Протокол № 2187 от 10.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2187 гр. София, 09.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110138906 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК на именното повикване в 11:54 ч. се явиха:

ИЩЕЦЪТ С. Н. Л., редовно уведомена, не се явява лично, представлява се от адв. П., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ М. М. Т., редовно уведомена, явява се лично и се представлява от адв. Е., с пълномощно по делото.

Вещото лице А. Д. Ц. /не е уведомена за днешното съдебно заседание, поради невнасяне на депозит изцяло и конкретно в частта, определена за внасяне от страна на ищцата/, не се явява.

По хода на делото:

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА определението от 01.11.2022 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото.

ДОКЛАДВА постъпила на 08.02.2023 г. искова молба от страна на ищцата срещу ответницата, с която се посочва, че с оглед наведените с отговора на исковата молба оспорвания частите от процесната сграда, а именно: пристройка, надстройка и тавански етаж са построени изцяло без принос от нейна страна, доколкото средствата за това са осигурени изцяло от Н. Н. а именно: ипотечен кредит, продажба на наследствени имоти и трудови възнаграждения, поради което се претендира, че поради липсата на съвместен принос посочените обекти не представляват съпружеска имуществена общност. Предвид заявения петитум на исковата молба, при условията на евентуалност се отправя искане в случай, че се установи посочените обекти да имат характер на самостоятелни такива – да бъде признато за установено спрямо ответницата липсата на съвместен принос от нейна страна по смисъла на СК при тяхното придобиване, респ. че същите са били лично имущество на бившия й съпруг Н. Н. С исковата молба се отправят и доказателствени искания.

СЪДЪТ ВРЪЧИ препис от исковата представител на ответницата – адв. Е.. молба на процесуалния

Адв. Е.: Не съм запозната с исковата молба. С така заявената претенция считам, че се защитава отделен интерес. Още повече, че константната съдебна практика възприема исковете за липса на съвместен принос като вещни искове считам, че по така предявения иск се дължи държавна такса, поради което към настоящия момент считам исковата молба за нередовна, за което моля да бъдат дадени указания на ищеца. На следващо място – по начина, по който е предявен искът, се навеждат твърдения, които насочват и към трансформация на лично имущество, поради което считам, че исковата молба е вътрешно-противоречива и следва да бъдат дадени указания на страната за отстраняване на тези противоречия предвид, че се твърди личен 2 произход на средствата, с които е заплатен имотът, а в същото време петитумът касае липса на съвместен принос. Това са два различни иска. По същество на исковата молба допълнително моля да ми бъде дадена възможност за писмено становище, включително и в частта относно направените доказателствени искания, след разбира се процесуалните действия по администриране на исковата молба.

Адв. П.: Аз предлагам да дадете възможност на колегата да се запознае с исковата молба. Искам да подчертая, че не става въпрос нито за частична, нито за пълна трансформация на лична средства. Тук става въпрос само за презумпцията за съвместен принос, която съществува в СК, която прави имуществата съпружески, придобити по време на брака. Тази презумпция за съвместен принос подлежи на оборване с инцидентен установителен иск или с отделен иск, каквото съм направил. Т. е. не твърдим, че имуществата са лична собственост на съпруга именно защото са само негови личните средства, а твърдим най-вече, че няма никакво участие съпругата нито като работа в домакинството, нито като отглеждане на деца, нито като личен труд и средства, което сме го заявили, че тя през този период, когато са извършени постройките, заявили сме го вътре, че тя не е имала доходи и не е работила.

Не става въпрос за трансформация. Искът не се погасява по давност именно заради това. Този иск може да се предяви и устно. Аз съм го дал писмено, за да бъде по-прегледно. Моля да дадете възможност за становище. Във връзка с проекто-доклада по делото, то е и свързано пряко с отговора на исковата молба – допуснати са свидетели за установяване на давностно владение. Тази теза, за давностното владение, не е формулирана сама по себе си като такава, а защото се твърди, че няма валидно учредено право на строеж. Не се твърди, че е нищожно, не се твърди, че е недействително в някаква друга форма, а просто декларацията за учредяване право на строеж не е произвела своето действие, ама аргументите за това са, че кметът нямал право, защото в района е имало районен съд и вторият аргумент е, че не е вписана тази декларация.

Съдът, приемайки това за вярно по-принцип, априори, допуска именно за това доказателствата за давностно владение, защото тук нямаме оспорване на валидност, на действителност на акта, за да се събират едновременно доказателства. Цитираните обаче аргументи са контра-леге. Чл. 97 ЗУС предвижда, че кметовете на населените места могат да извършват тези 3 действия, когато в населеното място няма районен съд. Никой не е твърдял, че в гр. Каварна е имало районен съд. Никога не е имало. Ако беше го направил заверяването кметът на гр. Балчик – това е съвсем друго. Вторият аргумент, въз основа на който се искат и доказателства за давностно владение е липсата на вписване на тази декларация. Вписването на декларацията и въобще вписването е оповестяване за извършено действие. То не валидира, нито санира, нито липсата му води до недействителност на самия акт, когато не е вписан. Той може да се впише и след сто години, включително и утре.

