Определение № 14325 от 28.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14325 гр. София, 28.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20251100507242 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 – 278 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу разпореждане № 115984 от 15.08.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 46744/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 1 2 6 състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е.Х.Е. з а сумата от 1844,89 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.05.2023 г. до 09.05.2024 г. по Договор за потребителски кредит № 40012075337 от 14.09.2022 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част, като се иска от съда да го отмени и разпореди издаването на заповед за изпълнение за претендираната със заявлението по чл. 410 ГПК сума за договорно възнаграждение. Поддържа се оплакването, че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, на основание, че същата или отделна клауза от нея противоречи на закона или на добрите нрави. В случая първоинстанционният съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. За да бъде извършена преценка дали искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се основава на неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да се установи, че клаузата е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е процесния случай. Заповедният съд не е направил задълбочен анализ на законоустановените критерии за неравноправна клауза, както и неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145 ЗЗП, съгласно която преценяването на една клауза като неравноправна не включва определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или 1 възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Преди сключване на процесния договор с длъжника, на последния е предоставен стандартен европейски формуляр, същият се е запознал със съдържанието на договора и на общите условия към него, съгласил се е с предложените условия и е подписал договора. Поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, както и уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед на принципа на свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения в него годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. Кредиторът нямал задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като в случая бил уговорен фиксиран лихвен процент. От уговорките в договора за потребителски кредит се установявало, че е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на разпореждането в обжалваната му част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид наведените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Е.Х.Е., с предмет вземания по договор за потребителски кредит № 40012075337 от 14.09.2022 г. за сумата от 4441,75 лева– неплатена главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; за сумата от 1844,89 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; за сумата от 1666,64 лева – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; за сумата от 2083,36 лева – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, за сумата от 500,00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни; за сумата от 591,78 лева – лихва за забава за периода от 06.10.2022г. до 09.05.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/ и за сумата от 310,70 лева – лихва за забава за периода от 09.05.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до 29.07.2024 г.

По делото е представен договор за потребителски кредит №

40012075337 от 14.09.2022 г., по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на кредитор, е предоставил на Е.Х.Е., в качеството на клиент, кредит в размер на 5000,00 лв., като срокът за издължаване на кредита е определен на 36 месеца, считано от неговото усвояване, с месечна погасителна вноска в размер на 239,74 лв. Съгласно 2 договора за потребителски кредит годишният лихвен процент е фиксиран в размер на 41 %. Определен е размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ – 49,11 % и обща стойност на плащанията по кредита в размер на 8629,47 лв. Видно от уговорките в договора клиентът дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст” в размер на 2000,00 лв. и „Флекси” в размер на 2500,00 лева, които се заплащат разсрочено на месечни вноски в размер на 125,00 лв. По този начин общото задължение на клиента по договора за потребителски кредит и от пакета допълнителни услуги възлиза на общата сума от 13 129,47 лв.

На 15.08.2024 г. първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя за сумата от 4441,75 лева – главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за претендираните суми, представляващи мораторни лихви за исковите периоди, както и за сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от заявлението.

С разпореждане № 115984 от 15.08.2024 г. е отхвърлено заявлението на жалбоподателя в частта по отношение на останалите претендирани със заявлението суми.

Предмет на подадената въззивна частна жалба е разпореждането в частта, в която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на претендираното договорно възнаграждение в размер на 1 844,89 лв. за периода от 05.05.2023 г. до 09.05.2024 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът отхвърля искането за издаване на заповед и изпълнителен лист, ако: искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; респ. се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В правомощията на заповедния съд е да осъществи преценка дали вземанията произтичат от съобразено със закона и морала правно основание във фазата на заповедното производство.

Преценката дали вземането се признава от правния ред съгласно т. 2 на горепосочената разпоредба следва да бъде осъществена още към момента на сезирането със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на изложените в него обстоятелства, на които се основава вземането/вземанията и представените документи. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/, като за спазването им съдът следи служебно – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2020 год., ОСГТК.

Целената правна последица е да не се допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не е валидно възникнало 3

/поради противоречието му с императивни правни норми, неравноправност или противоречие с добрите нрави/. В този случай проверката дали такова вземане е спорно, каквато е основната цел на заповедното производство, не е необходима и би била лишена от съдържание.

В настоящия случай представения към заявлението договор за потребителски кредит несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което процесният договор е в приложното поле на ЗПК, чиито норми са императивни.

В Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е налице специална регламентация за изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, какъвто характер има и сделката, въз основа на която се претендира предявеното вземане за договорно възнаграждение, както и за последиците от нарушаване на тези изисквания относно действителността на този вид договор. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, което е постановено с участието на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е дадено разрешението, че чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В решението на СЕС по дело C‑714/22 е прието, че посочването в договора за потребителски кредит на годишния процент на разходите е от съществено значение, като целта на това е да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, като с оглед на това и на изискването при изчисляването на 4 този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, е счетено, че посочването на годишния процент на разходите по начин, който не отразява точно всички разходи, включени в него, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

При съобразяване на това разрешение, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, настоящият съдебен състав намира, че за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 11 , ал. 1, т. 10 ЗПК, с която норма се транспонират разпоредбите в тази връзка, предвидени в Директива 2008/48, трябва в съдържанието на договора за потребителски кредит по ясен и разбираем начин да са изброени като вид всички разходи по кредита, които са в тежест на потребителя, които се включват в годишния процент на разходите, да е посочено каква е стойността на годишния процент на разходите по процесния кредит, както и да са конкретизирани всички допускания, използвани при изчисляването на тази стойност. В чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато това изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит не е спазено, той е недействителен, като последицата от това съгласно нормата на чл. 23 ЗПК е, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Във връзка с прилагането на чл. 22 ЗПК и чл. 23 ЗПК следва да се отбележи, че в цитираното решение на Съда на Европейския съюз е налице произнасяне, че е допустимо в националната правна уредба на Република България да е предвидено, че когато в договор за потребителски кредит не са посочени всички разходи, които се включват в годишния процент на разходите съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48, е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница, като тази санкция отразява тежестта на допуснатото нарушение на изискванията за съдържанието на договора и има възпиращ и пропорционален характер. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.