Решение № 766 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330112410 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 344 от ГПК.

Предявен е иск от Н. Т. и С. П........... против И. Ч. и И. Ч., с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на съсобствени недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор ............, находящ се на ул. «П...

Х............, за който по действащия регулационен план на града е отреден .......... както и на построения в имота г.... с идентификатор ............, при съответни квоти.

Ищците Н. Т. и С. П. твърдят, че с ответниците са съсобственици на ............., като съсобствеността е възникнала по следния начин: на ............... наследодателят на ответниците С. Ч. сключил договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ............, с обект дворно място, представляващо имот с пл.

№ ..........., ведно с насажденията и построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и сервизни помещения. Това дворно място съответствало на процесното. Към този момент С. Ч. бил в б.... с П...... Ч.. Последната починала на ..............., а С. – на ..............

На ................наследодателите на ищците Г..... Т......... и М.... П......... се 1 снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и на основание наследство и давностно владение били признати за собственици на 80/200 ид. части от дворното място на ул. „П.... Х................ ведно с построените е южната част паянтова жилищна сграда и сервизни сгради – баня и тоалетна. Тези сгради понастоящем били заснети в КККР на гр.

Пловдив като сгради с идентификатори .............. Г..............починал на ..............., а Мария – на ...............

През ............. ответникът И. Ч. построил в съсобственото дворно място, без да му е учредена от другите съсобственици суперфиция, г.......... с идентификатор ............. Ето защо, по приращение той станал съсобствен между страните при квоти, съответни на притежаваните от тях квоти в съсобствеността върху земята.

Ответниците И. Ч. и И. Ч. с писмения си отговор не оспорват, че страните са съсобственици на дворното място на посочените в исковата молба основания. Считат обаче, че искът за делбата му трябва да се отхвърли, защото същото съставлявало прилежащ терен към построените сгради. Оспорват г........... да е съсобствен между страните на посоченото от ищцовата страна основание. Този ............... бил строен от И. Ч. и н.... б..........С. Ч. още през ............... и още от построяването му бил владян от И. за повече от 10 години.

Към изтичане на давностния срок И. Ч. бил в брак с А. Ч., поради което с протоколно определение от ...........като ответник по делото е конституирана и последната.

С разпореждане № ........... по искане и на двете страни в делбата са включени и други две сгради, построени в имота: жилищна сграда, заснета в КККР с идентификатори ................(в северната част на имота), и жилищна сграда, заснета в КККР с идентификатор ............... (в южната част на имота).

По отношение на сграда, заснета в КККР с кратки идентификатори 1 и 2, ищците са пожелали да се включи в делбата, защото била строена (или пристроена) в съсобствен имот без учредена суперфиция и по приращение следвало да се приеме за съсобствена между собствениците не земята при съответни квоти.

Съделителят И. Ч. е взел становище, че с издадени разрешения за строеж ............, заедно с б........... С. Ч., извършил цялостен ремонт и възстановяване на построена отпреди в дворното място паянтова постройка, 2 която сега била заснета с кадастрални идентификатори № ................ При евентуалност, се прави възражение за изтекла в полза на И. Ч. придобивна давност, доколкото след възстановяването на сградата и след смъртта на баща си на ............ единствено той я владял и демонстрирал това пред останалите съсобственици.

Съделителите Н.........Т. и С. П.............са направили реплика, че разрешението за строеж не поражда вещно право на строеж и не може да се счете за основание, годно да породи твърдените от Ч. права. Считат, че понеже в полза на Ч. не било учредено право на строеж, то той нямало как да е станал индивидуален собственик, а за собствеността на сградата следвало да се приложи правилото на чл. 92 от ЗС. По отношение на направеното възражение за придобивна давност посочват, че то е неоснователно – извършеното от Ч. преустройство на паянтовата постройка представлявало не манифестация на собственическо намерение, а търпимо действие – извършени с предполагаемото съгласие на останалите съсобственици подобрения в имота.

По отношение на сграда с кратък идентификатор 3, ответната страна по делото е пожелала да се включи в делбата, защото от постройка с площ 24 кв. м. по документи била пристроена без съгласие от съсобствениците на земята до постройка с площ 34 кв. м., поради което по приращение ответниците считат, че са придобили по 60/120 ид. ч. от 10/34 ид. ч. от тази сграда, а останалите ид. ч. били собствени на ищците, като не се оспорва придобивното им основание.

В хода на процеса – на ............ съделителят И. Ч. е починал и на основание чл. 227 от ГПК с протоколно определение от ..............на негово място в делбата са конституирани наследниците му по закон – С. И. Ч. и Р. И.

Ч., като е констатирано, че А. Ч. вече участва в делбата и не е необходимо повторното й конституиране.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от нотариален акт № ............ С. Ч. е придобил чрез замяна дворно место, находящо се в гр. П.........., ул. „П.... Б.............. представляващо имот с пл. № ............., ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда. Между страните не е спорно, а и от представеното 3 удостоверение, изд. от Община П........... (л. 89 от делото) се установява, че това дворно място съответства на ПИ ................., за който поземлен имот е отреден ............. – „О..............“ с актуален административен адрес ул. „П.....

Х.......

От представения констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № .............., се установява, че М..... П......... и Георги Д. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на 80/200 ид. части от дворното място, ведно с построените в южната му част паянтова жилищна сграда от 24 кв. м. и сервизни сгради – баня и тоалетна.