Това означава, че актът си е произвел ефекта и затова са недопустими свидетели. Няма какво да събираме доказателства за това дали е произвел ефект или не актът. То е въпрос на юридическа преценка в момента, което го казвам аз като становище. А в случай, че допуснете тези доказателства, а вие сте ги допуснали, то моля да допуснете за равнопоставеност и двама свидетели на доверителката ми относно същите обстоятелства. Второто нещо е да укажете на ответника в отговора да уточни ако ще събираме доказателства за давност – от кога до кога е текла давността, за да може да се защитаваме, кой е началният и кой е крайният момент, дали е добросъвестно или е недобросъвестно владението. Внесохме определения на доверителката ми депозит в размер на 200 лева и представям доказателство за внасянето му.

Адв. Е.: По отношение на заявените днес възражения от страна на ищеца - изрично в отговора на исковата молба е заявена нищожност, изрично е заявено и твърдението за давностно владение. По отношение на свидетелите – считам, че те са допустими. Ако счита съдът, че е необходимо да уточняваме период - ще го направим, с оглед изяс няване предмета на делото.

Аз възражения по доклада така, както е изготвен към момента нямам.

СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните в днешното съдебно заседание и конкретно изтъкнатите от процесуалния представител на ищцата такива по отношение по доклада по делото най-напред следва да се произнесе по тях, доколкото днешното съдебно заседание е първо по делото и предвид преклузията, която следва да бъде съблюдавана. Действително с оглед обезпечаване на възможността за защита на ищцовата страна ответницата да посочи период на давностното владение, на което се позовава, 4 а именно: начална дата на същия, а и крайна такава, като такива указания с доклада по делото действително не са били дадени на същата. Ето защо, на ответницата следва да се предостави възможност да посочи периода от време, за който се твърди, че се отнася възражението за изтекла придобивна давност.

Останалите изложени от страна на процесуалния представител на ищцата оспорвания, касаещи валидността на оспорената декларация и обвързаността на същата с възражението за давност съдът намира, че не следва да бъдат споделени, доколкото възражението относно валидността на тази декларация е своевременно заявено от ответницата като част от предприета от нея защитна теза и същото подлежи на изследване и установяване в рамките на процеса и до краен извод следва да се достигне по същество на спора, а не преценката относно допустимостта на свидетелите във връзка с възражението за давност да се обуславят от това оспорване на ответницата. При това положение съдът намира, че доколкото от страна на адв. П. в днешното съдебно заседание се направи изрично искане в тази насока включително и за равнопоставеност, след уточняване от страна на процесуалния представител на ответницата на периода, за който се твърди да се отнася твърдяното давностно владение, то на същия следва да му се предостави възможност да ангажира гласни доказателства за провеждане на насрещно доказване. Ето защо, към настоящия момент не следва да се отмени определението от 01.11.2022 г, в частта, с която на ответницата са допуснати двама свидетели при режим на довеждане, като вместо това на същата следва да се предостави възможност да индивидуализира периода, за който се отнася възражението й за изтекла придобивна давност, а на ищцата следва да се допуснат до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата в двуседмичен срок от днес да изложи фактически твърдения относно периода от време, за който се отнася възражението й за изтекла придобивна давност.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищцата за провеждане на насрещно доказване във връзка с 5 възражението за изтекла придобивна давност.

СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че останалите наведени от адв. П. оспорвания относно валидността на посочената декларация подлежат на изследване по същество на спора, поради което към настоящия момент не се налага изрично изменение на доклада по делото в тази връзка, още повече, че тази защитна теза е подробно възпроизведена в мотивната част на определението от 01.11.2022 г.

Във връзка с докладваната по-горе искова молба, която де факто следва да се квалифицира като инцидентен установителен иск, следва да се отбележи, че принципно предявяването на същата се явява допустимо, доколкото с нея се цели оспорване на дяловете на насрещната страна и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 342 ГПК този въпрос следва да бъде поставен в първото по делото съдебно заседание. В същото време обаче с оглед начина на излагане на твърденията и конкретно формулирания петитум на исковата молба СЪДЪТ намира, че към настоящия момент същата е нередовна, доколкото според твърденията на ищцата, разглеждането на инцидентния установителен иск се обуславя от евентуалното достигане до определени фактически констатации в хода на процеса по същество на спора, а именно: имат ли характер процесните надстройка, пристройка и трети тавански етаж на самостоятелни обекти, а не разглеждането му да се обуславя от евентуален изход на спора по друг предявен първоначално предявен иск, както би следвало да бъде. Отделно от това в исковата молба следва да бъдат изложени и твърдения относно стойността на извършените ремонтни дейности по отношение на посочените пристройка, надстройка и тавански етаж от страна на наследодателя на ищцата, с оглед извършването на преценка относно дължимата държавна такса, както и относно родовата подсъдност на инцидентния установителен иск. Ето защо, на ищцата следва да бъдат дадени указания за излагане на съответни фактически твърдения във връзка с констатираните по-горе нередовности.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

6

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в двуседмичен срок от днес да:

- изложи твърдения относно начина на съеди няване, респ. начинът, по който се предявява исковата молба и конкретно от изхода на спора по кой друг иск е обусловено нейното разглеждане, доколкото от нейна страна не се посочва главният иск, от изхода на спора по който зависи разглеждането на този инцидентен установителен иск;