Определение № 598 от 19.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Велико Търново, 19.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА К. като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500458 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. П. Д. и С. П. К., чрез процесуалния им представител, против Определение № 959 от 24.07.2024 г. по гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което първостепенният съд е оставил без уважение подадената молба, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 141/08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 503/2022 г. на ВТОС, в частта за разноските, като в тяхна полза бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В нея се излагат съображения, че искането за присъждане на сторените разноски е направено в последното открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2024 г., като искането е съобразено с разпоредбата на чл.

80 ГПК. Сторените разноски са под минимума, посочен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението, с което е прекратено производството по отношение на ответника С. К. е постановено от съда в закрито съдебно заседание, като към момента на неговото постановяване вече е направено искане за присъждане на разноски.

Въпреки това, съдът, без да предостави възможност за заемане на становище, е приел в определението си от 31.10.2023 г., че ответниците не са 1 претендирали разноски.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6570 лв.

Ответникът по жалба КОНПИ в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала становище чрез процесуалния си представител за неоснователност на подадената частна жалба.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Пред Окръжен съд Велико Търново е подадена искова молба от КПКОНИ против Д. П. Д. и С. П. К., с искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от Д. Д. – лек автомобил Фолксваген Голф, с пазарна стойност 3500 лв., от Д. Д. сумата в размер на 4050 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено имущество и сумата 27095 лв., представляваща внесени средства по банкова сметка, от С. К. – парични суми, подробно посочени, представляващи пазарна стойност на отчуждено имущество, внесени средства по банкова сметка и получени средства от трети лица по банкова сметка.

Двамата ответници не са депозирали отговор по исковата молба.

На 14.03.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по образуваното гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, на което е обсъждан въпроса за спиране на производството. Не е направено искане за присъждане на разноски от никоя от страните.

След проведеното заседание е постъпила молба от КОНПИ, с която е направен частичен отказ от исковете, по повод на която е постановено Определение № 1136/31.10.2023 г. по гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново. Със същото производството по делото е прекратено в частта относно предявения от КОНПИ иск против Д. Д. за отнемане в полза на държавата на сумите от 4050 лв. и от 27095 лв., представляващи стойности на отчуждено имущество и на внесени средства по банкова сметка, както и е прекратено производството в частта относно предявения иск против С. П. К. за отнемане на парични суми в размер на 39419 лв. и същата е заличена като 2 ответник по делото.

Препис от определението за частично прекратяване производството е връчен на Д. Д. и на С. К. на 07.11.2023 г. на

Проведени са още две съдебни заседания – на 07.12.2023 г. и на 08.02.2024 г., като в съдебното заседание от 08.02.2024 г. процесуалният представител на ответниците за пръв път е поискал присъждане на сторените разноски по делото. Мотивирал се е, че въпреки направения отказ от иска след първото съдебно заседание, не следва ответниците да носят тежестта на направените от тях вече разноски. По отношение на отнемането в полза на държавата на лекия автомобил Фолксваген е направено признание на иска.

С Решение № 141/08.03.2024 г. по гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, постановено по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска, е постановено отнемане в полза на държавата от Д. П. Д. на незаконно придобито имущество – лек автомобил Фолксваген Голф, с пазарна стойност 3500 лв. и са присъдени разноски. В мотивите съдът е приел, че след връчване на определението за частично прекратяване на производството и в срока за обжалването му не е предявена претенция за присъждане на разноски, поради което искането, направено едва в съдебно заседание от 08.02.2024 г., се явява преклудирано, както по отношение на ответника С. К., така и по отношение на Д. Д.. Съответно в полза на последния не се дължат разноски, касаещи уважения иск.

С молба от 26.03.2024 г. процесуалният представител на Д. Д. и С. К. е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските, като в полза на двамата ответници бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 6570 лв.

С обжалваното определение решаващият състав е приел, че претенциите за присъждане на съдебни разноски от страна на двамата ответници, в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, съразмерно с прекратената част от производството, са несвоевременно заявени, а с оглед уважаването на иска спрямо Д., на него не се следват разноски и в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана 3 страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.

3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В конкретния случай изявлението за прекратяване на производството е направено от ищеца след едно проведено съдебно заседание, като определението за частично прекратяване на делото, поради отказ от исковете, е постановено в закрито съдебно заседание. До този момент ответниците не са упражнили правото си да поискат присъждане на сторените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а според разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина извън поведението на ответника /отказ от иска, оттегляне, връщане на исковата молба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която подлежи на разглеждане по реда на чл.

248 ГПК за изменение/допълване на акта, с който приключва производството, в частта му за разноските. С оглед на това, че съгласно разпоредбата на чл.

248, ал. 1 ГПК искането за изменение или допълване на решението /в случая на определението/ следва да бъде направено в срока за обжалване, то ответниците в конкретния случай могат да упражнят правото си да поискат разноските, сторени във връзка с прекратеното производство, само в срока за обжалване на определението за прекратяване. Същото им е връчено на 07.11.2023 г., а едноседмичният срок за обжалване изтича на 14.11.2023 г. В рамките на този срок искане за присъждане на разноски не е направено от ответниците, няма направено такова и преди този момент. Ето защо, заявеното за пръв път искане за присъждане на разноски в проведеното съдебно заседание на 08.02.2024 г., се явява несвоевременно и след срока, предвиден в чл. 248, ал. 1 ГПК. По отношение на сторените разноски от ответника Д., съразмерно с уважената част на предявения иск, искането се явява своевременно направено, в последното по делото съдебно заседание, но предвид изхода на спора и уважаването на иска, за този ответник не е възникнало право на разноски, предвидено в някоя от хипотезите на чл. 78 ГПК.

4

С оглед на това, настоящият състав счита, че разноски на ответниците не се следват, поради което изводът на първостепенния съд да откаже да присъди същите по реда на чл. 248 ГПК се явява правилен.

По така изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна, което обуславя потвърждаване на обжалваното определение.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 959 от 24.07.2024 г. по гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение подадената от Д. П. Д. и от С. П. К. молба за изменение на Решение № 141/08.03.2024 г. по гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5