Решение № 477 от 15.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Благоевград, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20251210201443 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Р. К., с ЕГН ********** от ... против Наказателно постановление (НП) № 2440000004 от 10.10.2025г. на Началника Сектор Български документи за самоличност в ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушени по чл.7 ал.1 от Закона за българските лични документи, на основание чл.81 ал.2 т.2 от Закона за българските лични документи е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева.

С жалбата се иска да се отмени оспореното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи за неправилно приложение на материални и процесуален закон. Излагат се съображения за приложението в случая на чл.28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен.

Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се представлява сам в съдебно заседание, като поддържа жалбата си и ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, не взема становище по същество.

Районна прокуратура Благоевград, редовно и своевременно призована, не изпраща представител, не взема становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по 1 делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

На 23.09.2025 година около 11.45 часа в Благоевград в Сектор „Български документи за самоличност“ в ОДМВР – Благоевград, се явил жалбоподателя Г.

Р. К. като заявил, че желае да замени личната си карта с нова такава, тъй като при преминаване през гранични пунктове на влизане в страната, му било обърнато внимание, че същата има напукване в областта на щампованата фотография на лицето. На жалбоподателя било предоставено заявление за подмяна на личната му карта, както и му била представена да попълни Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, в която същият отразил, че „декларирам: повреди се личната ми карта в областта на перфорираната снимка, не ми е известно кога се е случило.“, заведена под № 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград (лист 5 от делото).

Служителят, приемащ документите на жалбоподателя след като приел личната карта на Г. Р. К. с № 647799513 изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г. и причината за нейната подмяна, приел същата за повредена, поради което обяснила на жалбоподателя К., че следва да му бъде съставен Фиш за административно нарушение по реда на чл.82 ал.1 т.3 ЗБЛД, за извършено нарушение по чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, за това, че е повредил българският си личен документ. Жалбоподателят К. възразил на тези констатации, като отказал да му бъде издаден Фиш за административно нарушение, поради което и на основание чл.82 ал.3 от ЗБЛД, актосъставителя В. А. Ю. – системен оператор в Сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград, в присъствието на свидетелите при съставянето на акта А. Т. Мазнейска и С. А. Г., съставила на жалбоподателя Г.

Р. К., с ЕГН ********** от ..., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2440000004 от 23.09.2025г. (лист 4 от делото), за това, че на 23.09.2025г. около 11.45 часа в ОДМВР – Благоевград се установило, че при неизвестни обстоятелства лицето е повредило личната си карта № 647799513 изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г., видно от декларация № 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград, като квалифицирал нарушението, като такова по чл.7 ал.1 от Закона за българските лични документи. Така съставеният АУАН се връчил на жалбоподателя К., но същият отказал да го подпише и получи, който отказ се удостоверил с подписа на свидетелката .... В законоустановеният срок, на 25.09.2025г., чрез системата за сигурно електронно връчване, срещу така съставения АУАН постъпили от жалбоподателя писмени възражения, заведени под № УРИ 189900-5446 от 25.09.2025г. (лист 6-7 от делото), с които се изразява категорично несъгласие срещу акта и така вмененото му нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, както и се обясняват причините поради които жалбоподателят е предприел замяна на спуканата му лична карта, а именно направено му забележка от служители на 2

ГКПП при пътуване в чужбина. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение, на 10.10.2025г., ..., като Началникът на Сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград, като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган, видно от Заповед № 8121з-1233 от 27.09.2022г. на Министъра на МВР (лист 12-13 от делото) и Заповед № 8121з-1988 от 28.11.2023г. на Министъра на МВР (лист 11 от делото), издал атакуваното Наказателно постановление № 2440000004 от 10.10.2025г. (лист 9-10 от делото), с което за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД за това, че на 23.09.2025г., около 11.45 часа, в ОДМВР – Благоевград се установи, че при неизвестни обстоятелства лицето е повредило лична карта № 647799513 изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г., видно от декларация № 1025 от 23.09.2025г., видно от декларация № 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор „Български документи за самоличност“, като Г. К. не е опазил личната си карта от повреждане и е допуснал разрушаване на лазерната перфорация в областта на снимката. Перфорацията е част от отличителните знаци за сигурност на българските лични документи, заложена като изискване в различни Регламенти на Съвета. След нарушаване целостта на личната, същата не може да бъде използване на ГКПП при напускате на страната, като лицето посочва и в постъпилите възражения УРИ 189900-5446 от 25.09.2025г. Г. К. не е положил достатъчно грижи, за да опази личната си карта от повреждане, като на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД наложил на жалбоподателя Г. Р. К. административно наказание „Глоба” в размер на 80 (осемдесет) лева. Наказателното постановление е връчено лично, на електронен адрес на жалбоподателя Г. Р. К. чрез Системата за сигурно електронно връчване и получено на 11.102.205г., видно от разпечатка от същата (лист 8 от делото), като в законоустановения срок, на 15.10.2025г. срещу него е депозирана, отново чрез Системата за сигурно електронно връчване разглежданата в настоящето производство жалба с вх. № УРИ 244000-46010 от 15.10.2025г. (лист 2-3 от делото).

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя - свидетеля В. А. Ю., която потвърждава изцяло отразеното в акта обстоятелства, както и с показанията на свидетелите по съставяне на акта А. Т.

М. и С. А. Г., които с показанията си потвърждават, че са съставили акта и поддържат изложеното в него и положените подписи в същия. Свидетелите са категорични, че акта е връчен на нарушителя в условията на отказ, което обстоятелство е отразено с подписа на друг свидетел. Доказателства, формиращи различни от възприетите изводи не се представиха и приеха по делото.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вменено му административно нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.

3

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В НП не е описано точно, ясно и конкретно в какво именно се изразява нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено и/или установено. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление се сочи, че на посочената дата е извършена проверка на личната карта на въпросния субект, но в двата документа е налице описание на различни по фактически състав административни нарушения и посочване на различни нарушени законови разпоредби. От една страна в АУАН е прието, че при проверка на личната карта на жалбоподателя се е установило, че „при неизвестни обстоятелства лицето е повредило личната си карта № 647799513 изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г., видно от декларация № 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград“, а от друга в обжалваното наказателно постановление е наложено административно наказание за нарушения, изразяващи се в това, че „при неизвестни обстоятелства лицето е повредило лична карта № 647799513 изд. на 19.09.2018г., валидна до 4

19.09.2028г., видно от декларация № 1025 от 23.09.2025г., видно от декларация № 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор „Български документи за самоличност“, като Г. К. не е опазил личната си карта от повреждане и е допуснал разрушаване на лазерната перфорация в областта на снимката.

Перфорацията е част от отличителните знаци за сигурност на българските лични документи, заложена като изискване в различни Регламенти на Съвета.

След нарушаване целостта на личната, същата не може да бъде използване на ГКПП при напускате на страната, като лицето посочва и в постъпилите възражения УРИ 189900-5446 от 25.09.2025г. Г. К. не е положил достатъчно грижи, за да опази личната си карта от повреждане.“. Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около извършеното нарушение. Не е посочено конкретното изпълнително деяние на лицето, сочено за нарушител, не е посочено и неизпълнението на кое задължение се приписва конкретно на административно-наказаното лице. Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено.