Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 27.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1126/2024
Вид
Решение № 47
Подписан
27.01.2025
В сила
27.01.2025
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 578, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 580 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Благоевград, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Д. К. А.ова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501126 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. И. М., чрез адв. К. Т. против решение № 215/18.08.2024г., постановено по гр.д. № 73/2023 г. по описа на РС – гр. С..

Жалбоподателката сочи, че решението е неправилно и незаконосъбразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на съда, че не са събрани доказателства, че тя и ответника са собственици на имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с РЗП на жилищния етаж от 30 кв.м., същата построена в УПИ 6, кв. 73а по регулационния план на гр. К., обл. Благоевград, целият с площ от 1236 кв.м., при граници и съседи на урегулирания имот, съгласно нотариален акт: УПИ 5, улица и УПИ 7 и при граници и съседи на имота УПИ 9, УПИ 10, УПИ 14 и УПИ 8, при квоти по ½ ид.ч.

Твърди, че не е необходимо за извършване на делбата на документ за собственост като сочи, че са налице достатъчно доказателства, без да посочва кои са тези доказателства - че имотът е на страните по делото. Изтъква посоченото от експерта по СТЕ, че имотът, намиращ се на ул. „М. на място 1 представлява двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ 6, кв. 73а по регулационния план на гр. К., при на УПИ 6: от север: УПИ 5; от юг - УПИ 7; от запад - ул. „М.“; от изток край на регулацията; като площта според експерта на УПИ-то е 1236 кв.м.; че няма в ОбА строителни книжа.

Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и допускане на делбата.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от доказателствата се установява,че закупената от ищцата сграда е е построена в друг имот. Споделя правните изводи на РС. Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима - депозирана от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт

С атакуваното решение РС е отхвърлил иска, предявен о т Д. И. М. против Ангел Д. А. за делба на следния имот - едноетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 30,00 кв.м., построена в УПИ VI – общинска собственост в кв.

73а по регулационния план на гр. К., целият с площ от 1 236 кв.м. , при граници и съседи на имота: УПИ XIX, УПИ X, УПИ XIV и УПИ VIII, край на регулацията, при равни квоти от по 1/2 ид. ч.

По приетите за установени от първоинстанционният съд факти не се спори.

Не се спори, че страните по делото са били в брак, прекратен на 14.11.2011 г., като по време на брака, на 29.09.2008 г. ищцата Д. М. е закупила с нотариален акт № 111, том 3, рег. № 2625, дело № 484/ 2008 г . от В. Д. А. имот, описан в нотариалния акт като едноетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 30 кв.м., построена в УПИ – общинска собственост IX, кв. 75 по регулационния план на гр. К., целият с площ от 619 кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот съгласно нотариален акт: УПИ V и УПИ VII и при граници и съседи на урегулирания поземлен имот, съгласно приложената актуална скица на имота: улица, УПИ XIX, УПИ X, УПИ XIV и УПИ VIII за сумата от 1 182,10 лева.

Не се спори че преди сключването на сделката, на 19.09.2008 г ., от отдел „ТСУ” при ОбА К. е издадено удостоверение № 748/19.09.2008 г. в уверение на това, че по нот. акт № 98, том втори, рег. № 1940, дело № 281/ 2005 г., е допусната грешка в записа на номера на квартала и че вместо кв. 73 да се чете 2 кв. 75, както е по скица с изх. № 9400-195/ 01.09.2008г., издадена от отдел „ТСУ” при ОбА –К..

Удостоверението, както и визираните в него нот. акт № 98, том втори, рег. № 1940, дело № 281/ 2005 г. и скица изх. № 9400-195/ 01.09.2008г., са представени при изповядване на продажбата, видно от изброените за представени документи за съставянето на нотариалния акт 111/2008 г.,обективиращ сделката / посочени са в т. 1 и т. 5/.

Това обяснява описанието в нотариалния акт за продажба на недвижимия имот с техническите му характеристики, съобразно удостоверение №748/19.09.2008 г. на ОбА К..

Не се оспорва приетото от РС, че на 25.11.2021 год. от отдел „ТСУ” при ОбА- К. т.е. 13 години след сделката, е издадена скица № 297, на гърба на която е уточнено, че скицата е на УПИ VI-904, 503, в кв. 73а – частна, общинска собственост, с площ от 1236 кв.м. по РП на гр. К. и на изградената в този имот едноетажна жилищна сграда със ЗП 30,0 кв.м. по нотариален акт, а към датата на изготвянето на скицата – двуетажна, масивна жилищна сграда, представляваща южен калкан с РЗП от 220 кв.м. В скицата като забележка е отразено: Поради допусната явна фактическа грешка при издаване на скица № СК 195/01.09.2008г., описана на гърба на нотариален акт № 111, том трети, рег.

№ 2025, дело № 484/ 2008г., на ред 35 – вместо IX да се чете VI; вместо кв. 75, да се чете кв. 73а; на ред 40 вместо площ от 616 кв.м. да се чете площ от 1 236 кв.м. По актуална скица да се заличи абзац „и” и при граници и съседи: улица, УПИ XIX, УПИ X , УПИ XIV и УПИ VIII; на редове 42,43 и 47 да се чете: улица, УПИ V, УПИ VII, край на регулация.

Скицата, според обяснения на ищцата, е издадена за поправка на нотариалния акт, до каквато не се е стигнало, поради несъгласие на продавача.

