Решение № 1862 от 18.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1862 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110201029 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК ********, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № РД – 11 – 081/13.10.2023 г. издадено от Изпълнителен Директор на ИАЛ, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 284е пр. 1 във вр. с чл. 217б, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 15, б. „а“ и „б“, вр. с чл. 291, ал.

1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Претендират се допуснати процесуални нарушения в производството, тъй като в НП не е посочено мястото, където е извършено нарушението, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се и липса на ясно и пълно описание на съставомерните признаци на деянието.

Сочи се и, че не изследван въпросът дали датата на издаване на фактурата и датата на доставката съвпадат, съответно на коя дата е следвало да бъде отразено в СЕСПА посоченото обстоятелство. Алтернативно се претендира приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Р., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На дружеството „*********“ ЕООД било издадено Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № BG/WDA/MP-0093/10.04.2019 г.

Дружеството било регистрирано в „Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти“ /СЕСПА/, считано от 19.10.2020 г.

Със заповед № ЗКС – 0092 от 10.05.2023 г. на изпълнителен директор на ИАЛ било разпоредено комисия в състав С.К.С. – главен инспектор и И. И. – главен инспектор в ДНПИ да извършат проверки на търговци на дребно и едно с лекарствени продукти на територията на страната за спазване на разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовите нормативни актове. Проверките следвало да се извършват в периода 11-12 май 2023 г.

На 12.05.2023 г., била извършена проверка от С.К.С. – главен инспектор и И. И. – главен инспектор в ДНПИ в склад за търговия на едно с лекарствени продукти на „*********“ ЕООД, находящ се на адрес: ******** Двамата служители установили, че обектът е бил свързан със СЕСПА, но не подавал ежедневно данни за извършените продажби към системата . По време на проверката била изискана справка за извършените доставки и продажби за периода от 01.01.2023 г. до 12.05.2023 г., от склада на дружеството. По време на проверката от предоставена справка било установено, че дружеството има един доставчик – „********“ ООД, от който доставя само няколко продукта, които дистрибутира към „******** и „********.

Комисията задължила Е.С.Д., в качеството му на пълномощник на дружеството, в срок до 16.05.2023 г. , да представи: всички документи за доставка на всички лекарствени продукти от всички български и чуждестранни юридически лица, от които „*********“ ЕООД се снабдява с такива, за периода от 01.01.2023 г. – 12.05.2023 г., по предоставената по време на проверката справка; всички документи за продажба на всички лекарствени продукти, с които дружеството търгува към български и чуждестранни клиенти, за периода 01.01.2023 г. – 11.05.2023 г.

Горните обстоятелства били обективирани в нарочен Констативен Протокол за извършена проверка от 12.05.2023 г.

При проверката на фактурите било установено, че на 24.03.2023 г. жалбоподателят е продал на „********* ЕООД, с Фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. следните лекарствени продукти: Тасигна 200 мг х 28 капс, срок на годност 31.03.2025 г.; Тремфия 100 мг/мл – 1 мл /1 бр. ПЕН/, срок на годност 31.07.2024 г.; Роактемра 162 мг/0.9 мл /4 бр. ПФС/, срок на годност 30.11.2024 г., Роактемра 162 мг/0.9 мл /4 бр. ПЕН/, срок на годност 31.10.2024 г., на обща стойност 38 689,97 лева.

2

При извършена проверка на 19.05.2023 г. в СЕСПА по чл. 217б, ал. 1 от ЗЛПХМ, администрирана от ИАЛ, било установено, че жалбоподателят не е представил чрез СЕСПА информация за доставените на 24.03.2023 г. на „******** количества от лекарствени продукти, съгласно горепосочената фактура, които са включени в Позитивния лекарствен списък , като такава не била предоставена и на 25.03.2023 г.

Жалбоподателят е следвало да представя ежедневни данни в СЕСПА след приключване на всички операции за деня.

Тъй като не е сторил горевизираното задължение по Фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г., бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля И. Й. И., писмени доказателства: заповед № ЗКС – 0092 от 10.05.2023 г. на изпълнителен директор на ИАЛ, констативен протокол за извършена проверка, придружително писмо, фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г., извлечения от СЕСПА от 24.03.2023 г. и 25.03.2023 г., разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти.

Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на разпитания в съдебно заседание свидетел и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Видно от показанията на актосъставителя е, че е участвал при извършената проверка на 12.05.2023 г. на жалбоподателя като след изискани фактури за доставка и фактури за продажба от дружеството и тяхното последващо представяне и след направена справка в СЕСПА на 19.02.2023 г. същите констатирали, че не е била подадена информация за доставените количества лекарства по фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. , включени в Позитивния лекарствен списък.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви и подкрепящи се от приложените към административната преписка писмени доказателства и в частност Констативния протокол за извършена проверка от 12.05.2023 г., придружителното писмо от жалбоподателя, ведно с представената фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. и извлечения от СЕСПА.

При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с наличен правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол , поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

3

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и постановлението са съобразени с изискванията на чл.

42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Коректно са описани всички съставомерни елементи на деянието. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като същото е посочено коректно, а именно седалището на ИАЛ – гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8, доколкото задължението на жалбоподателя е било да предоставя на ИАЛ ежедневно чрез СЕСПА информация за доставените към търговци на едро и аптеки количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, както и лицата, на които са доставени.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът намира, че същото е обосновано и подкрепено от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 217б, ал. 3, т. 1 от ЗЛПХМ „Специализираната електронна система по ал. 1 съдържа: информацията по чл. 54, чл. 54а, чл. 68, ал. 1, т. 10 и 11, чл. 207, ал. 1, т. 15 , чл. 217, т. 5 и 6 и чл. 232а, предоставена от съответните лица“, а съгласно чл. 207, ал. 1, т. 15, б.

„а“ и б. „б“ от ЗЛПХМ Притежателят на разрешение за търговия на едро, който извършва дейността си на територията на Република България, е длъжен да: предоставя на ИАЛ ежедневно чрез системата по чл. 217б, ал. 1 информация за: а) доставените на физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6 количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък; б) физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6, на които са доставени количествата лекарствени продукти по буква "а". В конкретния случай жалбоподателят е адресат на визираните по-горе законоустановени задължения, тъй като на „*********“ ЕООД е издадено Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № BG/WDA/MP-0093/10.04.2019 г. и е регистрирано в „Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти“ /СЕСПА/, считано от 19.10.2020 г. В същото време по делото категорично се установи, че дружеството е продало, съответно доставило на „******** с фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, която обаче информация не е отразило в СЕСПА, съгласно горепосочените изисквания, след приключване на всички операции за деня, тоест 24.03.2023 г. Видно от извлечение от СЕСПА за 24.03.2023 г. няма подадени транзакции за деня. В тази връзка неоснователно е възражението на защита за недоказаност на обвинението, доколкото не можело да се възприеме идентичност на датата на фактурата с датата на доставката, доколкото именно датата на издадената фактура е и дата на доставката. Този извод следва и при съобразяване на разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 7 от ЗЛПХМ, къде е въведено задължение за притежателя на разрешение за търговия на едно да „съхранява данни за всяка сделка с получени, доставени или реализирани чрез посредничество лекарствени продукти под формата на фактури за покупко-продажба или в 4 електронен вид, или под някаква друга форма“, като именно един от начините за съхранение на данни за доставени лекарствени продукти е под формата на фактури за покупко-продажба.

Съдът намира, че със своето бездействие, жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 217б, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1, т.

15, б. „а“ и „б“ от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Жалбоподателят е следвало да подадено необходима информация по фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. чрез СЕПСА, след приключване на всички операции за деня 24.03.2023 г., но не го е сторило.

От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не може да се приеме, ч случаят е маловажен, тъй като не се определя като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от сходни случаи. Дори напротив, съдът намира, че от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел се установява, че не само процесната фактура, но и за множество други, извън посочените в АУАН и НП не е подавана необходимата информация, като дружеството не е подавало абсолютно никакви данни в СЕПСА . Още повече, че в случая става въпрос за лекарствени продукти на висока стойност, като с оглед неспазване на законоустановените си задължения жалбоподателя възпрепятства възможността да се извършва ефективен контрол за наличностите на съответните лекарствени продукти на територията на страна и при недостиг да се спре износът им. В случая е налице засягане на обществените отношения, свързани с търговската дейност на лекарства, като предвид периода на регистрация за извършване на дейността и тази по СЕСПА, се изключва маловажността на случая.