Решение № 5225 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5225 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330108244 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. С. Н., ЕГН ************, чрез адв. Д. М. против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир11, № 15, вх. „Г“, ет. 6 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, с която са предявени обективно и субективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9, 10 ЗПК и чл. 143 ЗЗП против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД за прогласяване на нищожността Договор за кредит ***** с кредитна линия № ***** от ** г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за кредит ***** с кредитна линия № ***** от ** г. е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, както и против „Кредит Гаранция“ ЕООД за прогласяване на нищожен на Договор за възлагане на поръчителство от ** г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, както и чл. 26, ал.1, пр. 2 във вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.

143 ЗЗП.

Ищецът сочи, че е страна по Договор за кредит ***** с кредитна линия № ***** от ** г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. Съгласно сключения договор се е задължила да върне сумата по кредита, която се явява сума от 2834,16 лв. при сума на получаване 2000 лв., при срок на кредита от 24 месеца.

1

Съгласно чл. 1, ал.2 от договора за кредит ищецът следвало да сключи и Договор за възлагане на поръчителство от същата дата с цел да бъде обезпечен договора за кредит.

Твърди се, че ищецът е сключила договор за възлагане на поръчителство, по който дължала възнаграждение в размер на 2445,84 лв.

Ищецът счита договора за кредит за нищожен на горепосочените основания, а при условията на евентуалност излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 от договора предвиждаща сключване на договор за възлагане на поръчителство.

Твърди, че договорът за кредит е недесйтвителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в договора не посочен приложимия лихвен процент и условията за прилагането му.

Оспорва договорът като недействителен и на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като сочи, че договорът следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момент на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение 1 начин.

Описват се разходите, които следва да се включат в ГПР, като се сочи, че това са всички разходи по отпускане и управление на кредита, като сочи, че липсва яснота дали същите са включени при формиране на ГПР. Посочва, че в договора за кредит е отраезна само абсолютната стойност на ГПР, като липсва методика за формирането му. Допълва че не става ясно как годишната лихва е изчислена по отношение на общия ГПР.

Цитира се разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като се твърди, че възнагражденитео по Договор за възлагане на поръчителство представлява елемент, без който договора за кредит не може да бъде сключен и следва да се включи в общия разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от ПЗР на ЗПК. Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност счита, клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит за нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото се изисква сключване на договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 30 % от отпусната сума.

Твърди, че оспорената клауза е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключена във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Сочи се, че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Посочва се, че същата е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

Оспорва договора за възлагане на поръчителство за нищожен поради накърняване на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока.

Посочва, че по договора за възлагане на поръчителство е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, като се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В тази връзка сочи, че 2 възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство е в размер на 120 % от заемната сума. Отделно от това се заплаща, без да получава кредитополучателят нещо насреща.

Твърди се, че договорът е нищожен и поради заобикаляне на закона, доколкото се нарушава нормативно предвидения размер на ГПР. Счита, че в ГПР следва да се включи и възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство. Твърди се, че договорът е нищожен и на основание чл. 143, ал.1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП , тъй като същият е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

Ответникът „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни, като излага подробни доводи в тази насока.

Твърди, че договорът за кредит отговаря на законовите изисквания, като оспорва възраженията на ищеца за недействителност на договора на сочените основания, както и на оспорената клазуа.

Твърди, че е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, като сочи, че в ГПР не следва да се включва възнаграждение по договор за гаранция, доколкото кредиторът не е изисквал и не е приемал плащания за гарант, като няма информация за посочената сума от 2445,84 лв. и не разполага с данни, които да потвърджават или да отричат нейният размер или изискуемостта й от трети лица.

Оспорва доводите за нищожност поради неправилно изчисление на ГПР. Твърди, че същият е изчислен правилно в съответствие със законовите изисквания, като в него не следва да се включва възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство.

Оспорва доводите за недействителност на клаузата на чл. 1, ал.2 от договора, като посочва, че изикването за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на разпоредбите на Директива 2008/48 и ЗПК. Посочва, че предоставянето на необезпечен кредит е рисково, поради и което се въвежда изискване на обезпечение чрез поръчителство от трето лице.