Не се спори и по възприетото от РС заключение на съдебнотехническата експертиза, от което се установява, че имотът предмет на делото, намиращ се на улица „М.” № 27 в гр. К., на място представлява двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI, кв. 73а по регулационния план на гр. К. при граници на УПИ VI: от север: УПИ V, от юг – УПИ VII, от запада – улица „М.”, от изток: край на регулацията. Вещото лице описва, че площта на УПИ VI е 1236 кв.м.; че съгласно справка в отдел ТСУ на ОбА – К. за изграждането на процесната сграда не се съхраняват 3 строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж и уточнението, че на място двуетажната масивна жилищна сграда е построена в южната част на УПИ VI, свързано застрояване, както с двуетажна масивна жилищна сграда, построена на север в същия парцел, така и с двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в съседния от юг - УПИ VII. Вещото лице сочи, че южната жилищна сграда се състои от два жилищни етажа и таван, представляваща общо подпокривно пространство и без мазе. Сочи, че застроената площ на първия етаж е 106, 50 кв., на втория етаж ЗП е 117,15 кв.м. или РЗП на сградата според вещото лице възлиза на 223,65 кв.м.

Въз основа на гореизложените факти и чл. 34 от ЗС, ч е всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствените имоти, както и чл. 344 от ГПК, според който в решението, с което се допуска делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, РС е отхвърлил иска приемайки, че не се установява, страните по делото по силата на прекратена имуществена общност да са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI кв. 73а по РП на гр. К. с площ от 1 236 кв.м. За извода си е акцентирал, че не се доказва по време на брака да са купили тази сграда, попадаща в този имот, а че продажбата им се отнасяла до друга сграда.

Описанието в нотариалния акт за закупуването й се различава от съществуващата на място, като грешките в него при сключване на сделката не се поправя с удостоверение от служител в Техническа служба при ОбА-К. със забележка „към актуална скица” на имота, а по реда на издаване на нотариалния акт т.е. с нотариален акт за поправянето му с участието на страните. Поради предвидения особен ред за поправка на нотариален акт в чл. 576, чл. 578, ал.4, чл. 580 от ГПК, съдът е посочил, че не може да я извърши служебно. Допълнил е, че нито забележката, нито експертното заключение легитимира ищцата и нейния съпруг за съсобственици на сградата.

БлОС счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

Нормата чл. 344, ал. 1 от ГПК изрично визира въпросите, на които делбеният съд в първата фаза по допускане на делбата дължи произнасяне с решението, измежду които е и въпроса за кои имоти да се извърши делбата.

Ищцата се позовава на правото си на собственост на основание покупко 4 продажба на имота през 2008 г.

От заключението на вещото лице не може да се приеме за категорично установено съществуването на такъв обект, който е предмет на сделката, осъществена през 2008 г. - едноетажна жилищна сграда със ЗП от 30,00 кв.м.

Според заключението на експерта в момента на място съществува двуетажна масивна жилищна сграда, построена в южната част на УПИ VI свързано застрояване, както с двуетажна масивна жилищна сграда, построена на север в същия парцел, така и с двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в съседния от юг -УПИ VII. Вещото лице сочи, че южната жилищна сграда се състои от два жилищни етажа и таван, представляваща общо подпокривно пространство и без мазе. Сочи, че застроената площ на първия етаж е 106, 50 кв., на втория етаж ЗП е 117,15 кв.м. или РЗП на сградата сочи вещото лице възлиза на 223,65 кв.м.

Вещото лице сочи, че не се съхраняват строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж, нито разрешение за надстрояване и пристрояване в архива на техническата служба в общината. Следва да се отбележи, макар и да е без правно значение и отразеното от експерта, че по информация на А. Д. А. /който е ответник/, къщата е изградена на два етажа първи етаж в периода 1985-1987 г., втори етаж 2004-2005 г.

Ищцата чрез адвоката си след изслушване на експерта не е посочила и не твърдяла нови обстоятелства по реда на чл. 147 от ГПК в срвн. с посочените в исковата молба, преповторяйки ги и в жалбата, поради което БлОС приема, че ищцата Д. М. не доказва съществуването понастоящем на обекта, който претендира да се допусне до делба.

Лаконичното становище по иска на ответника, с което не оспорва иска не е достатъчно за различен извод, след като и той не твърди обектът към момента да съществува в УПИ-то и квартала, в които ищцата твърди на база забележката в издадената на 25.11.2021 г. от отдел „ТСУ” при ОбА- К. скица № СК- 297, в която забележка също е посочено, че към датата на изготвяне на скицата – е налице двуетажна, масивна жилищна сграда, представляваща южен калкан с РЗП от 220 кв.м.

Именно предвид недоказване на съществуването на обекта към момента не може да се счете, че със забележката в скицата на технически отдел и констатацията на експерта за съществуващия в момента обект в УПИ-то /УПИ 5

VI/ и квартала /кв.73а/ се касае за актуална индивидуализация на заявения за делба имот - едноетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 30 кв.м. В настоящия случай с оглед установените обстоятелства очевидно е, че не става реч за последваща актуализация на техническите характеристики на имота, които го индивидуализират.

По изложените съображения от които следва, че доводите в жалбата са несъстоятелни и поради правилността и законосъобразността на първоинстанционния акт, който се атакува, въззивната инстанция го потвърждава.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателката ще следва да се осъди да плати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., за което страната представя списък. Съдът съобрази че адвокатското възнаграждение е договорено и реално платено.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС РЕШИ:

Потвърждава решение № 215/18.08.2024г., постановено по гр.д. № 73/2023 г. по описа на РС – гр. С. .

Осъжда Д. И. М., с ЕГН ********** да плати А. Д. А., с ЕГН ********** сумата от 1200 лв., представляваща направени разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6