Решение № 52 от 27.02.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ихтиман, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840101405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ЗЗДН. Инициирано е по молба, подадена от молителката В. А. К., ЕГН ********** и с адрес посочен в молбата против ответника Б. З. К., ЕГН **********.

Молителката твърди, че с ответника имат сключен граждански брак, като между тях се води дело за развод. Навеждат се доводи за това, че съпругът й през нощта на 18-ти срещу 19-ти ноември 2024 г. я е подложена на постоянен тормоз. Уточнено е, че последният тормози и нейните родители, а така също и колегите й. Според молителката ответникът злоупотребява с алкохол, като „налита на бой и заплашва“. В. А. К. сочи, че се страхува да ходи на работа и да се движи свободно в града. Конкретизира, че през нощта на 18.11.2024 г. срещу 19.11.2024 г. е била подложена на тормоз, като й било написано, че ще бъде „ограбена, набита и изнасилена“. Настоява да й бъде издадена ограничителна заповед.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката и нейният процесуален представител – адвокат К., заявяват, че поддържат исковата молба и настояват същата да бъде уважена и да бъде издадена заповед за защита. Ответникът и неговият процесуален представител – адвокат З., оспорват иска и излагат съображения за неоснователност на същия.

В последното съдебно заседание се явяват молителката и нейният процесуален представител, като в хода на устните състезания излагат съображения за основателност на отправеното до съда искане. В последното съдебно заседание се явява и процесуалният представител на ответника, който оспорва твърденията на активно легитимираната страна.

Депозираната молба е допустима – изхожда от лице, което твърди, че спрямо него е упражнено домашно насилие. Също така молбата е подадена в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН – подадена е на 19.11.2024 г., а за акта на насилие е посочено, че е бил на 18-ти срещу 19-ти .11.2024 г. От съдържанието на молбата се установява, че страните по делото са съпрузи, като това обстоятелство не само не се 1 оспорва, но и се подкрепя от събрания доказателствен материал и по-конкретно от изготвени справки в НБД Население.

В текста на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН е посочено, че в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по ГПК. В нормата на чл. 13, ал.

2, т. 3 от ЗЗДН е предвидено, че като доказателствено средство в процеса може да се приеме и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, законът е предоставил улеснен за молителя ред за доказване на твърдените от него обстоятелства, а именно – чрез представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която трябва да се посочат фактите и обстоятелствата относно домашното насилие, които са отразени и в молбата по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН. На тази декларация е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства /в това число при липса на доказателства, опровергаващи посоченото в декларацията/, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, времето и действията, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

В настоящия случай по делото е представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, а така също са ангажирани и други доказателства.

В декларацията по чл 9 от ЗЗДН, изхождаща от В. К., е отразено, че Б. К. осъществява акт на домашно насилие, изразяващ се в следното – „позвънявания, съобщения и заплахи“.

Допълнено е, че на молителката й било написано, че ще бъде „ограбена, набита и изнасилена“. Декларацията е от 19.11.2024 г., но в нея не е пояснено на коя дата са извършени посочените действия от ответника. Също така не са посочени и други конкретни прояви от страна на ответника. В тази връзка може да се направи извод, че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не съдържа достатъчно ясна и конкретна информация за това какви деяния са извършени, включително и кога точно същите са реализирани според молителя.

Молителката е поискала разпит на двама свидетели за доказване на твърденията й, като съдът е уважил това нейно искане. Впоследствие, в последното открито съдебно заседание, процесуалният представител на активно легитимираната страна е заявил, че се отказва от втория им свидетел. Поради това по делото е разпитан като свидетел единствено Л. Г.

Свидетелката Л. Г. /колежка на молителката/ твърди, че на 19.11 сутринта, около 9:30 часа, видяла, че на паркинга до магазина й спрял кварталният полицай, В. К. отишла при него, а малко след това обяснила, че съпругът й цяла нощ я притеснява и че ще подаде заявление за ограничителна заповед. Сочи, че след около 10 минути дошъл мъжът й и помолил свидетелката да се обади на жена му, понеже неговият телефон бил блокиран, като на обаждането В. К. заявила, че не желае да говори с него, а той отговорил, че ще подаде жалба, защото тя била откраднала негов бус. Свидетелката допълва, че В. К. й споделила, че мъжът й цяла вечер я е притеснявал посредством съобщения и обаждания, като е звънял и на нейните родители и допълва, че в конкретния случай не е била свидетел на разговор между молителката и ответника. По отношение на позвъняванията от нощта на 19.11 свидетелят твърди, че не й е казано какво е било съдържанието на същите, а след това уточнява, че молителката не му е вдигала и го е блокирала, поради което Б. К. най-вероятно затова е звънял и на децата им и родителите на В.. Според свидетелката ответникът е написал на молителката „сега ще те нападната, ще те ограбят, ще те изнасилят“. Твърди, че К. често употребява алкохол, а двамата съпрузи постоянно се карат. Заявява, че не е ставала свидетел някой от тях двамата да заплашва другия. По отношение изразите „ще те оберат, ще те убият и изнасилят“ сочи, че молителката не се е притеснявала, че това ще бъде направено от ответника, както и че не се е притеснявала, че някой друг може да бъде подбуден да направи тези неща. След това заявява, че по-скоро тя се притеснява ответникът да не идва до работата й и да не я притеснява в квартирата, поради което иска и 2 ограничителна заповед докато дойде датата на бракоразводното им дело. Посочва, че не е ставала свидетел на лични разговори между страните. Сочи, че ответникът е идвал до работата на молителката, но не е говорил, а само си е взимал инструментите, които е държал при нея. На въпрос дали е забелязвала някакво напрежение между съпрузите, някой да е бил нервен и да е искал да обиди или нарани другия, отговаря, че не е забелязала това. Заявява, че поради факта, че ответникът пие, е имало психически тормоз, без да уточнява в какво точно се е изразявал този тормоз. Заявява, че лично тя не е ставала свидетел на заплахи и пред нея не е имало физическо или психическо посегателство.