Оспорва да е налице противоречие на клаузата на чл.1, ал. 2 от договора с разпоредбата на чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Оспорва клаузата да е нищожна като неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Моли се исковете да се отхвърлят. Пртендира разноски.

Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД оспорва предявеният иск като неоснователен. Твръди, че договорът за предоставяне на поръчителство е съобразен със законовите разпоредби, като излага подробни съображения в тази насока. В тази връзка посочва, че се касае за обезпечителна сделка, при която не са приложими сочените от ищеца разпоредби на ЗПК.

Оспорва да е налице явна нееквивалентност на престациите, като посочва, че към настоящия момент не са правени от ищеца плащания по договора за кредит, което ще обуслови и 3 отговорността на поръчителя. Оспорва да се накърнени и добрите нрави.

Оспорва договорът да е недействителен и на сочените основания на ЗЗП, доколкото цитираните разпоредби от закона касаят недействителност на отделни клаузи, а не на сключен договор.

Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че между страните са сключени процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, както и че в посочения в договора ГПР не се включва възнаграждение за поръчителя по договор за възлагане на поръчителство.

От приетия като писмено доказателство Договор за кредит ***** с кредитна линия № ***** от ** г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, се установява, че на ищеца е предоставен кредит под формата на „Кредитна линия - Премиум“. В чл. 1, ал. 2 е уговорено предоставянето на обезпечение по кредита с поръчителство на две физически лица, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция.

Съгласно сключения договор минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита е 300 лв., а кредитният лимит е 36 %, като лихвеният процент по кредита е 36 %. Общата сума, дължима от потребителя е съгласно погасителен план за всяка усвоена сума.

Представен е погасителен план към договора за кредит, в който се посочва размера на месечната вноска, включващ главница и лихва. Съгласно отразеното в погасителния план страните са се договорили погасителният план да има силата на споразумение относно размера на заемната сума от 2000 лв. за срок от 24 месеца, отпусната по Искане за усвояване на сума по кредит тип „Кредитна линия“ № *****. Общата сума, дължима от потребителя е 2834,16 лв. Отразено е усвояване на сумата по банкова сметка.

С Договор за възлагане на поръчителство от **г. „Кредит Гаранция“ ЕООД в качеството си на поръчител е поел задължения да отговоря за солидарно за всички задължения на кредитополучателя Д. С. Н. при условията и за срока на договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока на изпълнение на задълженията по кредита, представляващо сбора от вноските по погасителния план. Представен е погасителен план на възнаграждението за обезпечение в размер на 101,91 лв. месечно за периода от 29.06.2024 г. до 29.05.2026 г. Общото възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство е 2445,84 лв.

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на двата договора- за кредит и за гаранция, както и относно правата и задълженията на страните по тях. Предвид изложеното съдът следва да разгледа въведените от ищеца възражения за недействителност на договора за кредит и за поръчителство, тъй като по делото се установи, че между страните е възникнало посоченото облигационно правоотношение. Съгласно чл. 2 от Договора за заем кредитополучателят следва в 5 –дневен срок от одобреното искане за 4 усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство на две физически лица, които да отговарят на посочените условия, одобрено от кредитодателя дружество- поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция.

С Договор за възлагане на поръчителство от **г. ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца Д. С. Н. при условията и срока на процесния договор за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока на изпълнение на задълженията по кредита и други условия, като възнаграждението по смисъла на договора представлява сбора от вноските по погасителния план. Постигната е договореност възнаграждението да бъде заплащано на части съгласно Погасителния план.

От приетия по делото погасителен план е видно, че уговореното възнаграждение за поръчителство възлиза на сумата от общо 2445,84 лева и съгласно заключението на вещото лице при заплащането му кредитът се оскъпява със 122 %. В случай, че сумата от 2445,84 лева представляваща възнаграждение за поръчителство се включи като разход по кредита, то процентът на ГПР ще бъде по – висок от максимално допустимия по ЗПК.