Протокол № 25 от 26.03.2026, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Чепеларе, 26.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Е. К. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20255450100108 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Б. И. М., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв.

И. С., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИЦИТЕ С. Е. М. И Р. Ш. М., редовно и своевременно призовани, се явяват лично и с адв. В. Р., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно заседание, като: призовката е връчена на ищеца на 17.02.2026 г., чрез адв. С.; призовката е връчена на ответниците на 20.02.2026 г., чрез адв. Р..

АДВ. С.: Моля да бъде даден ход на делото. Считам, че не са налице процесуални пречки за това.

АДВ. Р.: Също моля да дадете ход на делото. Не е налице пречка.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, след разрешаване на предварителните въпроси по редовността и допустимостта на предявената молба, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като поканва процесуалния представител на ищеца да поясни и допълни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответниците, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

АДВ. С.: Госпожо съдия, първоначално заявявам, че поддържам исковата молба по обстоятелствата, основанията и фактите посочени в нея. В днешното съдебно заседание, което е първо поред, на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК ще внеса и допълнения към исковата 1 молба с оглед наведени твърдения в отговора на същата. Подготвила съм ги в писмен вид и представям на съда молба, с препис за ответната страна, като ще зачета това, което е предмет на изричната молба. Уважаеми районен съдия, на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК заявявам следните допълнения и пояснения към предявената от доверителя ми искова молба, а именно: Към момента на закупуване на процесното жилище - **.**.**** г., при извършения от мен оглед на помещенията вътре в него, както и изградения от страна на продавачите ми санитарен възел, нямаше нито мокри петна по таваните или стените на помещенията в етажа, нито следи от такива петна. След изключително обилни валежи в началото на м.09 2024 г., се появиха течове по тавана на помещения в етажа ми, включително и на мястото където покривът на новоизграденото санитарно помещение се свързва с покрива на жилищната сграда. Не ми е известно в годината, в която купих етажа или непосредствено преди това, продавачите ми да са извършвали ремонт на целия покрив. Включително и когато съм разговарял лично или чрез трети лица с ответниците за необходимостта от извършване на спешен ремонт, последните не са ме информирали за извършен такъв ремонт на целия покрив в годината преди закупуването на жилището ми. Ответниците в нито един момент не пожелаха да се уверят в необходимостта от извършване на ремонта, дори и не пожелаха да дойдат вкъщи, да видят следите от течове по тавана и стените на помещения в жилището ми. Госпожо съдия, действително за първи път въвеждам това твърдение. То е в отговор на въведените съображения в отговора на исковата молба. Просто действително внасям пояснения и допълнения по отношение на това обстоятелство и заявявам, че новоизграденият санитарен възел е изграден от праводателите на моя доверител. Тоест, към момента на депозираната искова молба да, това обстоятелство не е било засегнато, но в отговор на наведените твърдения считам за необходимо да направя допълнения в исковата молба. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, поддържам също изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и съображения, както и въведеното в нарочна за това молба уточнение и допълнение, основание на предявеното искане, като заявявам следното изменение на иска: Наред с първоначално заявеното основание за дължимост на сумата поради извършването на ремонта в условията на спешност и неотложност, моля, евентуално ако приемете, че този ремонт не е бил неотложен, сумата предмет на иска да се приеме за сума, която представлява сума, с която са се обогатили неоснователно за сметка на клиента ми вследствие на извършения ремонт ответниците по иска, ведно с лихвата за забава, ведно със законната лихва. За това изменение също съм подготвила нарочна молба, която представям на съда с препис за ответниците.

АДВ. Р.: Това нов иск ли е, колега?

АДВ. С.: Не, това е добавяне на ново основание към първоначално въведеното, като го претендирам при условията на евентуалност. Моля петитумът по т. 2 от така представената от мен молба по чл. 214, ал. 1 от ГПК да се счита заявен по следния начин: Моля да постановите решение, с което да осъдите С. Е. М. и Р. Ш. М. да ни заплатят сумата 3700 лева, представляваща сума, с която ответниците са се обогатили неоснователно за моя сметка вследствие на извършения ремонт на покрива на жилищна сграда с идентификатор № 80371.***.***.* по КККР на гр. Ч., ведно с лихва за забава от 12.02.2025 г. до датата на подаване на исковата молба 22.05.2025 г., в размер на 140.09 лв. /сто и четиридесет лева и девет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Оспорвам представения срещу исковата молба отговор, както и всички изложени в него съображения.

АДВ. Р.: По първата молба, това са нови фактически твърдения. Предизвикани са очевидно от твърденията и оспорванията, които сме направили в отговора. По въпроса за допустимостта не се противопоставям, но заявявам, че оспорвам тези твърдения като неоснователни, особено че ние не сме пожелали да се уверим в необходимостта от извършване на ремонта, че не бил извършван такъв. Това са все пак твърдения, които така или иначе противоречат на поддържаното от нас, че ние сме били уведомени, че предстои 2 ремонт в един-единствен момент, когато ищецът при случайна среща в двора на общата сграда е казал, че възнамерява да прави ремонт, става ясно явно за да си поправи некачествения ремонт на банята. Единственото, което иска е да не пречим на майсторите, а от нас нищо няма да претендира. Така че ние това си го поддържаме като факт – не сме канени да правим огледи, да констатираме неотложности и прочие. Това, доколко е важно по същество на предявения първоначално иск, съдът ще прецени с решението си. Процесуално допустимо е колегата да си прави тези уточнения, които аз оспорвам като неоснователни.