По делото е представена разпечатка от кореспонденция по електронен път, от която е видно, че в периода от 10.11.24 г. до 16.11.24 г. Б. К. изпратил до В. К. общо девет текстови съобщения, а тя му е изпратила три. Сред съобщенията не се откриват такива, посредством които да се отправят заплахи или обиди към някоя от страните. Последното съобщение, изпратено от ответника до молителката е „Поздравявам те. Взела си най-правилното решение. Ще те оберат, набият и изнасилят. Ама важното е да си угодиш на инато“, като част от предходните текстови съобщения съдържат информация относно това, че Б. К. е разбрала, че жена му не живее при родителите й, а живее сама в малка къща, като е посочил и че това е най-новата новина в К. В контекста на водената електронна кореспонденция съдът намира, че изразът „ще те оберат, набият и изнасилят“ няма за цел да сплаши молителката и същият не се явява отправена заплаха спрямо нея, а е вид предупреждение /но не и заплаха/, че ако сама жена живее в къща, могат да й се случат подобни неща. Също така не се установява, включително и от единствения разпитан по делото свидетел, ответникът да е имал намерение да извърши написаното.

Като писмени доказателства са представени два броя справки за съдимост, от които е видно, че страните по делото не са осъждани.

От писмо от РУ – Ихтиман е видно, че няма данни спрямо Б. З. К. да са налагани мерки по ЗЗДН. В подобен смисъл е и писмо от РУ – Костенец.

Постъпило е писмо и от Районен съд – Ихтиман, в което е отразено, че няма други инициирани производства по ЗЗДН срещу Б. Запрянов К..

В съобщение, постъпило от ЦПЗ – София се сочи, че Б. З. К. и В. А. К. не са лекувани в периода от 2013 г. до момента на изготвяне на съобщението, както и че поради пожар в административната сграда на ЦПЗ – София не може да се предостави информация за преди 2013 г.

Посочените по-горе доказателства не дават основание на съдебния състав да приеме, че на 18-ти срещу 19-ти ноември 2024 г. не е извършен акт на домашно насилие, посредством който да е реализирано физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права спрямо молителката. Става ясно от данните по делото, че двамата съпрузи /молителката и ответникът/ са в процес на развод и че поради тази причина между тях има известни противоречия, а така също и че се води кореспонденция по този повод и поради разделното им живеене. Сред съобщенията, изпратени от Б. З. К. до В. А. К. не се откриват такива, с които той да заплашва нейния живот, здраве и имущество или по някакъв друг начин да упражнява психически тормоз. Не се констатират и такива действия, които да са били насочени срещу физическата неприкосновеност на молителката. Безспорно домашно насилие може да се осъществи и посредством разговори по телефон или изпращане на текстови съобщения, но в настоящия случай не се доказа да е имало конкретни телефонни разговори между съпрузите или изпратените съобщения до молителката да са с такова съдържание /или в такова количество/, така че същите сами по себе си да се окачествят като форма на насилие.

С оглед на изложеното дотук, съдът намира, че на 18-ти срещу 19-ти 11.2024 г. не е извършен акт на домашно насилие от страна на Б. З. К. срещу В. А. К..

3

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева. Ответникът има право на сторените по делото от него разноски, но доказателства за такива не са представени доказателства, като в договора за правна защита и съдействие /лист 32/ също не е отразено договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Тъй като на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита, препис от настоящото решение следва да се изпрати на РУ – Костенец след влизането му в сила.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за защита от домашно насилие, подадена от В. А.

К., ЕГН ********** против ответника Б. З. К., ЕГН ********** и ОТКАЗВА да издаде срещу Б. З. К., ЕГН **********заповед за защита с мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

На основание чл. 17, ал. 1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в седемдневен срок от обявяването на решението, от която дата /датата на обявяването/ тече и седемдневният срок за обжалване на решението.

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на РУ – Костенец.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________