Решение № 813 от 14.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Шумен, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ ЦВ. МАРКОВ при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ ЦВ. МАРКОВ Гражданско дело № 20263630100474 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. И. С. от гр. Шумен, ж.к. *** № 8, ап.25, чрез адв. Д. С. – пълномощник, съдебен адрес гр. Шумен, ул. *** № 15, ет.1 против: ПРОФИ КРЕДИТ *** ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управител, с посочено основание:чл.26, ал.1 от ЗЗД вр чл.

22 ЗПК, вр чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК и цена 1500,00 лева /766.94 евро/.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил договор за потребителски кредит с ответника за срок от месец. Същият бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Смята, че е нарушено изискването, процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер, шрифт не помалък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.

Посочва, че не му било предоставено копие от Общите условия и точен погасителен план, което било пряко нарушение на императивните правила, установени със ЗПК, както и договора не бил подписан на всяка страница.

Сочи, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита точно описан с включена такса за застраховка. ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, както и не е включена таксата за застраховка. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Нямало изготвен и приложен Стандартен 1 европейски формуляр с вярно съдържание относно ГПР И ГЛП, нямало доказателства, че е подписан такъв формуляр. Ищецът твърди, че договора за потребителски кредит без Стандартен европейски формуляр е нищожен по чл.

10, ал.З от ЗПК.

Ищецът моли съда да прогласи на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.

22, ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК нищожност на договор за потребителски кредит №40037054098/5.09.2025г, с цена на иска 1500 лв. /766.94/ евро.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба с който я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Ответникът посочва, че не е спорно между страните, че са в договорни отношения по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит № 40037054098, като на ищеца е предоставена сума в размер на 1500,00 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя. В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК били посочени общите основания за валидност на ДПК.

Ответникът посочва, че от съдържанието на ДПК и ОУ на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, можело да се направи безспорно извод, че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор и бил сключен в предписаната от закона форма, както и, че ДПК отговаря и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора. От съдържанието му можело да се установи, че същият е действителен, тъй като не противоречал на императивни норми на закона и не съдържал неравноправни клаузи, сключен е при спазване на разпоредбите на ЗПК, което се установявало по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби. В чл.4 и чл. 5 от ОУ, представляващи неразделна част от ДПК, ясно и недвусмислено било посочено какво представлявало договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР, като изрично било посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, като в чл.7 от ОУ било регламентирано и правото на кредитополучателя да се откаже от сключения ДПК. Разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК регламентирали по позитивен и негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следвало да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК, като ответникът посочва, че процесният ДПК № 40037054098 съдържал тази информация, а твърденията в обратната посока били изцяло неоснователни. Безспорно било установено, че изискванията на чл.11,ал.1, т.9 от ЗПК са спазени, а в ОУ, представляващи неразделна част от процесния договор за кредит са посочени и условията за прилагането на лихвения процент. Останалите изисквания, съдържащи се в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК били неприложими в настоящия случай, тъй като в случая между страните по договора за кредит бил уговорен фиксиран, а не референтен лихвен процент. Размерът на възнаградителна лихва също можел да се установи от условията на кредита, но такова изискване дори не било 2 регламентирано в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Ответникът посочва, че са неоснователни направените възражения по отношение размера на договорената възнаградителна лихва. Законната лихва била за забава при неизпълнение на парично задължение и размерът й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва. Лихвата при договорите за потребителски кредит не била мораторна лихва. т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа възнаградителната лихва била възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените парични средства.

Ответникът посочва, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Ответникът посочва, че съгласно сключения договор за кредит и точка 10 от ОУ ищеца се е задължил да представи обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, като е предупредил ищеца за неблагоприятните последици при неизпълнението му. Посочва също така, че при подписването на договора препис от ОУ са предадени на клиента, запознал се е с тях и ги приема, като ищеца дължи неустойка по допълнителното споразумение само и единствено в случай, че не предостави обезпечение по ДПК съгласно член 10 от ОУ.

Неоснователни били твърденията в исковата молба, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването за размера на ГПР. На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В случая била предвидена неустойка, която е предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. ГПР включвал само разходи, които са предвидени като такива. Към датата на сключване на процесния договор кредиторът няма никаква яснота и известност дали ще му бъде предоставено обезпечение, срокът за което е 14 дни от сключването на договора. В случай, че бъде предоставено такова, то неустойка няма да бъде начислявана. Поради това и кредиторът е предоставил както погасителен план по договора за кредит, така и план за разсрочване на неустойката, в случай, че клиентът не изпълни своето договорно задължение., поради което не са налице основания, въз основа на които процесния договор за кредит да бъде обявен за нищожен поради неправилно посочен ГПР.

Ответникът, моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца С. И. С. установителни искове за прогласяване на договор за потребителски кредит № 40037054098 за недействителен, като неоснователни и недоказани.

В депозирани писмени бележки с вх. рег. № 9426/05.05.2026 г. ищецът посочва, че поддържа исковата молба.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представени писмени доказателства от страните, както 3 следва: заверени ксерокопия на пълномощно за ищеца; оригинали на Молба по чл. 80 ГПК от ищеца; Договор за правна защита и съдействие на ищеца; заверено копие на погасителен план з разсрочване на неустойката № 40037054098; допълнително споразумение към договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40037054098; Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40037054098; заверено ксерокопие на пълномощно на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство е образувано по повод предявен иск, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр чл. 22 ЗПК, вр чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК от С. И.

С. от гр. Шумен, ж.к. *** № 8, ап.25, чрез адв. Д. С. – пълномощник, съдебен адрес гр. Шумен, ул. *** № 15, ет.1 Против: ПРОФИ КРЕДИТ *** ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управител, с искане да бъде съда да прогласи на пр. основание чл. 26 , ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК нищожност на договор за потребителски кредит №40037054098/5.09.2025г. с цена на иска 1500 лв. /766.94/ евро.

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

В този случай е безспорно, че процесния договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП. Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 ЗПК.

По делото не е спорно и се доказва от представения ДПК, сключен на 17.09.2025г. че ищцата е получила от ответника в заем сумата от 1500,00 лева, която се е задължила да върне в срок до 05.08.2027г., срок 24 месеца, всяка вноска от по 95,86 лева, при фиксиран лихвен процент от 47,50% и ГПР 58,46%. Общият размер на дължимата от нея сума съобразно договора е 2300,14 лева.

Към договора е сключено допълнително споразумение, с което се уговаря дължина неустойка за неизпълнение в размер на 1050,00 лева, разсрочена за 12 месеца, ведно с приложен погасителен план за разсрочване на неустойката № 40037054098 от 17.09.2025г.

Няма спор по делото, че ищцата не е представила обезпечение на кредитора съгласно изискването на договора.

Между ищцата и ответното дружество са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит 4 под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит № 40037054098 от 17.09.2025г. нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, в частта на допълнително споразумение, с което се уговаря дължина неустойка за неизпълнение в размер на 1050,00 лева, разсрочена за 12 месеца.

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 ЗЗП.

Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищцата, клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени сходни договори между същия и други заемодатели и различни потребители. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на договор.