал.1, т.2 ГПК.

С молба от 29.11.2023 г. взискателят е поискал да бъдат конституирани наследниците на починалите длъжници и да бъдат наложени запори върху наличните им банкови сметки.

С разпореждане от 23.02.2024 г. са конституирани М. З., В. М. З., и М. М. З. като длъжници по изпълнителното дело в качеството им на наследници на ВМХ и ЙВЗ.

Със запорно съобщение изх. №34072/28.02.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички вземания на длъжника В. М. З. в.т. върху банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Със запорно съобщение изх. №34062/28.02.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички вземания на длъжника М. М. З. в.т. върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД.

Със запорно съобщение изх. №34060/28.02.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички вземания на длъжника М. М. З. в.т. върху банкови сметки в „Обединена българска банка“ АД.

Със запорно съобщение изх. №34059/28.02.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички вземания на длъжника М. М. З. в.т. върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД.

3

На 12.03.2024 г. съдебният изпълнител е констатирал,ч е по банков път оъ длъжника М.

М. З. е постъпила сума в размер на 1647.03 лева, която е разпределена както следва: за такса по т. 26- 116.48 лева, за обикновени такси- 210 лева, за ДДС- 68.73 лева, за допълнителни разноски- 17.17 лева и за взискателите – 1184.65 лева за „ТС“ ЕАД и 50 лева за НАП.

Ищците изрично са заявили, че приемат наследството, оставено им от ЙВЗ, починала на 27.10.2022 г. Тя от своя страна е единствен наследник на ВМХ. Така ищците са придобили като част от наследствената маса и пасивите на наследството, т.е. задълженията към „ТС“ ЕАД.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.