Решение № 407 от 30.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100511209 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението М. ЦВ. П., ЕГН **********, срещу постановление за отказ по изп. дело № 20148510403485 по описа на ЧСИ М. П., рег.

№ 851, с район на действие СГС, инкорпорирано в съобщение с изх. № 42981/16.07.2021г. С обжалваното постановление се отказва прекратяването на производството по изпълнителното дело, поради липса на предвидените в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на делото.

В жалбата се твърди, че в конкретния случай е настъпила перемпция, защото между две изпълнителни действия, предприети от съдебния изпълнител - налагане на запор на банкови сметки на длъжника - на 16.03.2017г. до 30.10.2019г. съдебният изпълнител и взискателят са бездействали. Според жалбоподателя в посочения период, който е продължил повече от две години нито взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия нито съдебният изпълнител е предприемал такива. По изложените съображения счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Поради което моли за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на Постановление за отказ на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие гр. София, и постановяване на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 и отмяна на последващите изпълнителни действия спрямо длъжника. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя „А.ЗА С. на В.“ ЕАД, ЕИК ******* представляван от процесуалния си представител юрисконсулт П.С., с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, че в посочения от жалбоподателя период 16.03.2017г. до 30.10.2019г. по изпълнителното дело да извършвани изълнителни 1 действия. Сочи, че на 12.04.2018г. е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Излага твърдения, че съгласно константната съдебна практика, че не е необходимо предприеманите от съдебния изпълнители и искани от взискателя изпълнителни действия да са действителна успешни, важно е че има активно предприети действия по отношение на длъжника. По изложените от съображения моли да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски по настоящото дело в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Моли съда да потвърди действията му.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20148510403485 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851по описа на КЧСИ с район на действие СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2010г., издаден по гр. дело № 2151/2010г. по описа на РС Стара Загора.С него длъжникът М. ЦВ. П. е осъден да заплати на „К.“ АД, ЕИК ******* сумата от 395.60 лв., представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед на 10.12.2008г. в Стара Загора с падеж 10.02.2009г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2010г.п до изплащането й, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да извърши изброени в нея изпълнителни действия. С нея взискателят е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

След образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е изпратила на длъжинка покана за доброволно изпълнение с изх. № 167263/12.12.2014г. Същата е изпратена с писмо с обратна разписка, което не е потърсено от длъжника в посочения срок.

В изпълнение на възложените по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ правомощия за определяне начина на изпълнение са наложени запори на всички банкови сметки на длъжника със запорни съобщения от 12.12.2014г. Извършени са и справки за наличие на вписани трудови договори, други доходи, за притежаване на движими вещи и недвижими имоти.

С молба с изх. № 6736/10.02.2015г. взискателят „ А.ЗА С. на В. ЕАД е инициирала извършването на справка за наличие на МПС на длъжника. Съдебният изпълнител е изпратил Запорно съобщение до ОДП Стара Загора-Пътна полиция с изх. № 63242/04.05.2015г. за налагане на запор на притежаваните от длъжника два броя МПС, а имено: Лек автомобил – Форд Габлакси, рег. № ******* и Мотоциклет Сузуки Бъргман 125, с рег. № ******* Изпратено е и съобщение до длъжника за наложен запор с изх. № 63244/04.05.2015г.. Същото е получено на дата 07.05.2015г. лично от адресата. С отговор вх. № 21880/26.05.2015г. постъпил от ОДП Стара Загора-Пътна полиция, запорът е регистриран в базата данни ан КАТ.

С последващи молби вх. № 10708/10.02.2017г.; вх. № 32647/12.04.2018г. и вх. № 78267/29.10.2019г. ввзискателят А.ЗА С. на В. ЕАД е поискал извършване на справки в БНБ за открити банкови сметки на длъжника и да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки. Във връзка с тези молби съдебният изпълнител е изпратил Запорно съобщение с изх.

№ 63325/ 16.03.2017г. в Банка ДСК ЕАД. Същото е получено там и въз основа на него е депозиран отговор от третото лице – банката за изпълненото действия- налагане на запор.

2

Въз връзка с възложените правомощия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и след извършена справка в НОИ се установява наличие а трудов договор на длъжника. На получаваното по него трудово възнаграждение е наложен запор с писмо с изх. № 49859/26.09.2019г.. Същото е получено от работодателя „В.О.“ ЕООД ЕИК ******* на 02.10.2019г. по пощата. В изпълнение на наложения запор третото задължено лице прави удръжки в размер на 52 лв. на дата – 26.11.2019г. от трудовото възнаграждение на длъжника и го превежда по сметка н съдебния изпълнител. След извършена справка в регистрите на БНБ се установяват наличие на нови банкови сметки, открити от длъжника. До съответните банки са изпратени нови запорни съобщения - съответно до Българо-американска кредитна банка с изх. № 57011/30.10.2019г. и до Банка ДСК ЕАД с изх. № 5701/30.10.2019г.

Във връзка с постъпила молба с вх. № 40289/12.05.2021г. от взискателя за извършване на справка за наличие на трудови договори и налагане на запор върху трудово възнаграждение съдебният изпълнител е извършил съответната справка в НОИ. При нея е констатирал, че длъжникът М. ЦВ. П. има активен трудов договор, сключен с работодателя „Л.Б.“ ЕООД. До работодателя е изпратено запорно съобщение с изх. № 26834/11.05.2021г. , връчено на 29.06.2021г. С отговор вх. № 65196/02.07.2021г. работодателят уведомява съдебния изпълнител, че има предходно наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. След извършаните от съдебния изпълнител справки в БНБ се установяват и новооткрити банкови сметки на длъжника. За налагане на запор по тях са изпратени следните запорни: до У.Б. АД с изх. № 26830/11.05.2021г. и до Банка ДСК АД с изх. № 26828/11.05.2021г.

На 13.07.2021г.по изпълнителното дело е постъпила Молба кс вх. № 69494/15.07.2021г. от процесуалния представител н длъжника адв. Л.Д. за прекратяване на изпълнителното дело № 20148510403485 на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. С разпореждане на съдебния изпълнител от 16.07.2021г. е отказано прекратяване на производството поради липса на посоченото в молбата основание тъй като е приел, че липсва законово основание за това.. За отказа длъжникът е уведомен лично със Съобщение изх. № 42981/16.07.2021г. изпратено и по мейл до процесуалния му представител адв. Л.Д..

Подадената частна жалба срещу постановлението за прекратяване е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.

По съществото на жалбата съдът намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични В. може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество В. на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно 3 изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено констативен характер.

Жалбоподателят твърди, че в периода 16.03.2017г. до 30.10.2019г. по изпълнително дело № 20148510403485 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ не извършвани изпълнителни действия и е настъпила т. нар „перемпция“. Твърденията на жалбоподателя, че съдебният изпълнител и взискателят по посоченото изпълнително дело са бездействали и не са предприели никакви изпълнителни действия е неоснователно. Видно от материалите от изпълнителното дело взискателят А.ЗА С. на В. ЕАД, ЕИК ******* е депозирал Молба от 12.04.2018г. с вх. № 32647/12.04.2018г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и молба от 29.10.2019г. с вх. № 78267/29.10.2019г. за извършване на справка в регистрите на БНБ за наличие на актуални банкови сметки на длъжника и налагане на запори по тях. С тези си предприети действия взискателят е прекъснал изтичането на срока за т. нар. „перемпция“, която претендира длъжникът като основание за прекратяване на изпълнителното дело.