Ние твърдим и знаем, че ищецът, когато е започнал преговори, но това го знаем от трети лица, нито сме участвали, нито имаме място в тези преговори, е поставил условие на праводателя да му построи баня, иначе няма да му купи имота. Това знаем – за чия сметка е направена тази баня. Единствено, което знаем е, че ние сме оказали пълно съдействие, дали сме съгласие тази баня да се направи, въпреки че и до ден-днешен някакви тръби преминават през някакви прозорци, но това е друга тема на разговор. В заключение, процесуално допустимо е уточнението, което колегата прави, а наведените тук твърдения оспорвам. Съвсем накратко си направих справка, а и съм сигурна, че съдът познава съдебната практика, считам, че изменение от естеството на поисканото от колегата не е допустимо и ще кажа защо. Първо, тук се добавя нов иск, с ново правно основание. Съдът вече е квалифицирал спора като иск между съсобственици за извършен ремонт на общи части, докато нововъведеното правно основание, предпоставките за уважаването или отхвърлянето на което са съвсем различни по този, бих казала коренно нов иск – неоснователно обогатяване, който е недопустимо да бъде въведен по реда чл. 214 от ГПК. В тази връзка се позовавам на Решение № 59/27.04.2015 г., постановено по ГД № 4647/2014 г. на ВКС, трето гражданско отделение. Колегата не прави изменение на паричната част, на нещо, което е свързано с основанието, на което първоначално е предявил, а предявява съвсем нов правен институт – неоснователно обогатяване, в което предпоставките са различни. Така че за мен това изменение е недопустимо и моля искането за въвеждането на изцяло нов иск по делото, макар и предявен при условията на евентуалност, да бъде оставено без уважение.

РЕПЛИКА НА АДВ. С.: Само в частта, госпожо съдия, относно съображенията, изложени против приемане изменението на иска така, както е депозиран пред Вас в молбата по чл.

214, ал. 1 от ГПК. Самата хипотеза на чл. 214, ал. 1 от ГПК предоставя правната възможността ищецът да измени основанието на предявения вече правен иск. В обстоятелствената част на исковата молба сме изложили съображения за извършване на ремонта на покрива на жилищната сграда при условията на спешност и неотложност. Това е приетото правно основание, въз основа на което е формулиран петитум, който е уточнен с две допълнителни молби – уточнения по депозираната искова претенция, в който претендираната сума се претендира като половината от разходите за ремонт на покрива на жилищната сграда. В днешно съдебно заседание и с нарочна молба за това ние не изменяме основанието, а добавяме ново основание за присъждане на сумата така, както е предявена в първоначалния иск, поради което считам, че изложените от колегата и подкрепени с цитирано решение и съображения за недопустимост на това процесуално действие, са неоснователни такива и моля да приемете предявеното изменение на иска.

ДУПЛИКА НА АДВ. Р.: Искам да кажа, че колегата в своето допълнително изявление всъщност подкрепя моята теза. Самата тя признава, че въвежда нов иск с ново правно основание. Исковете между съсобственици за възстановяване на извършени ремонти на общи части не са искове за неоснователно обогатяване, а тя сега въвежда нов иск. Отделно от това, дори и да беше допустимо да се въведе нов иск, а то не е, пак остава на преценката на съда дали да допусне това изменение от гледна точка на това въвеждането на това ново основание дали ще затрудни защитата на ответната страна. Аз няма как да се защитя по един нововъведен иск с нови предпоставки само на база едно направено изменение от колегата в открито съдебно заседание. Дори и оттук, ако погледнем, процесуалната защита на 3 ответника ще бъде нарушена. Всички знаем неоснователното обогатяване какви елементи на фактическия състав изисква да бъдат доказани и ние трябва да вземем становище по тях.

Обаче, госпожо съдия, аз не възразявам, между другото даже Ви моля, тъй като наистина съм изненадана от процесуалното поведение на колегата, да взема становище в някакъв срок по това изменение. Изненадана съм по тази конструкция, която колегата въвежда, макар че си поддържам направеното по-рано възражение. В заключение, не възразявам, дори считам за уместно, да ни дадете подходящ според Вас разумен срок да вземем становище по тези нови искания, които колегата направи, след което, ако евентуално съдът счете това изменение за допустимо, да разпредели и доказателствената тежест и по нововъведения иск.

Ако съдът ще ни предостави възможност за становище, моля с Ваше позволение, след като съгласувам с моите доверители нововъведените твърдения от колегата по чл. 143, ал. 2 от ГПК, в същата молба да изразя становище и по молбата по чл. 143, ал. 2 от ГПК.

АДВ. С.: Не се противопоставям на ответната страна да бъде дадена възможност да вземе писмено становище. Явно така се квалифицира поведението ми – като процесуална изненада, но да факт е и ГПК допуска ответната страна да вземе становище по така направеното изменение и допълнение на иска. Вече въпрос на решение и по усмотрение на съда е дали да е в днешно съдебно заседание, дали да бъде дадена такава възможност за писмено становище. Така че да, изрично заявявам, че не се противопоставям да дадете такава възможност, както и колегата поиска, за да може да вземе становище.