Определение № 441 от 09.02.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20261800500014 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

С определение № 807 от 16.12.2025 г. по гр. д. № 1087/2022 г. по описа на РС – Ихтиман е върната исковата молба, с която В. Й. Д. и Д. Й. Д. са предявили срещу В.Х. Г. Д., П. Г. Д., Г.

И. Д. и Б. Т. Д. искове за делба на недвижими имоти и е прекратено производството по делото.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени от ищците дадените от страна на съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Определението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство с доводи за неправилност на определението поради това, че са изпълнили дадените им указания.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по първоинстанционното производство и преценка на доводите на жалбоподателите, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

С определение от 20.11.2025 г. /имащо характер на разпореждане/ първоинстанционният съд е констатирал, че ищците не са представили доказателства за процесуалната си легитимация /а именно такива за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху делбените имоти на наследниците на Д. Й. Д./, не са представени данъчни оценки и скици на имотите, освен това не е изяснено защо ищците предявяват исковете за делба на наследствени имоти само срещу част от наследниците на общия на страните наследодател. Във връзка с тези констатации съдът е оставил исковата молба без движение и 1 е указал на ищците в двуседмичен срок от съобщаването на определението да отстранят посочените нередовности, като е указал и последиците от неизпълнение на това указание – връщане на исковата молба. В диспозитива на определението е формулирано още едно указание към ищците – да впишат исковата молба, като в обстоятелствената част на определението не е обсъждана нередовност на исковата молба поради това, че не е вписана.

Същевременно указанието е формулирано отделно в диспозитива на определението, за изпълнението му не е определен срок и не са указани последиците от неизпълнението му.

След постъпила на 15.12.2025 г. уточняваща молба от ищците, с която са представени решения на ОС „Земеделие“ – Ихтиман с приложени скици, уточнено е по каква причина исковете се предявяват само срещу част от наследниците на общия наследодател и е поискано данъчни оценки да се изискат служебно от съда в случай на преценка от негова страна, че действително са необходими, с обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като изложените мотиви, макар напълно ясни, са в насока неизпълнение на указанията за вписване на исковата молба.

При така констатираните факти постановеното определение е неправилно.

Въззивният съд не коментира правилността на дадените указания за представяне на доказателства за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху делбените имоти на наследниците на Д. Й. Д. и на тези за изясняване по каква причина ищците предявяват исковете за делба на наследствени имоти само срещу част от наследниците на общия на страните наследодател, тъй като същите са изпълнени и исковата молба не е върната по причина неизпълнение на тези указания. Следва обаче за яснота да се отбележи, че същите не е следвало да бъдат давани. Непредставянето с исковата молба на доказателства за твърдените факти, вкл. относно принадлежността на спорното право, принципно не касае процесуалната легитимация на ищеца /т. е. допустимостта на иска/, нито редовността на исковата молба, а е от значение за доказаността на иска. Същевременно предвид задълженията на съда при изготвяне на доклад по делото, той следва в доклада да разпредели доказателствената тежест на страните относно релевантните факти и да посочи относно кои твърдени факти не се сочат доказателства, като в зависимост от ангажиране или не на доказателства за съответните факти, вкл. относно принадлежността на спорното право, съдът ще постанови решението си като отхвърли или уважи исковете. Дори и в производства със засилено служебно начало като производството по предявен иск за делба не следва, вкл. по съображения за процесуална икономия, да се смесват допустимостта на иска и редовността на исковата молба с евентуалната липса на доказателства за твърдените факти, касаеща неговата основателност. А причината поради която ищците са предявили исковете за делба само срещу част от наследниците на общия на страните наследодател изобщо не стои като въпрос за изясняване, тъй като съдът, предвид характера на делбеното производство, е длъжен служебно да конституира всички съсобственици като съделители в производството съобразно наличните по делото данни /в противен случай делбата ще е нищожна/, а евентуалната загуба на правото да се приеме наследството от 2 част от наследниците е въпрос на преценка по същество съобразно изложените в тази връзка твърдения и доводи.

Правилни са първоначалните указания за представяне на скици и данъчни оценки на имотите.