От удостоверенията за наследници, приложени към исковата молба и на л. 29 от делото, се установява, че Г..... Т.......... е починал на ............ и е оставил за наследници по закон своите д.......... Н. Г. и С. П. (ищците по делото); че М.... П........е починала на ............... със семейно положение в......... и поради липса на низходящи е оставила за наследници низходящите на починалия преди нея неин ............– ищците по делото; и че С. Ч. е починал на .......... и е оставил за свои наследници по закон И. Ч. и И. Ч. (ответниците по делото), а преди него – на ............, е починала с.... му П............. Ч.. След смъртта на И. Ч. в хода на процеса – на ............, съгласно приетото по делото удостоверение за наследници (л. 157) същият е оставил за наследници по закон преживялата с.........А. Ч. и двамата си сина – С. и Р. Ч.и.

Страните нямат спор относно съсобствеността на дворното място – твърденията им напълно съвпадат относно това, че то им принадлежи на посоченото по-горе основание, в съответното съотношение – 80/200 ид. части за ищците и 120/200 ид. части за ответниците.

Спор съществува по отношение на това, дали построените в имота сгради – жилищната с идентификатори 1 и 2, жилищната с идентификатор 3 (към която принадлежат сервизните помещения – баня и тоалетна, заснети погрешно с отделен идентификатор 5) и гаража с идентификатор 4 (с погрешно вписано предназначение в КККР като стопанска сграда) – са съсобствени между страните.

На първо място, що се касае до г........– сграда с кадастрален идентификатор ............... – тезата на ищците е, че същият е построен от праводателя на ответниците през ..........., след като техните праводатели М.... и Г............ са придобили право на собственост върху идеални части от дворното 4 място. Поради това и понеже не било учредявано право на строеж за него, на основание чл. 92 от ЗС гаражът станал съсобствен помежду им. Тезата на ответниците е, че г.......... действително бил строен от техния праводател С. и от И. Ч., но преди дворното място да стане съсобствено, а също така и със съгласието на другите собственици, поради което бил съсобствен единствено помежду им, без участието на ищците. При евентуалност – с оглед на това, че от построяването му през 1983 г. го владели единствено праводателят им и те, то следвало да се приеме, че го били придобили на основание чл. 79 от ЗС.

За времето на построяване на гаража и за доказване на възражението за придобивна давност в полза на ответниците Ч.и са събрани свидетелски показания – разпитани са им с.... П.... С......... и Р.... Г......... И двамата живеят в съседни имоти, добре познават делбеното дворно място и неговите собственици през годините; показанията им са логични и безпротиворечиви, поради което се кредитират от съда за релевантните обстоятелства.

Свидетелят С..........съобщава, че г.............в имота на ул. „П... Х..............е строен през ..........., като фактическата власт върху него е упражнявана единствено от наследодателя на ответниците и от самите тях от тогава до настоящия момент, а ищците или техните праводатели, макар да били наясно с това обстоятелство, никога не предявили претенции да са собственици на сградата. Свидетелят Г.................. също изнася данни, че гаражът е строен през .............. от С. Ч. и се е ползвал от него и от с.... И. („И...........“) Ч..

Ищцовата страна не е ангажирала никакви доказателства за твърденията си, че гаражът е строен през........... (или в който и да е момент след възникване на съсобствеността върху дворното място, удостоверена с констативния нотариален акт от ...........). Единствено се позовава на представения от ответниците архитектурен проект на жилищна сграда (л. 122 от делото) от ..........., в който не бил заснет г............., което според ищците означавало, че същият към онзи момент не съществувал. Съдът намира, че от това писмено доказателство не може да се установи твърдяното от съделителите Т. и П. обстоятелство. Архитектурният проект не е съставян за г..........., а за жилищната сграда в северната част на имота, поради което от съдържанието му не могат да се правят изводи за другите построени в имота сгради. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че в скицатаситуация на имот 126 в проекта сервизните помещения в южната част, 5 принадлежащи към намиращата се там жилищна сграда, също не са начертани, а между страните не съществува спор, че към .......... те са съществували.

Ето защо, при съвкупна преценка на обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства, следва да се приеме за установено, че гараж, заснет понастоящем в КККР като селскостопанска сграда с идентификатор ***, е построен през 1983 г., към който момент само наследодателите на ищците С. Ч. и с......... И. са били собственици на процесното дворно място по силата на възмездна сделка – договор за замяна, сключен на ............, от което С. Ч. е притежавал 3000/4755 ид. части като лично имущество (насрещната престация по замяната е автомобил, за който няма данни да е бил в режим на СИО), а останалите 1755/3000 ид. части, съответни на стойността на доплащането, са били съсобствени между съпрузите в режим на СИО (в т. см. е трайната практика на ВКС по приложението на режима на общност в отношенията между с.......... при придобиване чрез замяна на лично имущество с доплащане, обективирана в решение № 3069 от 30.ХI.1977 г. по гр. д. № 2714/77 г., II г. о.). Предвид изложените обстоятелства, приращението е породило действие за С. и И. Ч.и, но не и за праводателите на ищците. Последните не са съсобственици на гаража на претендираното основание. Делба само между ответниците – наследници на С. и И., не е искана, поради което искът досежно гаража подлежи на отхвърляне.