Скиците безспорно са необходими за индивидуализиране на имотите, но с уточняващата молба на ищците са представени скиците към решенията на ОС „Земеделие“, с което имотите са индивидуализирани в достатъчна степен и това е достатъчно на този етап от производството, а актуалният статут на имотите /в случай на налична КККР и/или регулация за района/ следва да бъде изследван и установен в хода на производството, вкл. служебно от съда. Поради това непредставянето на актуални скици на имотите не може да бъде основание за връщане на исковата молба. Скиците освен това са необходими за вписване на исковата молба, като съобразно гореизложеното въз основа на така представените скици може да бъде извършено и вписването на исковата молба /съдията по вписванията не може да откаже вписване в случая, когато това се извършва по разпореждане на съда – съдът, преценявайки, че останалите нередовности на исковата молба са отстранени, дава указания на ищците за вписването й/.

Данъчните оценки не са необходими за самото исково производство, тъй като дължимите такси не се определят въз основа на данъчната оценка, а върху стойността на дяловете, която ще бъде определена /както и стойността на имотите/ от вещо лице в хода на производството.

Данъчните оценки обаче също са необходими за вписване на исковата молба /с оглед определяне на дължимата за вписването такса/. Поради това предвид изложеното в уточняващата молба на ищците съдът е следвало или да ги изиска служебно /за бързина и процесуална икономия/, или в случай на преценка, че служебното им изискване би го затруднило значително, да даде повторно указание на ищците за представяне на данъчни оценки с разясняване на причината за тази необходимост.

Същевременно от мотивите на обжалваното определение не става ясно дали съдът е приел, че неизпълнението на указанията за представяне на актуални скици и на данъчни оценки е сред основанията за връщане на исковата молба или не, тъй като след описание /в обстоятелствената част на определението/ на това какви указания са дадени на ищците и какво същите са депозирали в изпълнение на тези указания, е изложено, че съдът, след запознаване с уточняващата молба и доколкото ищците не са вписали исковата молба в указания им срок и не са поискали продължаването им, намира, че исковата молба следва да бъде върната, като се позовава на задължителна съдебна практика.

Не е дискутабилен въпросът, че вписването на искова молба, подлежаща на вписване, е въпрос на редовност на същата и съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на тази нередовност /след отстраняване на евентуални други нередовности/, като при неизпълнение на дадени указания за вписване на искова молба следва да се приложи последицата на чл.

129, ал. 3 ГПК.

В случая обаче с даденото на ищците указание за вписване на исковата молба не е 3 определен срок за изпълнението му. Както се посочи, в обстоятелствената част на определението /имащо характер на разпореждане/ от 20.11.2025 г., не е обсъждана нередовност на исковата молба поради това, че не е вписана, а определеният двуседмичен срок за отстраняване на нередовности касае само описаните в обстоятелствената част на определението нередовности според изрично записаното в диспозитива на определението от 20.11.2025 г. Действително в диспозитива на това определение е формулирано и указание за вписване на исковата молба, но то е отделно формулирано и за неговото изпълнение не е определен срок, нито са указани последиците от неизпълнението му. Поради това в случая не може да бъде приложена последицата по чл. 129, ал. 3 ГПК, като се приеме, че не е изпълнено указанието за вписване на исковата молба.

С оглед изложеното определението следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с дадените от въззивната инстанция указания. При връщане на делото първоинстанционният съд следва първо да извърши преценка дали да изиска служебно данъчни оценки на имотите /за бързина и процесуална икономия/ или /в случай на преценка, че служебното им изискване би го затруднило/ да даде повторно указание на ищците за представяне на данъчни оценки с разясняване на причината за тази необходимост. След постъпване по делото на данъчните оценки следва да даде указания за вписване на исковата молба, като определи срок за изпълнение на това указание и укаже последиците от неизпълнението му. Следва също така първоинстанционният съд да съобрази служебното си задължение да конституира всички наследници като съделители по делото съобразно наличните данни за това.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 807 от 16.12.2025 г. по гр. д. № 1087/2022 г. по описа на РС – Ихтиман.

ВРЪЩА делото на РС – Ихтиман за продължаване на с съдопроизводствените действия при съобразяване с дадените от въззивната инстанция указания в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4